Цитати на Емил Чоран -

цитати

Емил Мишел Чоран е френски и румънски писател, мислител и есеист.

Роден през 1911 г. в село Решинари (Трансилвания, част от Австро-Унгария) в семейството на православен свещеник. Получава основното си образование в немско училище, след което постъпва в Букурещкия университет (философски и филологически факултет). В студентските си години той се сприятелява с Йожен Йонеско и Мирча Елиаде, създавайки кръг, чийто мироглед е повлиян от немската философия за живота и течението на културния песимизъм (Ницше, Шопенхауер, Лудвиг Клагес).

От 1932 г. Емил Чоран започва своята журналистическа дейност, като се изказва в румънската преса с остра критика на местния провинциализъм, срещу господството на лозунги, призоваващи за възраждане на нацията, срещу надеждите за появата на силен харизматичен лидер, срещу симпатиите на румънското правителство към германския нацизъм и италианския фашизъм.

През 1933-1934 г., със стипендия, осигурена от фондация „Хумболт“, учи в университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен и университета „Фридрих-Вилхелм“ в Берлин. Връща се в Румъния през 1935 г., преподава в провинциален лицей.

На румънски са написани първите книги в духа на песимистичните философски есета. След като получава стипендия от Института на Франция през 1937 г., Чоран пътува до Париж, където посещава философски семинари в Сорбоната, пътува много, посещавайки Франция, Англия, Испания с велосипед и пеша. По време на нацистката окупация живее в Париж. Решава да остане във Франция след края на войната и да започне да пише на френски, изоставяйки националистическото мислене.

В книгите с есета и афоризми, написани от Чоран на френски, може да се видиразочарование от цивилизацията на Стария свят, неверие в прогреса, мрачен скептицизъм. Но тук има и остър анализ на исторически илюзии и ходещи предразсъдъци, безпощадност към себе си, към човечеството. Живеейки в изключително тесни условия, избягвайки славата и известността (Чоран отказа всички награди), той иска да вижда само най-близките си приятели. В края на 60-те години той става идол на неконформистката младеж на Испания, Франция, Германия, Латинска и Северна Америка, спечелвайки славата на „пророка на нихилистичната ера“. Много от книгите на писателя се превеждат на други езици, дори в самата Румъния започват да го признават. След 1987 г., когато последната книга на Чоран, Confessions and Damnations, става бестселър, той вече не пише.