Чувството на завист е изписано на лицето
Фотогалерия: Чувството на завист е изписано на лицето
Но дали това чувство е толкова безобидно, възможно ли е да го обърнете за свое добро, колко разрушително е действието на бялата завист? Но в повечето случаи чувството на завист е изписано на лицето на жертвата на такава емоция.
Завистта, била тя бяла или черна, е вид психологическа отрова, в микродози тя е лекарство, което стимулира личностното израстване. Ако е прекалено силно, то погубва душата и тялото. Любопитно е да се знае, че хората, които са склонни към това чувство на завист, изписано на лицето, по-често от останалите страдат от чернодробни заболявания, пептична язва, "нервна" хипертония и отслабен имунитет.
Според психолозите завистта е разрушително чувство, което пречи на развитието на човек и не позволява нови постижения. За да спрете да ревнувате, трябва да се подобрите. Ето защо, ако се хванете, че мислите, че изпитвате това чувство, разберете причината.
Признайте, че ревнувате. Но не спирайте до тук. Поставете си положителни цели и се стремете да ги постигнете. Нека завистта бъде вашата мотивация за самоусъвършенстване.
Бялата завист мотивира развитието, когато признанието за успеха на някой друг се оказва стимул за творческа дейност и желание за съревнование. Обикновено се появява на несъзнателно ниво.
Завистта сама по себе си не е негативна. Тя възниква от желанието на човек да има нещо по-добро от другите. Бялата завист е обичайно да се нарича чувство, когато не желаят лоши неща на друг, а просто искат да имат същото нещо, което има (кола, лятна къща, успех). Но това не е чиста завист, а по-скоро смесено чувство, граничещо с възхищение и възхищение от успехите и постиженията на другите хора.
Бялата завист може да се определи като признание за успехдруг човек "с примес" на малко ревност към постиженията му. Положителното на такава завист е, че подхранва духа на състезание, здравословна конкуренция.
Вярвам, че такова понятие изобщо не съществува, защото завистта е свързана с негативни чувства и емоции по отношение на себе си или към обекта на завист. Не може да се разглежда в положителна светлина. Това, което обикновено се нарича бяла завист, аз определям по-скоро като възхищение. Когато човек се възхищава на способностите, качествата или постиженията на друг. Но това няма абсолютно нищо общо със завистта.
Завистта е неволна почит, която безполезността плаща на достойнството “, пише френският писател Антоан дьо Ламот. Той вярваше, че завистта разрушава човека отвътре.
Бялата завист, изразена в признаването на успехите на други хора, може да се превърне в стимул за творчески победи, реализиране на постижения и самоусъвършенстване. Завиждайки градивно, ние не обръщаме внимание на нашите недостатъци и провали.
Завистта не може да бъде безобидна поради една проста причина. Завистта, всяка (и бялото не е изключение) се отнася до саморазрушителен тип поведение. Превръщайки се в основна мотивираща сила в жизнения сценарий, той най-често води до духовен колапс дори при постигане на целта и успеха в живота. Тъй като вместо радост и самодоволство се появява нов обект на завист, докато вътрешният свят остава празен и незапълнен.
Между черната и бялата завист
Свиквайки да изпитваме бяла, градивна завист, ние се превръщаме в черни завистливи хора. В крайна сметка някой винаги ще бъде по-висок, по-красив, по-богат. Черната завист обича да проявява агресия.
Всяка завист е разрушителна за този, който я изпитва. В този момент човек започва да живее според нагласите на другите хора, разбива собствените сипрограма. Но в известен смисъл такава завист е творческа, тя принуждава човек да се развива, стимулира го към по-нататъшни постижения.
Безвредно е, докато не започнете да се самокритикувате, понижавайки собственото си самочувствие: „Тя го постигна, но аз не го направих и никога не мога“. Тогава възприемате успеха на друг човек като свое поражение и започвате да се ядосвате на този, който ви е надминал.
Завистта е разрушително чувство, свързано със самокритика, недоволство от себе си, омаловажаване на собствените заслуги по отношение на другите. Тя не може да бъде добра. Човек, изпитващ това чувство, не живее в хармония със себе си, със своето „Аз“. Спира на едно място и не се развива по-нататък. Ако обаче ревнувате, това е повод да се замислите какво ви липсва в живота и да помислите как можете да го постигнете.