Чудесата на Света София (Людмила Коншина)
Според манастирската традиция цар Иван Грозни е посетил манастира през 1552 г., преди да отиде в Казан. След залавянето й той прави дарение за манастира, а царица Анастасия Романова полага покривало на гроба на Света София.
През 1563 г. втората съпруга на Иван Грозни, царица и велика херцогиня Мария Темрюковна и царевич Иван Иванович отиват да се помолят в Суздалския Покровски манастир, а на следващата година самият цар Иван отива „в Суздал за застъпничеството на Пречистата Дева в девическия манастир за празника на застъпничеството на Пречистата, за да се помоли със своята царица, Великата херцогиня Мария със сина си и царевич Иван. Напомням, че след седем години този княз ще се ожени за Евдокия Сабурова, а след осем години и тя ще бъде постригана в монахиня (под името Александър) - в същия манастир.
В края на 16 век царица Ирина Годунова, роднина на София, направи принос за манастира: „Да, императрица царица Велика херцогиня Ирина изпрати на великата херцогиня Соломонида и в чуждестранния магазин на София, корицата е черно кадифе, а върху нея има кръст, сребърни наметала са позлатени, избити, а на наметалата има деисус и избран светци, а близо до наметалата и копие, бастун и подпис кръстът е избродиран с перли, а близо до корицата на подписа думите са избродирани със злато според таусин сатен, а близо до подписа въжето е бродирано със злато и обшито с пурпурна тафта”[42].
През 1598 г., половин век след смъртта на София, на гроба й се случи първото чудо, което ни е известно - съпругата на принц Даниил Андреевич от Суздал, принцеса Анна Федоровна Ногтева, която беше сляпа от шест години, прогледна. След смъртта на съпруга си тя също приела обет в този манастир и приела монашеското име Александър.
През новия век България е изправена пред тежки изпитания. В Смутното време, през 1609 г., отряди на верен поддръжник на лъжливия Дмитрий дойдоха в СуздалКняз Александър Лисовски, известен със своята безпощадност при превземането на градове и манастири, които той подлага на пълно разорение (няма да е излишно да отбележим, че той е бил йезуит). Но този път се случи чудо: в съня му се яви страхотна монахиня с горящи свещи в ръце и започна да го изгаря с пламък. Страхът нападна атамана и ръката му беше отнета. Поразен от Божия гняв, Лисовски не разори Суздал.
Много чудеса на гробницата на София са ни известни благодарение на настоятеля на Покровската катедрала свещеник Анания Федоров, който ги записа и разказа на потомството за народното почитане на монахиня София. Чудесата се умножиха, суздалските йерарси започнаха да повдигат въпроса за канонизацията. През 1750 г. патриархът на Москва и цяла Русия Йосиф разрешава тя да бъде почитана като светица. Но скоро България е разтърсена от още по-тежки изпитания от Смутното време: църковен разкол, ликвидиране на патриаршията и реформите на Петър. В резултат на това повече от два века името на Света София е под негласна забрана. Но хората продължили да почитат светеца.
Едва през 1916 г. с благословението на Светия Синод името на св. София Суздалска е включено в църковния календар, а през 1995 г. нейните мощи са тържествено придобити.
Света София е една от онези светии, чиято помощ постоянно чувстваме: чудесата се умножават. Ще дам няколко примера за 2001-2006 г., разказани от жители на Москва, Иваново, Владимирска област и Тюмен.
„Дълго време нямахме деца. През 1997 г., когато бяхме в Суздал, посетихме Покровския манастир. Като научихме тук за св. София, ние се поклонихме на нейните мощи и поискахме дар от дете. В същото време дадохме твърдо обещание да кръстим детето София, ако е момиче ... Пет години по-късно се роди дъщеря ни София.
„След като се ожени, синът ми дълго време нямаше деца.Той се молеше усърдно, даваше си обети: да не яде месо и да не пие алкохол. През 2000 г. с него посетихме Покровския манастир в Суздал и се поклонихме на мощите на Света София. Три години по-късно синът ми имаше дъщеря. Снаха ми ... ми съобщи, че момичето се казва София и че ... решението на снахата да кръсти дъщеря си София съвпада във времето с нашето посещение в Покровския манастир.
„Дъщеря ми София е родена през 2003 г., кръстихме я в чест на Света София от Суздал. На година и половина дъщеря ми беше диагностицирана с ревматоиден артрит ... Дълго време бяхме лекувани от ревматолог. През май 2006 г. дъщеря ми ходи много зле и отидохме в Суздал в Покровския манастир, за да се поклоним на мощите на Света София. След това всичко се оправи и скоро тя се възстанови.
И може би най-изненадващото доказателство:
„Баба ми Александра ми каза: когато беше още на 15 години, някак си отиде в гората за горски плодове и се изгуби. Изведнъж се издигна облак, в гората стана тъмно, започна силен вятър. Девойката се уплашила и започнала горещо да се моли. Внезапно тя видяла икона на Божията Майка да върви по небето в ярка светлина; с движението си иконата й показваше пътя. Много скоро Шурочка се озова на светла поляна и тук видя монахиня - тя седеше на един пън. Лицето й беше като на бебе, много красиво, очите й бяха необичайни, с небесна чистота, много големи, а очите й бяха като на стара жена, сякаш виждаше право през теб и имаше такова спокойствие в нея. Шурочка помоли монахинята да й помогне да излезе от гората. Тя стана и те тръгнаха по пътя си ... Накрая монахинята даде на момичето икона и каза: „Шурочка, ще дадеш тази икона на единствената си внучка, той ще й помогне и ще я пази в беда“ и започна бързо да си тръгва. Момичето беше много изненадано, че непозната за нея монахиня знае името й. В отговор тя успявика: „Как се казваш и къде мога да те намеря?“ И чух: „София в Суздал“. Баба ми запомни тази прекрасна среща за цял живот. Това се случи около 1917 г. Когато се ожених, нямах деца пет години. Лекарите я диагностицираха като безплодна. Не се отчайвах, но постоянно се молех на Господ, Богородица и монаха София от Суздал ... През 1988 г. се роди моят дългоочакван син Иван ”[43].
Така за първи път в руската историография с цялата възможна пълнота установихме фактите от биографията на св. София Суздалска (в света великата княгиня Соломония Юриевна Сабурова) и нейния син княз Юрий Василиевич.
Разбрахме, че тази талантлива и благочестива жена е била духовна дъщеря на монах Давид Серпуховски и доброволно е приела монахинята, за да даде възможност на съпруга си да продължи славния великокняжески род. В същото време тя взе име в чест на майката на съпруга си, гъркиня, и се подстрига в гръцки двор в Москва, като по този начин даде да се разбере, че силно подкрепя политиката на съпруга си, насочена към приемане на византийското наследство.
Разбрахме, че популярният образ на атаман Кудеяр е събирателен и в допълнение към някои факти от биографията на царевич Юрий е погълнал факти от живота на различни хора. Съдбата на истинския Юрий Царевич беше кратка и тъжна, но не уникална - тя повтори съдбата на Дмитрий Внук, син на Иван Младия. българският народ осмисля събитията от живота на семейството на Иван Млади в приказката за Иван Царевич, а „изчезването” на царевич Юрий от историческата сцена води до създаването на мощен народен образ на атаман Кудеяр - като наказание от небето за греховете на управляващия дом на Рюрикович.
Чуждите наблюдатели възприеха съдбата на Юрий Василиевич по съвсем различен начин - като поводдестабилизират българската цивилизация. Това е плаха и неуспешна репетиция на драмата, разиграла се в края на XVI - началото на XVII век, когато откраднатото име на друг княз - Дмитрий, е "разгласено" по най-успешния начин за враговете на България. Тази драма е пряко свързана с името на цар Борис Годунов и други потомци на Захария Чет. Колко справедливо е това? Ще отговорим на този въпрос в някоя от следващите статии.
В заключение ви моля да си представите каква би могла да бъде историята на блестящия 16 век, ако Василий III и Света София се бяха държали различно от това, което знаем.
Знаем много примери за това как в европейската история и в историята на България през 17-20 век управляващите са поставяли своите интереси над интересите на своята държава. Представете си какво би станало, ако Соломония Сабурова не искаше да се подстриже и да отиде в манастир? И какво, ако Василий III не беше пуснал любимата си жена и България се изправи пред необходимостта да избере нова управляваща династия сто години по-рано, отколкото всъщност се е случило? И ако Василий III приближи сина си от Соломон? Или самата тя ще се бори за власт под знамената на сина си, както се е случвало неведнъж в историята? Ако само, само ако, само ако...
Ролята на тази великокняжеска двойка – Василий и Соломония – в българската история е явно подценена. Все още не сме им благодарни, че поставят интересите на България над личните и семейните си интереси. Не сме благодарни, че Света София в крайна сметка спаси България от Смутното време.
Родена преди 500 години, някъде близо до Новгород, Соломония Сабурова направи всичко, за да укрепи и украси българския престол, тя се превърна в една от най-удивителните български светици, която не ни напуска със своето покровителство и до днес.