Данъчно отчитане на разходите за услугиаутсорсинг
В съвременните условия на развитие на научно-техническия прогрес и въвеждането на нови технологии в производството е от особено значение високото професионално ниво на работниците, способни да обслужват сложни механизми. Въпреки това, не винаги в държавата на организацията има служители с необходимото ниво на квалификация. В такава ситуация компанията има възможност да сключи споразумение за предоставяне на персонал с друга компания. Да кажем веднага, че данъчният закон ви позволява да вземете предвид разходите за привличане на такива специалисти при облагане на печалбите.
Параграф 19, параграф 1, чл. 264 от Данъчния кодекс на България, други разходи, свързани с производството и продажбите, включват разходи за услуги за предоставяне на служители (технически и управленски персонал) от трети лица за участие в производствения процес, управление на производството или изпълнение на други функции, свързани с производството и (или) продажбите. Това означава, че организациите имат право да намалят облагаемите печалби с размера на тези разходи.
Инспекторите сметнаха тези разходи за икономически необосновани.
Компанията не се съгласи с изводите на контрольорите и обжалва пред арбитражния съд. Съдът стигна до заключението, че облагаемата печалба е законосъобразно намалена и посочи, че икономическата целесъобразност на разходите, направени от данъкоплатеца, се потвърждава не от действителното получаване на доход, а от насочването на тези разходи за генериране на доход.
Арбитражният съд също така отбеляза, че оспорваните разходи са свързани с икономическата дейност на дружеството, а документираните разходи се разбират като разходи, потвърдени от документи, изготвени в съответствие със законодателството на Руската федерация. Както показва практиката, такива документи могат да бъдат договори, допълнителни споразумения, актовеизвършена работа, подписани от страните платежни нареждания, фактури.
Данъчно приспадане
Случва се данъчните власти да възпрепятстват организациите да приспадат сумите на ДДС, платени по договори за предоставяне на персонал. Подобни твърдения обаче не винаги са основателни.
Пример 4. Компанията се обърна към арбитражния съд с молба за обезсилване на решението на данъчния орган относно допълнителното начисляване на ДДС, както и за търсене на отговорност на компанията по параграф 1 на чл. 122 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Основание за доначисляване на данъка е неправомерното, според инспекцията, представяне от дружеството за приспадане на ДДС по сделка с друга организация за прехвърляне на служители по договор за лизинг. Инспекторатът, позовавайки се на факта, че тези разходи не са свързани с процеса на производство и продажба, признава прилагането на данъчно облекчение от компанията в този случай за незаконосъобразно.
При разглеждането на спора съдът стигна до извода, че данъчната инспекция не е имала основания за начисляване на допълнителен ДДС, платен от данъкоплатеца на трета организация за лизингови услуги на служители.
Според подс. 19 т. 1 чл. 264 от Данъчния кодекс на България, себестойността включва разходи за услуги за предоставяне на служители от трети лица за участие в производствения процес, управление на производството или за изпълнение на други функции, свързани с производството и (или) продажбите. След оценка на наличните по делото документи, съдът признава, че услугите, предоставени от служителите по този договор, са свързани с производствената дейност на дружеството. Извършено е плащане на ДДС като част от стойността на услугите.
При тези обстоятелства съдът стигна до заключението, че данъкоплатецът има право да приложи данъчно приспадане на ДДС.