Данъчни последици за изплащане на имотни заеми
Заемът се погасява чрез връщане на парите на заемодателя. Но на датата на падежа кредитополучателят може да няма необходимата сума, в резултат на което страните могат да сключат споразумение за спогодба, според което дългът по кредита ще бъде изплатен чрез прехвърляне на някакъв имот. Преди обаче да се впуснете в подобна сделка, трябва да се запознаете с възможните данъчни последици.
Юридически нюанси
Съгласно член 409 от Гражданския кодекс по споразумение на страните задължение, включително заем, може да бъде прекратено чрез предоставяне на обезщетение вместо изпълнение. С други думи, вместо пари, кредитополучателят може да прехвърли стоки, дълготрайни активи или друга собственост на кредитора.
В този случай размерът, условията и редът за предоставяне на обезщетение се определят от страните. По смисъла на член 409 от Гражданския кодекс на Руската федерация, освен ако не следва друго от споразумението за обезщетение, всички задължения по споразумението, включително задължението за плащане на неустойка, се прекратяват с предоставянето на обезщетение (клауза 3 от информационното писмо на Президиума на Върховния арбитражен съд на България от 21.12.05 г. № 102).
Стойността на освобождаването, посочена в споразумението, може да бъде по-висока или по-ниска от задължението, което се прекратява. В такава ситуация е изключително важно в договора ясно да се посочи дали задължението се погасява изцяло или частично (и в каква част). При липса на тази информация съдилищата изхождат от факта, че задължението е прекратено напълно (клауза 4 от информационното писмо на Президиума на Върховния арбитражен съд на България от 21.12.05 г. № 102).
Посочвайки стойността на прехвърления имот в споразумението за компенсация, изобщо не е необходимо да се съсредоточавате върху стойността, на която прехвърленият имот е записан в регистрите на кредитополучателя. Възможно е остатъчната стойност на прехвърленотодълготраен актив е по-малък от стойността, посочена в споразумението, и в същото време страните решават, че прехвърлянето на този имот напълно прекратява задължението. Възможен е и обратният вариант - остатъчната стойност да е по-висока от стойността, посочена в договора за компенсация.
В случай обаче, че стойността на посоченото в обезщетението имущество се различава от размера на задължението, което се прекратява, страните са изправени пред определени данъчни рискове. За тях ще говорим малко по-късно.
Когато се премине, възниква внедряване
Когато изплащате дълг по заем чрез прехвърляне на имущество, трябва да се разбира, че такова прехвърляне се счита за продажба. Всъщност, съгласно член 39, параграф 1 от Данъчния кодекс, продажбата на стоки от организация или индивидуален предприемач се признава за прехвърляне на собственост върху стоки на друго лице на възмездна основа. В този случай при прехвърляне на собственост се извършва прехвърляне на собствеността, което означава, че се извършва продажба. А продажбата, както знаете, се облага с данък. Ако кредитополучателят работи за OSNO, тогава има задължение за плащане на ДДС и данък общ доход. Съответно, при прехвърляне на обезщетението, кредитополучателят ще трябва да състави фактура.
Тук трябва да определите каква сума трябва да бъде включена в данъчната основа за данъци. И така, данъчната основа на ДДС за продажби се определя въз основа на пазарните цени, тоест цената, посочена от страните по сделката (клауза 1, член 154 от Данъчния кодекс на Руската федерация, клауза 1 от член 40 от Данъчния кодекс на Руската федерация), без да се включва данък в нея. Това означава, че когато изчислявате ДДС, трябва да се съсредоточите върху стойността на имота, посочена в споразумението за компенсация. Това становище се подкрепя и от официални лица (писмо на Министерство на финансите на България от 27 юли 2005 г. № 03-11-04 / 2/34).
Дългът по договора за заем, като се вземат предвид натрупаните лихви, възлиза на 630 000 рубли. Кредитополучател за сметка на връщанезадължения прехвърля автомобила, чиято стойност е посочена в споразумението в размер на 540 000 рубли. (С включен ДДС). Споразумението предвижда пълно погасяване на задължението.
При прехвърляне на автомобил като обезщетение, кредитополучателят има продажба с ДДС. Данъчната основа за ДДС ще бъде 457 627 рубли. (540 000 рубли - (540 000 рубли х 18/118%)). Данъчната сума е 82 373 рубли. (457 627 рубли х 18%).
Също така, кредитополучателят ще трябва да отрази дохода в данъчното счетоводство, т.е., за да изчисли данък върху дохода. Съгласно чл.249, ал.1 от Данъчния кодекс на България, приходите от продажби се признават като приходи от продажба на стоки. А приходите от продажби се определят въз основа на всички разписки, свързани с разплащания за продадени стоки (клауза 2, член 249 от Данъчния кодекс на Руската федерация). В този случай доходът, включен в облагаемия доход, ще бъде 457 627 рубли. (540 000 рубли - 82 373 рубли (това е сумата на ДДС)). Но в същото време кредитополучателят има право да припише остатъчната стойност на автомобила към разходната страна (подточка 1, клауза 1, член 268 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
Страната, получила обезщетението (заемодателя), ще може да приспадне сумата на ДДС, включена в стойността на обезщетението въз основа на получената фактура.
Обезщетение за "покриване" на аванса
Струва си да се помни, че с метода на прекратяване на задължението, описан по-горе, страните могат да бъдат изправени пред данъчни рискове. Много е вероятно данъчните власти да разглеждат получения заем като покритие за авансово плащане за предстояща доставка на стоки. След това, разбира се, те ще се опитат да възстановят данък, санкции и глоба от кредитополучателя за неплащане на ДДС върху аванса. Трябва да се отбележи, че някои организации действително използват такава схема за укриване на ДДС върху получените аванси.
За да минимизирате рисковете, не трябва да прибягвате до този метод на погасяванезаем твърде често. Допълнителен аргумент в полза на данъкоплатеца ще бъде фактът, че заемодателят, който се е съгласил с този метод на погасяване на задължението, не е бил преди (и впоследствие е станал) купувач на компанията-заемодател. Ако това условие е изпълнено, данъчната служба трудно ще докаже наличието на схемата.
Разглежданата ситуация е изпълнена с други рискове. И така, Федералната антимонополна служба на Централния окръг разгледа подобна ситуация, но не става дума за обезщетение, а за новация (по време на новацията първоначалното задължение, съществувало между страните, се заменя с друго задължение, предвиждащо различен предмет или различен метод на изпълнение). В случая сумата на заема, новирана в договора за доставка, е квалифицирана от съдиите като авансово плащане. Освен това в момента на определяне на данъчната основа в разглеждания случай арбитрите дори признаха не датата на сключване на новационното споразумение, а датата на получаване на заемни средства (постановление на Федералната антимонополна служба на Централния окръг от 22.01.09 г. по дело № A64-7270 / 07-13). Но може би, ако ставаше дума за обезщетение, ситуацията щеше да бъде разрешена в съда в полза на данъкоплатеца.
Ако говорим за обясненията на длъжностните лица, те вдъхват известен оптимизъм. Например, по-ранни длъжностни лица са заемали следната позиция. При сключване на споразумение за новация на задължение за заем в задължение за доставка на стоки, получените заемни средства се считат за авансови плащания за предстоящата доставка на стоки и подлежат на включване в данъчната основа по ДДС в данъчния период, в който са получени (писмо на Министерството на финансите на България от 07.09.05 г. № 03-04-11 / 221).
Впоследствие Федералната данъчна служба, съгласувано с Министерството на финансите, издаде писмо от 28 ноември 2008 г. № ШС-6-3 / 868@. В него длъжностни лица отбелязаха, че при сключване на споразумение между кредитополучателя и кредитора напогасяване от страна на кредитополучателя на задълженията му по договора за заем чрез изпращане на стоки до заемодателя, средствата, получени от кредитополучателя в съответствие с договора за заем, трябва да се считат за авансово плащане за предстоящата доставка на стоки към датата на сключване на въпросния договор. Тоест сега официалната позиция на данъчните и финансовите служби е, че задължението за изчисляване на ДДС възниква не в момента, в който парите са получени като заем, а в момента, в който страните са сключили споразумение за компенсация или иновация. Добре е изготвянето на това споразумение и прехвърлянето на собственост да се извършват в едно и също тримесечие. Ако прехвърлянето на собственост се извърши през друго тримесечие, тогава кредитополучателят има нови данъчни рискове.
Но тук има аргумент. До момента на отпускане на обезщетението реално продължава да съществува задължението за връщане на кредита. Президиумът на Върховния арбитражен съд на България обърна внимание на това в параграф 1 от информацията № 102, посочена по-горе, като се посочва, че задължението (за връщане на заема) се прекратява от момента, в който се предостави обезщетение в замяна на изпълнение, а не от момента, в който страните постигнат споразумение за обезщетение. Следователно дългът по кредита не може да се счита за авансово плащане. Тази гледна точка обаче най-вероятно ще трябва да бъде защитена в съда.
Неравен "обмен"
Следните данъчни рискове възникват в ситуация, при която стойността на имота, посочена в договора, не съответства на размера на задължението по заема, което трябва да бъде изплатено, и задължението се прекратява изцяло.
Ако стойността на имуществото надвишава задължението, което трябва да бъде прекратено, тогава рисковете възникват за приемащата страна (заемодателя). Длъжностни лица смятат, че в тази ситуация организацията трябва да отразява неоперативни приходи, от които е необходимоплащат данък общ доход. Такова заключение може да се види например в писмата на Министерството на финансите на България от 03.02.10 г. № 03-03-06 / 1/42, Федералната данъчна служба на България за Москва от 05.12.07 г. № 19-11 / 116142.
В обратната ситуация (стойността на имота е по-малка от размера на прекратяващото задължение) възникват рискове за прехвърлящата страна, тоест за кредитополучателя. Инспекторите може да преценят, че той е генерирал извънслужебен доход в повече. В същото време загубата, която другата страна (заемодателят) ще получи, според служители, не може да бъде взета предвид за данъчни цели. Именно тази картина се наблюдава в горния пример, когато автомобил на стойност по-ниска от размера на задължението се прехвърля за сметка на прекратяване на задължението по кредита.
Нека използваме условията на пример 1. За да избегне данъчни рискове, кредитополучателят трябва да отрази неоперативни приходи в размер на 90 000 рубли. (630 000 - 540 000). А заемодателят има загуба в размер на 90 000 рубли. няма да се вземат предвид за данъчни цели.
Ето защо, за да се минимизират тези рискове, при определяне на цената на обезщетението е най-добре да се съсредоточите върху размера на задължението, което се прекратява. Тоест, съставете споразумение, така че от него да следва, че страните се споразумяват за еквивалентен „обмен“.
Вярно е, че ако сумата, посочена в споразумението, се различава значително от стойността на имота според регистрите на прехвърлящата страна, тогава данъчните власти могат да предявят претенции към приемащата страна. Такива искове, по-специално, бяха разгледани в резолюцията на Федералната антимонополна служба на Севернокавказкия окръг от 24 септември 2009 г. № A32-14927 / 2008-51 / 113. В този спор остатъчната стойност на прехвърления обект е била в пъти по-висока от размера на задължението за изкупуване, във връзка с което проверката е начислила допълнителен данък върху доходите на дружеството, получило обезщетението. Данъчните власти считат, че превишениетосе считат за получени безплатно. Но съдилищата не се съгласиха с това, тъй като договорът се признава за безвъзмезден, според който едната страна се задължава да предостави нещо на другата страна, без да получава плащане от нея или друга насрещна разпоредба. А в разглеждания спор имотът не е прехвърлен безвъзмездно.
Освен това инспекцията, в допълнение към данъка върху доходите, начислява и данък върху имуществото, като счита, че организацията, която е получила обезщетението, е трябвало да включи остатъчната стойност на имота в данъчната основа за данък върху имуществото (формирана, между другото, от прехвърлящата страна). Но съдът отхвърли това заключение.