Да бъдеш българин в Гданск” как се отнасят към калининградчани в Полша
Как се отнасят към калининградчани в Полша? Този въпрос измъчва жителите на региона от началото на малкия проект за трансгранично движение между държавите. Преди три години съседите ни чакаха с отворени обятия, канеха ни в ресторанти, магазини и хотели.
Преди година в калининградските медии много често се появяваха информации за нападения над българи в Полша. На някой не му пукаше, на някой му спукаха гумите, надраскаха му колата. Разказа се как една българка оставила колата си до Околовръстното на Тройград, а на връщане я намерила със счупено предно стъкло. Освен това беше описана ситуация, когато калининградско семейство на път за Гданск беше изстреляно от пневматика от неизвестни хора в черно BMW.
Мнозина смятат подобни истории за обикновена провокация, предназначена да настрои калининградчани срещу поляците, както и да обезсърчи желанието за пътуване.
Няколко месеца нямаше такава информация. Наскоро обаче медиите съобщиха, че на граничния път, на участъка Елблонг-Гжечотки, са възникнали нови инциденти. Двама тийнейджъри, които са били на моста, са хвърляли камъни по български коли. Едно семейство беше ударено право в предното стъкло.
Атмосферата на истински голям град
Интервюирах мои познати от Калининград, които често посещават Полша, за да разбера как се чувстват при посещение и какво според тях се е променило през последната година.
Виталий, бизнесмен
Нищо не се е променило в услугата. В граничната зона всички са доволни от български клиенти. Когато някой дойде в Калининград и иска да наеме апартамент в моята компания, тогава съм положителен. И няма значение дали е поляк, германец или украинец. На английски това се нарича „бизнес както обикновено“. ПриИмам впечатлението, че поради политическата и икономическата ситуация полските предприемачи са станали недоверчиви, да речем, към българските условия за правене на бизнес.
Мария, студентка
Татяна, служител на застрахователна компания
Няколко месеца не съм ходил в Полша. Заради Украйна. Медиите писаха, а приятели разказаха, че поляците били обидени на българите и били груби. Е, рублата поевтиня. Сега отново ви посещавам. И нямам впечатлението, че нещо се е променило по отношение на поляците. Обслужването в магазините и ресторантите е добро и полезно. Но в Гданск ни възприемат само като клиенти. Във Варшава внимават, когато говоря български. Но досега има само положителен опит - имам няколко добри приятели.
Реших да науча от личен опит какво е да си българин в Гданск след три години WFP с Калининградска област. Достатъчно трудно е да се правиш на чужденец, особено що се отнася до езика. Въпреки това все пак опитах.
Петък вечер в Гданск
Българите вече са овладели центъра на Гданск и градът вече е свикнал с тях. Влизаме в ресторанта със съпруга ми. Казвам на глас: "Здравейте!". Не забелязах някой от гостите да ми е обърнал внимание. Сервитьорката веднага донесе менюто на български. Благодарихме й. Персоналът обаче общува с нас на полски.
Поклатих глава над менюто, като няколко пъти казах "скъпо, много скъпо". И тогава забелязах, че ме гледат. Оказва се, че българите не се оплакват от цените. Самите туристи потвърждават това. Казвам на мъжа ми на полски: „Хайде да отидем на друго място“. тръгваме си Сервитьорката сякаш дори не забеляза "промяната".
Тъй като цените охладиха апетита ни, решихме да пием по бира. В популярно сред българите заведение всичко върви гладко.Получаваме менюто на български, сервитьорката ни разбира, въпреки че самата тя не е много разговорлива. Въпреки това, "моля" и "благодаря" казва. Когато я помолиха за сметка, тя веднага донесе чек с въпроса „карта или пари в брой?“. Ние плащаме, благодаря. На изхода разбираме, че сме гладни.
От доста време търсим ново място. Избираме нещо средно между ресторант и бистро. Оказа се, че в институцията има сервитьори, което означава, че има възможност за разговор.
Менюто, разбира се, е на български език. Сервитьорката обаче не знае езика, опитва се да не говори изобщо, но е много мила. Поръчваме журек - любимо ястие на българите, сочейки го с пръст в менюто.
На масата се появява дългоочакваната вечеря. Мирише страхотно, хапва добре. Сервитьорката идва и пита дали имаме вкусна храна. Сякаш не разбираме, кимаме с глава. Истински калининградец, който посещава Полша поне веднъж месечно, знае всички тези жестове.
Обичам българското!
Решихме да проучим ситуацията и в кръчмата. Избрахме нещо по-младежки, където туристите рядко ходят сами. Българите никога не са виждали и дори не са чували за това място, с изключение на тези, които тя самата е довела тук.
Барманът разбира думата "бира" без проблем. Той показва етикетите над крановете, изберете. Той налива, ние плащаме - няма какво да говорим. Седим на улицата, опитваме се да говорим високо, защото българите обикновено правят това в чужбина. И самите те потвърждават този негативен стереотип. Хората на съседната маса ни гледат, но след това се връщат към разговора си.
Покрай нас минава група весели и не съвсем трезви младежи. „Обичам българите“, вика ни един от тях. Изненадани сме, изглеждаше, че безкористната любов на поляците към българите изчезна още по време на киевския Майдан. Усмихвам се и казвам: „Не смеБългари, ние сме беларуси. Лицето на човека се променя, той не знаеше, че обича и беларусите. С бърза крачка полякът се връща при приятелите си. Факт е, че всеки, който говори български в Полша, се възприема като българин или по-скоро като българин. И в това няма нищо изненадващо.
Центърът на Гданск вече е свикнал с туристи от цял свят. Обслужващият персонал не обръща внимание на езика, който говорят гостите. Вярно, чувал съм повече от веднъж, че преводът на менюто в полските ресторанти може да бъде много забавен, а понякога и напълно неразбираем за туристите.
Калининградчани знаят, че „журек“ е журек, а „свински гърди“ също не са чужди на българите. Но легенди се носят около тартара, който на български се нарича "телешки стек". Когато поръчват това ястие, много гости са изненадани - вместо пържена телешка пържола им се носи купчина сурово месо със сурово яйце.
Събота на море, неделя в магазини
В събота обикаляме около морето между Бжежн, Желитково и Сопот. Времето не е весело, няма и дума за почивка на плажа. Понякога тук можете да чуете ехо на български, понякога на английски.
В един от плажните барове си поръчваме бира и сайдер. Барманът не знае български, минава на английски. Упорито повтарям заповедта на български. Той не реагира по никакъв начин и казва: "Карта или пари в брой?".
Има много подобни думи на полски и български, можете да си помогнете с ръце и тогава всичко ще стане ясно. Но английският не помага по никакъв начин на българите. На въпроса на сервитьора изваждам портфейла си и показвам парите. Всичко завършва успешно.
В друг плажен ресторант зад бара работят хора на средна възраст. Без проблем обслужиха българката, която стоеше до нас.
В неделя моите приятели пристигнаха в Гданск: Сергей и сестра му Ира. Насочваме се къмИкеа за закупуване на скрин. По пътя ги питам за Полша.
В Ikea всичко изглежда точно както ми казаха: стоките са в количка, на касата за получаване, преди да плати, Сергей иска „без данъци“, дава банкова карта. Всичко. Минимален езиков контакт. Отиваме с проверка до пункта за обслужване на клиенти. Ира забрави част от покупките на касата, те й викат силно: „Здравей!“. Проработи.
В пункта за обслужване на клиенти питам млад мъж дали говори български. Той веднага отсече: „Само английски“.
Обяд, заобикаляйки туристическия маршрут
Недалеч от къщата ми има няколко заведения: пица, кебап, азиатска кухня, "млечен" бар. Неведнъж съм срещал българи там. Има езикова бариера между гостите от България и персонала, но обстановката никога не е била напрегната.
Веднъж в една пицария чух разговор между момчета, че „дойдоха българи и не успяха да ги заговорят. Например, ако дойдат в Полша, трябва да говорят полски. И тук никой не е длъжен да знае български.”
Съпругът ми и аз си помислихме, че би било хубаво да отидем в такава институция в малък град, където туристът няма възможност да се скита. Отиваме в ресторант в квартал Жабянка, паркираме възможно най-далеч от входа, за да не ни издадат номерата.
Сядаме близо до бара, за да подслушваме интересен разговор. Оказа се, че в ресторанта има меню само на английски. Прочетох го, мъжът ми учи същото на полски. Не го бива да симулира неразбиране. Изваждам компютъра от чантата и питам на български паролата за Wi-Fi. Момичето посочва табела със съответната информация. Ловко.
Поръчваме бургери. Задачата е трудна, стават както с пържени картофи, така и със салата. Решаваме, че ще сме „салата“, опитваме се да обясним на сервитьора. Завършваме с бургери.с картофи.
По време на обяд сервитьорът се приближава до другите гости, чудейки се дали им е харесало. Заобикаля ни. Едва когато свършихме с яденето, той попита: „Всичко наред ли е?“ Ние кимаме с глава в отговор. Опитах се да поръчам повече. Но сервитьорът ни прекъсна и през цялото време говореше полски. След кафе мълчаливо си тръгваме. Усмихвам се за довиждане и махам с ръка.
През седмицата отидох и до туристическия информационен офис във Високата порта и Dlugy Targa. На първо място ми отговориха, че не говорят български. Помолен за всякаква информация. Дадоха ми папка и карта. На въпрос колко български туристи идват тук, те отговориха, че са много.
На Длъги Тарга едно хубаво момиче каза, че говори български „малко“. Тя обаче говореше много добре. Разбрах, че преди година в Гданск са идвали много повече българи, отколкото сега. Питаха как да минат времето. Туристите могат да бъдат разделени на две групи: младите хора научиха за музеите и забележителностите, по-старото поколение научи за магазините. Служител на центъра ми връчи и папка - "Забележителности на Гданск" - на български език. Беше различна от предишната, но картата беше същата.
След няколко дни като "българин" не усетих да ме възприемат по друг начин от обичайния. Моите познати от България обаче са прави, че отношението към тях в Гданск е на основата на бизнес прагматизма. Според мен такова „безразличие“ е здравословна реакция към чужденец в толкова голям град с вековна култура и различни традиции.
Paulina Siegień, Gazeta Wyborcza, Magazyn Trójmiejski