Циркът като феномен на българската култура през първата третина на ХХ век
Дисертационното изследване е посветено на културологичния анализ на цирковото изкуство като феномен на българската култура през първата третина на 20 век.
Уместността натематае продиктувана от редица причини. Една от тях е свързана с особеностите на съвременната социокултурна ситуация. Настоящето се характеризира със засилване на обществения интерес към зрелищните изкуства, сред които е и циркът.
Списъкът с програми на телевизионния канал Култура, посветени на цирковото изкуство, е даден в Приложение № 1.
3 "Нов цирк" - синтез на драматичен театър, "физически" и куклен театър, циркова илюзия, груб фарс, традиционна пантомима.
внимание към цирковото изкуство (или самите те участват в практиката на овладяване на цирковия занаят), което несъмнено дава тласък за развитието на този синтетичен вид художествено творчество. В контекста на съвременната култура има изместване на акцента от когнитивното към развлекателното начало: културата все повече се признава като хедонистичен феномен, който може да достави удоволствие.
5 Юткевич С. Фрателини от цирк Медрано // Цирк. 1925. № 3. С. 11. 4
6 „Разбираемо е, когато така нареченият изтънчен интелектуалец сбърчи нос, сякаш от лоша миризма, от песнички или жесток романс, от дебелите приключения на някои кино филми, от таблоидни романи и т.н.тук човек трябва да се научи да пише все по-тънка и смислена музика, да създава най-добрите форми на филма и театъра, без да се откъсва от оживеното внимание на масите.- Луначарски А. За цирковете // Циркът оживя. 1925. № 1. С..З.
7 Виж: Луначарски А. В. За масовите празници, сцената, цирка. Москва: Изкуство, 1981. 424 с.
8 Последното издание е от 1971 г. Виж: Е. М. Кузнецов Цирк: Произход. Веднъж завъртете. Перспективи. Москва: Изкуство, 1971. 415 с.
9 Виж: Дмитриев Ю. А. Български цирк. М: Изкуство, 1953; Дмитриев Ю. А. Цирк. Ма мързелива енциклопедия. „Сови. Енциклопедия“. М., 1979; Дмитриев Ю. Съветски цирк. Очерци по история: 1917-1941. "Изкуство". М., 1963.
Даркевич V.P. Светски празничен живот на Средновековието през 9-16 век. Изд. 2-ро, добавете. М.: Индрик, 2006. 432 с.
11 Марков С. М. Шамани, масони, цирк: Свещен произход на цирковото изкуство. М: КомКнига, 2006. 280 с.
Хренов Н. А. Зрелища в епохата на въстанието на масите; състояние. Институт по история на изкуството към Министерството на културата и масовите комуникации на Руската федерация; Научен Съвет на Руската академия на науките "История на световната култура". М.: Наука, 2006. 646 с. (Изкуството в историческата динамика на културата).
Хренов Н. А. Публиката в историята на културата: феноменът на публиката. М, 2007. 14 Хренов Н. А. Зрелища в епохата на въстанието на масите. С. 307.
културата на сови, обаче, в момента няма работи, посветени на цялостно изследване на определената изследователска перспектива.
Обект на дисертационното изследване е домашното цирково изкуство от първата третина на 20 век.
Целта на изследването е цялостно изследване на домашния цирк като феномен на българската култура през първата третина на 20 век.
За постигането на тази цел бяха поставени и решени следните задачи:
вземете предвид културния произходдомашното цирково изкуство във връзката му с народните и западноевропейските традиции;
- да очертае кръга на културната инфраструктура на домашния цирк през първата третина на 20 век, включително проблема за взаимоотношенията между цирка и държавата;
разглеждат цирка във философското, естетическото и социокултурното пространство на епохата;
да се анализира рецепцията на цирка в художествените текстове на културата от първата третина на 20 век (на примера на театъра, музиката, киното, изобразителното изкуство, литературата).
Научната новост на работата се определя от изследването на феноменологията на домашния цирк през периода на промяна на културното съзнание (първите три десетилетия на 20 век), което в резултат доведе до определени научни резултати:
Доказано е, че в ситуацията на затихваща мощ на стария царски режим и нарастващата сила на новата политика на съветската държава, домашният цирк действа като форма на културна комуникация, символ на мултикултурно съзнание, запазвайки своята естетическа самодостатъчност и изоморфност с културата, връзката си с манталитета на народа, неговото историческо минало и в същото време действайки (почти в буквалния смисъл на думата) като арена за промяна на антропологичните кодове;
циркът се осмисля от позициите на културен (контекстуален) полилогизъм - многобройни връзки с изкуството, обществото, живота, което се отразява в семиотичните значения на неговата художествено-образна структура. Процесът на рефлексия е реципрочен: като част от естетическото цяло, циркът е повлиян от различни културни форми (ежедневие, народно изкуство, масова и елитарна култура). В същото време можем да кажем, че темата за цирка е една от обсъжданите теми в изкуството на посочения период.
Методологическаоснована дисертационния труд. Проучването се основава на принципаисторизъм и диалектически метод за изследване на генезиса, онтологията и -феноменологията на цирка. При анализа на цирковото изкуство като културен феномен е използван интердисциплинарен подход, основан на принципа на сравнителните изследвания, включващ сравнение наиинтерпретация на философските, естетическите, историческите, културните, антропологическите, социокултурните, психологическите, изкуствоведските аспекти на изучаването на цирка като синтетичен вид художествено творчество. Освен това в дисертацията са отразени историко-генетични (изследване на произхода на изучавания предмет), историко-културни (изследване на еволюцията и динамиката на цирковото изкуство в България), системни (цялостно разглеждане на феномена български цирк в историческа ретроспекция), структурни (разглеждане на цирковото изкуство от гледна точка на неговата жанрова морфология), херменевтични (при анализ на художествен текст). т) методи на изследване. Използва се още: методът на историко-типологичен анализ на разглежданото явление, описание на конкретни факти в тяхната специфика, последващото им теоретично обобщение и разбиране.
Изворовата базана изследването е съставена от документални и литературни текстове от българската >култура от първата третина на 20 век, пряко или косвено отразяващи цирковата тематика; мемоари на циркови артисти, театрали и режисьори; журналистика.
Времевата рамкана изследването в много случаи е разширена спрямо посочената в заглавието хронология (първата третина на 20 век), което се дължи не толкова на условността на типологичните граници, колкото на задачата за историческа и контекстуална реконструкция на изследвания феномен на българина.
култура, спецификата на процесите на развитие на художествения живот на България през посочения период.
ХипотезаИзследванетосе състои в предположението, че циркът в България през първата третина на 20 век е не толкова самопотискаща се форма на изкуство, а културен феномен, който предполага неговото необходимо и достатъчно „присъствие в света” (В. Подорога), откритост и цялост на формата, фокусиране върху възприемането на външни фактори (художествения живот на епохата, социално-политически и социокултурни процеси).
Във връзка с доказването на тази хипотезаза защита се представят следните положения:
Циркът от първата третина на 20 век е културен продукт, естетически космос, реализирал собствено семантично поле, детерминирано от законите на социотропното и социокултурното битие. Неговата природа се основава, от една страна, на непрекъснатостта на историческата еволюция. От друга страна, културните универсалии, които определят неговата онтология, са дадени от вече култивирани и постоянно развиващи се форми на изкуство – музика, театър, визуални изкуства, кино, народни традиции – отношенията с които са имали характер на взаимен обмен: както циркът оказва влияние върху изкуството (музика, театър, изобразително изкуство, кино), протича и обратният процес – изкуството оказва влияние върху цирка.
Цирковата картина на светавот първата третина на 20-ти век в условията на „процесуален преход” (смяна на индивидуалистичния код към колективистичен) се явява като „диалог на културите” (М. Бахтин), знак за подмяната на емоционалните доминанти, запълващи потребността на хората от празник и красота.
Циркът пое функцията на мощен генератор на художествено-естетическото светоусещане на българите. Развитието му през разглеждания период се актуализира от намеренията за размиване на границите между изкуствата, които оказват влияние върху пълнотата и изравняването на художественото пространство в България през първата третина на 20 век.
според нас, важен компонент в моделирането на съвременни концепции за масови и елитарни култури, в прогнозирането на тенденциите в развитието на сценичните изкуства, тяхното взаимодействие с народните традиции.
Научните материали могат да бъдат използвани при разработването на раздели от университетски учебни дисциплини, съответстващи на темата на дисертацията: „История на българската култура“, „Социология на културата“, „Масова култура“, „Естетика“, „Култура на Сребърния век“ и др.
Работата може да бъде полезна за историци и теоретици на цирковото изкуство при писане на обобщаващи изследвания - както като цяло върху феноменологията на руската култура през първата третина на 20 век, така и върху културологията на цирка. Материалите на дисертационния труд имат практическо значение. Те могат да бъдат полезни за артисти и мениджъри на цирка, специалисти и практици в сферата на културата и свободното време, чиято дейност е свързана с различни форми на развлекателна култура. Работата ще бъде полезна за тези, които се занимават с образователни и образователни дейности.
Структурата на работата се определя от целта и задачите на изследването. Дисертационното изследване се състои от увод, три глави, всяка от които е разделена на три параграфа, заключение, библиографски списък и приложения. Общият обем на работата е 146 страници.