Данъчно пребиваване в Испания защо е важно да се определи данъчният статут
Припомняме, че съгласно чл. 2 от Закон 35/2006, испанският данък върху личните доходи зависи от дохода на данъкоплатеца, независимо от местоположението на източника на дохода. Данъкоплатецът на този данък съгласно чл. 8 от закона са физически лица, които имат постоянно местожителство (residencia habitual) в Испания. Критериите за определяне на Испания като постоянно пребиваване на физическо лице са установени в чл. 9 от закона.
Какво е задължително пояснение (consulta vinculante)?
Български гражданин, който се занимава с предприемаческа дейност в България, като получава периодични доходи и притежава имущество, е подал заявление в Главна данъчна администрация. Заинтересованото лице ще прекара периоди от една седмица до един месец в Испания и ще се регистрира като едноличен търговец.
„1. Счита се, че данъкоплатецът има местоживеене на испанска територия, ако е изпълнено някое от следните условия:
b) Ако основният център или база на неговите дейности или икономически интереси, преки или непреки, се намира в Испания.
Предполага се, с изключение на доказателства за противното, че данъкоплатецът има постоянно пребиваване на испанска територия, когато в съответствие с предходните условия неразведеният съпруг и непълнолетните деца на издръжка на данъкоплатеца пребивават постоянно в Испания.“
В съответствие с предходния член, ако съответното лице отговаря на някое от условията, посочени в члена, то ще се счита за данъчно местно лице на испанска територия и в резултат на това за данъкоплатец на данък върху доходафизически лица, от доходи, получени по целия свят.
2. Когато по силата на разпоредбите на параграф 1 физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, неговият статут се определя, както следва:
а) той се счита за местно лице на държавата, в която има постоянно местожителство; ако има постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице на държавата, в която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
b) ако държавата, в която е центърът на неговите жизнени интереси, не може да бъде определена или ако той няма постоянно жилище в нито една от двете държави, той се счита за местно лице на държавата, в която има обичайното си местопребиваване;
в) ако има обичайно местопребиваване в двете държави или в нито една, то се счита за местно лице на държавата, чийто гражданин е;
d) ако е гражданин на двете държави или на нито една от тях, тогава компетентните органи на държавите решават въпроса по взаимно съгласие.
Ако не е налице нито едно от условията, посочени в чл. 9 от Закон 35/2006 не е спазен, тогава съответното лице няма да се счита за данъчно местно лице на Испания и, като следствие, ще се счита за чуждестранно данъкоплатец по отношение на доходи, получени от източник в Испания, като в този случай се задължава да потвърди данъчното пребиваване в България чрез предоставяне на удостоверение за пребиваване за прилагане на конвенцията, издадено от компетентните органи на тази страна.“
Въз основа на текста на това задължително пояснение, за да се определи дали се считаме за данъчно местно лице в Испания, трябва да се провери далидали изпълняваме някое от трите условия, посочени в чл. 9 от испанския закон 35/2006.
Ако спазваме условията, посочени в чл. 9 от испанския закон и в част 2 на чл. 207 от Данъчния кодекс на Руската федерация, тогава, за да определим статута си, ще трябва да се позовем на разпоредбите на част 2 на чл. 4 от Руско-испанската конвенция.