Човек, мечка, лисица и конска муха - Съкровищата на народите по света притчи басни митове приказки легенди
Български съкровени приказки от А. Н. Афанасиев
Имало едно време един човек, той имал шарен кон. Човекът я впрегнал в каруцата и отишъл в гората за дърва. Току-що беше пристигнал в гората и към него вървеше голяма мечка. Той поздравил селянина и попитал: - Кажи ми, човече, кой беше твоят кон? Вижте колко е подпухнало и величествено! — О, брат Мишка! - казва мъжът. - Сам го гръмнах. — Знаете ли как да печете? —Кой? аз ли съм И то какъв артист! Ако искаш, вероятно ще те направя по-шарен от моя кон. Мечката се зарадва: - Направи ми услуга, моля! Ще ти донеса цял кошер за работа. —Добре тогава! Глоба. Просто трябва да те вържа, стар дявол, с въжета; иначе няма да легнеш, тъй като аз ще живея. Мечката се съгласи. - Чакай - мисли си мъжът - ще те повия! Взел поводите и въжетата и така завъртял и оплел мечката, че започнала да реве из цялата гора, а селянинът му казал: - Чакай, братко Мишка! Не мърдайте, време е да пеете. —Развържи се, човече! – пита мечката. „Вече не искам да бъда шарен; моля те пусни! —Не, стари дяволе! Поиска го, така да бъде. Селянинът нацепи дърва за огрев, натрупа цяла купчина и запали горещ-горещ огън, но взе брадва и я сложи направо в огъня. Щом брадвата се нажежи до червено, човекът я извади и да убием мечката; просто изкрещя. Мечката изрева с всичка сила, напрегна се, скъса всички въжета и юзди и потегли през гората, без да се оглежда - само гората пука. Мечката скиташе, скиташе из гората, излезе от сила, иска да легне - невъзможно е; целият корем и страни са обгорени; как да рева, рева: - Е, само ми вземи човек в лапите, той ще ме запомни! На следващия ден жената на селянина отиде на полето да жъне ръж и взе със себе си парче хляб и кана мляко. Дойде до моята лентаостави кана с мляко настрани и започна да жъне. И мъжът си мисли: - Нека посетя жена си. Той впрегнал коня си, отишъл до своята алея и видял, че лисица се скита в ръжта. Мошеникът се промъкна до каната с мляко, някак си пъхна главата си в нея, но не можа да я дръпне назад; ходи през стърнищата и клати глава и казва: - Е, каната, той се пошегува и ще бъде! Е, пълни глезотии: пусни ме! кана! Уважаеми! Стига ти да се луташ, да играеш и стига! И тя продължава да клати глава. Тук за миг лисицата се убеждаваше с кана, селянинът извади дънер, дойде и го наряза в краката. Лисицата внезапно се втурна настрани, но с глава право върху камъка, а каната се пръсна на малки парчета. Тя вижда, че мъж с дънер я преследва, лисицата, сякаш добавя рис, - за нищо, че на три крака, и не можете да настигнете кучета - и изчезна в гората. Селянинът се върна и започна да слага снопи на каруцата. Откъде се появи конската муха, седна на врата му и го ухапа болезнено. Човекът се хвана за врата и хвана конска муха. - Добре - казва той - какво да правя с теб? Да, добре, чакай, и ти ще ме запомниш. Селянинът взел сламка и я забил в дупето на водника. — Летете сега, както знаете! Горката конска муха излетя и повлече плявата след себе си. - Е, - мисли си той, - паднах в ръцете! От раждането си не съм носила такъв товар, както сега! И така той летеше, летеше, летеше в гората и беше напълно изтощен. Искаше да седне на едно дърво да си почине, мислеше да се качи по-високо, но сламата го дърпа надолу. Бори се и се бори, някак насила седна, задъха се и започна да диша толкова тежко, че дори дървото залитна. И под това дърво лежеше същата мечка, с която селянинът беше пълен. Мечката се изплаши: защо дървото се люлее толкова силно? Той погледна нагоре и видя, че на едно дърво седи конска муха. Вика му: - Хей, брат! Роднини! Слизайте молянадолу, в противен случай може би ще съборите дърво. Конската муха се подчини и полетя надолу. Мечката го погледнала и попитала: - Кой, братко, ти заби такава сламка в дупето? А мухата погледнала мечката и се попитала: — А кой те осакати, братко? Вижте, където имате вълна, а на друго място можете да видите кости. — Е, братко водник, един човек ме разработи. — Е, братът е мечка и го взех от селянин. Гледат: лисица скача на три крака. — Кой ти счупи крака? – пита мечката. — Ах, куманьок! И самата тя не видя добре, но нямаше друг освен селянина; гонеше ме с дънер. — Братя, да вървим и тримата да унищожим селянина! Веднага и тримата се събраха и отидоха на полето, където селянинът жънеше снопи. Тук започнаха да се приближават; селянинът видял, уплашил се и не знаел какво да прави. Но тогава той се сети, грабна жена си в една ръка и я хвърли на лентата, тя изкрещя, а мъжът каза: - Мълчи! Да, всичко е мое. Той издърпа сарафана и ризата й и повдигна краката й възможно най-високо. Мечката видяла, че селянинът разкъсва някаква жена, и казала: - Не, лисице, ти и конската муха правете каквото искате, но аз никога няма да отида при селянина! — Защо? — Да, затова, виж, виждаш ли, пак пикае някого! Тук лисицата гледала, гледала и рекла: - И точно, твоята истина, всъщност той троши краката на някого! А конската муха гледала, гледала и също си рекла: - Ни най-малко - той е сламка в нечий кладенец. пу бута! Всеки, да знае, разбира своето нещастие; добре обаче конската муха се досети най-добре от всички. Мечката и лисицата ударили гората, но човекът останал жив и здрав.