Цветът и прозрачността на водата на Ладожкото езеро - обща характеристика на езерото Ладога, екологична
Разликата между цвета на водоема и действителния цвят на водата в него е добре известна. Цветът на резервоара зависи от отражението на небето, бреговете, дъното (ако езерото е плитко) и редица други променящи се условия, при които виждаме повърхността на езерото. В слънчев ден езерото изглежда различно, отколкото в облачен, в тихо време изглежда различно, отколкото когато по него минават бръчките на вълните.
Цветът на водата на езерото Ладога се характеризира средно с координатите K = 572 mmk, P = 70%. Цветът на водата се променя много малко в акваторията и в дълбочина (A от 569 до 573 mmk, P от 67 до 72%), така че можем да кажем, че цялата вода в езерото е оцветена в жълто-кафяви тонове (средната дължина на вълната на жълтото е 590 mmk).
Що се отнася до съдържанието на тъмно оцветени органични вещества във водата, които основно придават на водата жълто-кафяви нюанси, цветът на водата в откритата част на Ладога трябва да се счита за доста стабилен, от 29 до 42 °. В крайбрежните райони тя достига 40-50°, а в близост до устията на реките се повишава до 100° или повече, средната стойност на цвета на езерната вода, получена от E.E.
Прозрачността на водата обикновено се измерва с дълбочината (в метри), на която бял диск с диаметър 30 см (диск на Секи) престава да се вижда във водата; говорим следователно за дълбочината на видимост. По този начин И. В. Молчанов по едно време установи, че в Ладожкото езеро през годината има два максимума на прозрачност на водата: в края на лятото, когато реките носят най-малко мътност и планктонът все още не е започнал да умира, и през зимата под лед, което е свързано с минимален речен отток и липса на мътност на водата под действието на вятъра. Прозрачността близо до западния бряг е 2-2,5 m, близо до източния бряг 1-2 m, в устните зони 0,3-0,9 m, а към центъра на езеротонараства до 4,5м. Най-ниска прозрачност се наблюдава в залива Волхов (0,5-1 m), а най-висока - на запад от Валаамските острови (8-9 през лятото, над 10 m през зимата).
Описаният метод за определяне на прозрачността привлича с изключителната си простота. Но той също е тревожен със своите несъвършенства, тъй като до известна степен зависи от зрителната острота на наблюдателя и освен това, по същество, обобщава оптичните свойства на различни и освен това само повърхностни слоеве на водата.
Следователно друг показател отразява много по-добре реалността: коефициентът на предаване, или коефициентът на прозрачност, т.е. съотношението на големината на светлинния поток, преминал през водата, без да променя посоката, път от 1 m, към големината на светлинния поток, който е влязъл във водата. Може да се определи по цялата дълбочина както за бяла светлина, така и за отделни цветове от спектъра (чрез прилагане на подходящи филтри).
Според редица свойства, включително хидрооптични показатели, водите на Ладожкото езеро се състоят от два вида води: речни води, идващи от басейна на езерото, и езерни води, които вече са се образували в резултат на трансформацията на речните води. И в действителните езерни води трябва да се разграничат (Петров, 1967) повърхностни води (горен слой с дебелина 20 m), дълбоки, простиращи се от дъното на повърхностния слой до хоризонта, 15-20 m от дъното на езерото и др. придънен (придънен 15-20-метров слой). В северната и средната част на езерото и трите слоя са добре изразени, но в южната част слоят дълбоки води "изпада", а повърхностните водни маси се сливат с дънните.
Прозрачността на дълбоките води е най-висока в сравнение с останалите, а промените в прозрачността през годината са най-малки (от 0,40 до 0,60).
Прозрачността на дънните води намалява отгоре надолу, т.е. към дъното. В тези водипоради високия им вискозитет, утаяването на фините суспензии се забавя и следователно мътността на водата се увеличава, когато се приближи до дъното.
Поради факта, че водите на Ладожкото езеро и водите на притоците, които се вливат в него, са много различни по хидрооптични показатели, хидрооптичният метод позволява да се проследи разпределението на речните води в езерото с голяма точност. Водите на Вуокса се простират по западния бряг и по-нататък до средата на езерото на 35-40 км.
Водите на Волхов са разпределени по повърхността на Волховския залив, но при определени условия на ветровия режим те се намират в открито езеро и на 40-45 км от устието на Волхов. Водите на Syasi могат да бъдат проследени на 8-10 km по източното крайбрежие на Волховския залив.
Хидрооптичните индикатори се оказаха много по-чувствителни индикатори за промените, настъпващи във водните маси, отколкото температурата и хидрохимичните характеристики.
От различните фактори, влияещи върху проникването на радиация във водата, основна роля играе височината на слънцето над хоризонта. Затова през есента проникването на радиация е най-малко, през лятото – най-голямо. Само 0,05% от общата радиация, идваща на повърхността, достига дълбочина 10-12m.