Цялостна оценка на съвременните подходи за диагностика на механичниасфиксия, статия в списание
Библиографско описание:
Острите хипоксични състояния са широко разпространено явление, обект на изследване не само от гледна точка на теоретичната и практическата медицина, но и от гледна точка на криминалистиката. Според статистиката острата хипоксия в резултат на външно механично въздействие (механична асфиксия) заема водеща позиция сред причините за насилствена смърт [1, стр. 4].
Съдебно-медицинската диагноза на механичната асфиксия се основава на видово-специфични прояви на определен вид асфиксия, неспецифични общи признаци на асфиксия, протоколи за изследване на местопроизшествието и резултати от допълнителни изследователски методи.
Така наречените общи асфиксични признаци или, както се наричат, признаци на бързо настъпваща хипоксична смърт, се срещат при всяка смърт с кратък агонален период: обесване, остра коронарна недостатъчност и други, т.е. те са неспецифични, което трябва да се вземе предвид, тъй като за каквото и да е количество те не са нито необходими, нито достатъчни [1, p.11].
В експертната практика протоколите за оглед на местопроизшествието, които допринасят за разпознаването на диагностичните критерии за механична асфиксия, извършена при различни обстоятелства, често не се предоставят на експерта, а още по-рядко експертът лично присъства на мястото на откриване на трупа. Не много високо съдържание на информация и специфични за видовете признаци на механична асфиксия. Така че, в някои случаи на удушаваща асфиксия, при липса на бримка на шията на трупа, не е възможно да се определи жлебът макроскопски.
Днес много внимание се обръща на допълнителните методи на изследване. Така,биохимичните методи помагат да се разкрият фини нарушения на метаболитните процеси, когато морфологичните промени все още не са изразени. Постморталните промени в някои биохимични параметри имат определени качествени и количествени характеристики, които допринасят за диагностицирането на механична асфиксия [2, стр.63].
Ако стандартните признаци са недостатъчно изразени, както и при наличие на комбинирани наранявания, съществува риск от експертни грешки, което води до необходимостта от анализ и подобряване на подходите за диагностика на различни видове механична асфиксия.
Материали иметоди. Ретроспективен анализ на 80 „експертни становища“, направени в Минския отдел на Държавната комисия по съдебна експертиза на Република Беларус за 2012–2015 г. относно смъртта на лица, починали в резултат на механична асфиксия, а именно 60 случая на обесване и 20 случая на неудушаваща механична асфиксия (удавяне, обтурация), беше извършено. Направено е изследване по пол, възраст, групиране по групи по наличие на етилов алкохол в кръвта, придружаващи основни заболявания, групиране по време на смъртта и давност. Дадена е сравнителна характеристика и е оценено значението на видоспецифичните и общите диагностични характеристики, идентифицирани в различни случаи на механична асфиксия. Анализирана е ролята на допълнителните методи на изследване в диференциалната диагноза на механичната асфиксия на съвременния етап.
Резултати итяхното обсъждане. Въз основа на материалите от годишните доклади в отдела за Минск на Държавната комисия по съдебна експертиза на Република Беларус са представени следните статистически данни:
Статистика за механичната асфиксия за отчетния период 2012–15 г.
Видове механичниасфиксия / включително всъстояние на алкохолно опиянение
2012
2013
2014
2015
Затваряне на дихателните пътища с повръщане и други предмети
Възрастта на загиналите според архивните материали е от 19 до 97 години. От тях 84% са съответно мъже и 16% жени. Най-голям брой самоубийства чрез самообесване са във възрастовия интервал от 19 до 44 години - 56%, от 45 до 59 години - 20%, от 60 до 75 години - 10%, от 76 до 90 години - 12%, над 90 години - 2% (възрастовите интервали са разпределени според възрастовата класификация на Световната здравна организация). От хората в трудоспособна възраст (72%) около половината от лицата (56%) към момента на смъртта са били в състояние на лека или умерена алкохолна интоксикация. Отбелязва се, че около 30% от всички смъртни случаи са настъпили в състояние на тежко алкохолно отравяне.
Най-голям брой самоубийства се случват през пролетно-летните месеци (около 62%), местата на самоубийствата са предимно битови помещения, единични смъртни случаи са настъпили в гората.
Фоновите заболявания са открити в 62% от случаите. Преобладава исхемичната болест на сърцето - 80%, като в отделни случаи се откриват и артериална хипертония, кисти на бъбреците, мастна хепатоза, хроничен хепатит, прецироза.
По този начин алкохолната интоксикация и наличието на фонови условия играят важна роля в танатогенезата на механичната асфиксия. Тези фактори, влияейки върху хемодинамиката, коригирайки факторите на танатогенезата, изкривяват макро- и микроскопичните признаци, на които експертите разчитат при диагностицирането на механична асфиксия [3, стр. 11].
На етапа на запознаване с материалите по делото са разкрити следното:закономерности: в обстоятелствата по делото се съобщава накратко информация за инцидента, в редки случаи има информация за естеството на позата на трупа, експертът посети местопроизшествието в едно наблюдение, запозна се с протоколите от преглед в два случая.
В 93% от случаите на задушаване примката не е изследвана от експерти и само в четири случая е доставена в моргата на шията на трупа.
Проучени са данните от медицинските досиета в екстремни случаи, свързани с употребата на наркотични вещества, като заключението за здравословното състояние на суицидния е съставено въз основа на морфологично изследване.
Разкриват се някои особености на външния и вътрешния оглед на трупа. Традиционно акцентът е върху идентифицирането на специфични за вида признаци на механична асфиксия (открити в 100% от случаите). Общите признаци на асфиксия, разкрити при изследването на удушени и неудушени МА, са разпределени както следва (фиг. 3).
Отбелязвайки външните и вътрешните признаци на механична асфиксия, експертите не винаги обръщат необходимото внимание на здравословното състояние на самоубиеца по време на смъртта, ролята на хроничните заболявания в танатогенезата и проявата на признаци на бързо настъпваща смърт.
Разкрити са закономерности в честотата на проява на морфологични признаци на механична асфиксия при млади и възрастни хора (над 50 години). По този начин изследваните признаци, най-често открити и интерпретирани като обща асфиксия, се появяват средно 2 пъти по-често при млади хора, отколкото при възрастни хора (фиг. 4).
- Изобилие от вътрешни органи
- Течно състояние на кръвта
- Емфизем
- Оток GM
- Обилни трупни петна
- Посиняване на лицето и шията
- Петна по Тардийо
- Субконюнктивална екхимоза
При изследването на асфиксията при удушаване едно от централните заключения е оцеляването на обесването. Честотата на поява на признаци, които могат да помогнат за установяването му, е различна, поради което те трябва да се оценяват комплексно [4].
Сред макроскопските признаци на оцеляване са открити следните: кръвоизливи в краката на стерноклеидомастоидните мускули - 12%, кръвоизливи в интимата на каротидните артерии - 12%, кръвоизливи в междупрешленните дискове са по-рядко срещани - 4%, кръвоизливи по кожата на браздата - 6%, фрактури на роговете на хиоидната кост с хемор. раги в околните тъкани - 4%, а руптури на интимата на каротидните артерии - само в 2%.
Микроскопските признаци на преживяемост са по-чести: кръвоизливи в кожата на сулкуса (съответно капилярна плетора и периваскуларни кръвоизливи на междинния ръб и долния ръб на сулкуса) - 96%, остър белодробен емфизем - 88%, серозен алвеоларен оток - 80%, интраалвеоларни кръвоизливи - 56%.
Що се отнася до съдебно-хистологичното изследване, то не е извършено в 50% от наблюденията (материалът е изпратен в архив). Кръвен тест за наличие на токсични вещества (с изключение на етанол) е извършен в 16% от случаите, свързани със съмнение за употреба на наркотици. В 68% от случаите е извършено фотографиране на трупа. В нито един от случаите на странгулационна асфиксия не се представят сулкусни модели.
При анализа на съдебно-медицинските доклади за критериите за обосноваване на заключенията бяха разкрити голям брой неспецифични признаци. Сред специфичните се открива един условно достатъчен (например бразда при удушаване, наличие на парчета храна при запушване).
Изводи.
- Според архивни материали, в структурата на смърттаот механична асфиксия преобладават мъже в трудоспособна възраст, които са били предимно в състояние на лека или средна алкохолна интоксикация.
- Повече от половината от изследваните лица към момента на смъртта са били в състояние на алкохолно опиянение и са имали съпътстващи заболявания, които са повлияли на хода на танатогенезата и макро- и микроскопската картина при изследване на трупове.
- Различните видове механична асфиксия, в допълнение към специфичната и общата асфиксия, имат свои собствени характеристики, чието изследване допринася за надеждна диагноза на причините за смъртта.
- Основното внимание при диагностицирането на механична асфиксия се отделя на визуално определени морфологични характеристики, което е икономически обосновано, ролята на допълнителните изследователски методи на настоящия етап се проучва, представлявайки по-научен интерес от гледна точка на разбирането на дълбоките механизми на танатогенезата.
- Оптимизирането на диагностичните критерии във връзка с използването на адекватен алгоритъм за изследване на трупове ще намали икономическите разходи чрез намаляване на обхвата на изследванията, както и ще увеличи значението на експертизата в съдебните производства.
- При анализа на диагностичните подходи към изследването на механична асфиксия бяха открити дефекти на различни етапи от изследването. Заключенията на експертите често копират съдебно-медицинска диагноза, са клиширани, в отделни случаи има разделяне на признаците според спецификата, принципът на краткост се губи, което в крайна сметка води до намаляване на възприемането на информация от служители на правоприлагащите органи и съда и увеличава риска от искове срещу експерт при оспорване на експертизата.