Четвъртата псевдовласт Българите вече не вярват на корумпираните медии, Новини
Всички отдавна знаят, че медиите са четвъртата власт и именно пресата формира представата на хората за съществуващата реалност. Ето доколко тази реалност е съпоставима с реалната картина на света? Все повече медии не вдъхват доверие, разпространявайки невярна информация сред масите относно политиката, корупцията, войната, икономическата ситуация в страната, региона или света. Да не говорим за клюкарските колонки и жълтата таблоидна преса, която знаменитостите редовно съдят. И няма значение дали телевизия, радио, печат или интернет портал е разпространил тази или онази информация - всичко това формира картина на светогледа на съвременното общество.
Ако някои медии се ръководят преди всичко от журналистическата етика, излъчват или печатат само проверена обективна информация и нищо друго, то други поставят на преден план платени неверни материали, жълти заглавия и фалшиви масови пълнежи - патки.
В тази връзка възниква единственият въпрос: защо някои сгради или телевизионни канали публикуват „едностранчива“ и непроверена информация, която няма нищо общо с реалността?
Може да има няколко отговора: липсата на професионализъм на служителите и ръководството, умишлена дезинформация или преследване на евтина популярност и интернет трафик (в случай на новинарски емисии). В крайна сметка, колкото по-ярко е заглавието, толкова по-вероятно е да привлече поток от читатели.
Но всичко това формира нова картина на света - хората са престанали да вярват на медиите.
И така, на кои медии все още вярват българите?
Български социолози и анализатори редовно провеждат анкети на тема: „Вярвате ли на медиите и на кои?“. По този въпрос се занимават и най-големите изследователски центрове.
Според материалитеVTsIOM за 2015 г., телевизията, както обществена, така и регионална и градска, е по-надеждна. Повече от 50% от българите смятат, че именно тези източници на информация дават обективна картина на света на масите. И ако в 21 век се смята, че телевизията като новинарски формат е останала на заден план, отстъпвайки място на радиостанциите и онлайн медиите, то това е погрешно. Според статистиката всеки втори българин гледа телевизия, особено в малките градове и областните центрове, където няма столичен ритъм на живот. Това означава, че телевизията, или по-скоро ръководството на телевизионните канали, носи огромна отговорност за излъчването на неверни факти, защото няколко „фалшиви“ новини могат завинаги да погребат репутацията, спечелена през годините.
Около една трета от българите слушат радиостанции, печатни медии, онлайн издания и публикации в социалните мрежи.
Печатът сред българите вече не е на върха на популярността, както беше преди, но все пак се опитва да не губи лицето си. Причините са парите, които издателят харчи за тиража. Ако един таблоид загуби доверие, той няма да бъде грабнат от зяпачи на път за работа.
Екипът на изданието iReactor реши да направи собствено разследване и да класира най-достоверните и най-лъжливите медии. Като опитни зайчета те използваха новинарите от Северозападния федерален окръг. В продължение на няколко седмици екипът интервюира хора по улиците и в социалните мрежи.
И така, на кого вярват и на кого не вярват обикновените българи?
В челната тройка на лидерите на доверие влизат онези ресурси, на които всеки средностатистически българин се натъква, докато сърфира в интернет – Yandex-News и Mail-News. Първи канал, като държавен канал, определено заслужава доверието на българските граждани. На трето място е най-голямата информационна агенция в страната – РИА.
Доверието на хората се е развило от прости, но много времеемки критерии: огромен трудов стаж, внимателно и старателно отношение към разпространяваната информация, световна репутация и дълъг живот на самата медия.
Малко по-малко доверие сред жителите на Северозападния федерален окръг предизвикват медии като вестник "Метро" и информационния портал LifeNews.
Вестник "Метро" е симпатизиран по проста причина - достъпността. Все пак се раздава в метрото. Защо респондентите да не се доверяват на това, което им се дава да четат безплатно? Но по популярност сред читателите вестникът не може да настигне лидерите в проучването.
Що се отнася до небезизвестния портал LifeNews, той изостана от предишното новинарско издание само с 1%. Може би целият смисъл е в прекомерната жълтеникавост и откровеност на заглавията. Понякога е смущаващо.
Най-накрая стигнахме до пресата, на която респондентите вярват най-малко: Газета.ру, Фонтанка.ру и Деловой Петербург.
В интернет може да се намери огромно количество възмущение и недоволство на читателите от тези ресурси. Медиите са обвинени в изопачаване на факти, използване на невярна информация, жонглиране с материали, журналистически псевдоразследвания – списъкът е безкраен. Всички тези методи се използват за привличане на жълти заглавия към зрителите. Но те не отразяват никаква реална картина на света.
Gazeta.ru често публикува политически пълнежи, които са насочени към защита на съмнителни фигури. Освен това те публикуват критики към българските власти. Спомнете си поне „заложника на кървавия режим“ Чулпан Хаматова. Реакцията на обществеността и самата актриса не закъсня.
Що се отнася до Фонтанка, според данните, дадени в разследването, това е издание на професионални лъжци. И няма значение дали е дреболия илиспешен случай. Имаше и факти за неверни обвинения на длъжностни лица.
Такива публикации са готови на всичко, за да повишат читателския рейтинг, затова, без да пренебрегват нищо, публикуват дори забранени от българското законодателство материали, за които Роскомнадзор не ги гали по главата.
Друг аутсайдер е Деловой Петербург, където обичат да пишат за политическия живот на страната. Изданието, без да се изчервява, популяризира съмнителни организации и политически фигури, а също така си сътрудничи с Алексей Навални, публикувайки различни видове „фалшификати“ на своите страници.
Обобщавайки, можем да кажем, че когато публикацията не е насочена към читателя, а към този, който плаща повече, не се счита за задължително спазването на етичния кодекс на журналиста. Недоверието на хората към подобни медии е напълно основателно. И нека съответните органи да се занимават с недобросъвестни медии.