Данъци и такси - Икономика
3. Данъци и мита.
Данъкът е задължително, индивидуално безвъзмездно плащане, събирано от организации и лица под формата на отчуждаване на средства, принадлежащи им по право на собственост, икономическо управление или оперативно управление на средства с цел финансово подпомагане на дейността на държавата и (или) общините.
Таксата се определя като задължителна вноска, събирана от организации и лица, плащането на която е едно от условията за държавни органи, местни власти, други упълномощени органи и длъжностни лица да предприемат правно значими действия по отношение на платците на такси, включително предоставяне на определени права или издаване на разрешения (лицензи).
Задълженията включват такси, които държавата взема от тези, които трябва да се обърнат към властите или държавните институции за определени услуги от гражданскоправен характер, които нямат индустриален елемент; размерът на таксата се определя от държавните органи без участието на заинтересовани лица.
Българското законодателство разграничава три вида такси:
Държавната такса се начислява за редица услуги в полза на платеца (приемане на искови молби и други документи от съдебните органи, нотариални действия, регистрация на актове за гражданско състояние, издаване на редица документи, предоставяне на специално право (например право на лов)).
Таксата за регистрация се начислява от юридически и физически лица, например, когато дадено лице кандидатства за патент за изобретение и др.
С мито се облагат юридически и физически лица при извършване на експортно-импортни операции, както и при транзитно преминаване на стоки.
Данъчната система е съвкупност от съществуващи в момента съществени условия за данъчното облагане на юридически и физически лица.
Условията, характеризиращи данъчната система като цяло, включват:
- редът за установяване и въвеждане на данъци;
- редът за разпределение на данъците между бюджетите на различни нива;
- права и задължения на данъкоплатците;
- форми и методи на данъчен контрол;
- начини за защита на правата и интересите на данъкоплатците.
Най-обобщеният показател, който характеризира нивото на процесите на преразпределение в дадена държава, е данъчното бреме (данъчно потисничество). Изчислява се като съотношение на общата сума на данъчните плащания към общия национален или брутен вътрешен продукт.
Като правило принципите на данъчното облагане в литературата са следните:
- хоризонтална и вертикална равнопоставеност;
-сигурност на плащането на данъка;
- недопустимост на двойно данъчно облагане;
- удобство и минимизиране на разходите за събиране на данъци;
- минимален дестимулиращ ефект;
- Трудност при избягване на плащане.
Преките данъци се налагат директно върху дохода или върху стойността на имуществото. Тези данъци се наричат още данъци за оценка. Субекти на преките данъци могат да бъдат както получатели на доходи, така и собственици на капитал и имущество.
Косвените данъци са данъци върху стоки и услуги, които се налагат върху цена или тарифа. Понякога те се наричат тарифи.
Външната разлика между тези данъци се състои в прякото или непряко отношение на фискалните власти към обектите и субектите на данъчното облагане.
Косвените данъци се налагат главно върху различни стоки. платецкосвен данък са (са) купувачи (потребители) на продукти, стоки, работи, услуги.
Косвените данъци са включени в цената и по този начин се плащат от населението, така че понякога се наричат (наричани) данъци върху облагането на труда.
Преките данъци са главно облагане на земята, капитала, дохода. Поради това понякога те се наричат "доход-имущество".
Критиката към косвените данъци е преди всичко, че те създават по-голяма данъчна тежест за нископлатените слоеве от населението, а също и че допринасят за всякакви измами, измами и т.н.
Митата изпълняват три основни функции: а) фискална, т.е. функцията за попълване на приходната част на държавния бюджет (отнася се както за вносните, така и за износните мита); б) протекционистки (защитни), предназначени да защитят местните производители от нежелана чуждестранна конкуренция (характерни за вносните мита); в) балансиране, въведено за предотвратяване на нежелан износ на стоки, чиито вътрешни цени по една или друга причина са по-ниски от световните (присъщи на експортните мита).
В литературата митата се класифицират според различни критерии, по-специално:
¨ според обекта на облагане: внос; износ; транзит (облагат се стоки, превозвани транзитно през територията на страната);
¨ според начина на събиране: адвалорни (изчислени като процент от митническата стойност на стоките); специфични (изчислени в предписания размер за единица облагаема стока); комбинирани (съчетават двата вида митническо облагане);
¨ по естество на произход: автономни (те са максимални по размер и се прилагат за стоки, които произхождат от държави и техните съюзи, които неползване на режим на най-облагодетелствана нация в тази страна); конвенционален (прилага се за стоки с произход от страни и техните съюзи, които се ползват от най-облагодетелстваната нация в търговията в тази държава; техните размери са установени в съответствие с международни договори и са минимални);
¨ по специфика на приложение: антидъмпингови; специален; компенсаторна; преференциални.
Антидъмпинговите мита са предназначени да попречат на стоките, продавани от износителите на съзнателно ниски цени, да навлязат на националния пазар.
Специалните мита имат самостоятелен характер, характеризират се с повишени ставки и се използват като защитна мярка за местните производители от чуждестранни конкурентни продукти или като отговор на дискриминационни действия от други държави.
Изравнителни мита се въвеждат в случай, че се установи, че износителят получава пряка държавна субсидия, забранена от международното право, за да повиши своята конкурентоспособност, възможността да продава стоки на външния пазар на по-ниска цена.
Преференциалните мита се отличават с намалени ставки и се прилагат за стоки с произход от държави, които са сключили споразумения за взаимно намаляване на митата върху определени стоки, образуващи митнически съюз или зона за свободна търговия, циркулиращи в граничната търговия, с произход от развиващи се страни, използващи Общата система от преференции в съответствие с правилата на международната търговия.
Митата, които имат определени предимства, не са индивидуални по своя характер и се определят със закон. Напълно освободени от мито:
• транспортсъоръжения за международен превоз на пътници и товари;
• предмети на материално-техническото оборудване, изнесени за подпомагане дейността на българските кораби, извършващи морски риболов, както и вносни продукти от техния риболов;
• стоки, внасяни или изнасяни за служебни или лични нужди от представители на чужди държави - физически лица, които имат право на безмитен внос на такива стоки въз основа на международни договори;
• валута и ценни книжа (разпоредбата не се прилага за внос или износ, извършван за нумизматични цели);
• стоките да бъдат превърнати в собственост на държавата;
• стоки, представляващи хуманитарна помощ; •стоки, предназначени за оказване на техническа помощ;
• стоки, придвижвани под митнически контрол в режим транзит и предназначени за трети страни;
• стоки, пренасяни през митническата граница от физически лица и непредназначени за промишлени или други търговски дейности.
В момента данъчната система в България е съобразена със следните организационни принципи:
1) принципът на единството;
2) принципът на мобилност (пластичност);
3) принципът на стабилност;
4) принципът на множеството данъци;
5) принципът на изчерпателен списък на регионалните и местните данъци.
Принципът на единството на данъчната система. Единството на данъчната система е закрепено в редица членове от Конституцията на Руската федерация, според които правителството на България осигурява провеждането на единна финансова, кредитна и парична политика.
Принципът на мобилност (пластичност). Този принцип гласи, че данъкът и някои данъчни механизми могат бързо да се променят в посока на намаляване или увеличаване на данъкатежест в съответствие с обективните потребности и възможности на държавата.
Принципът на стабилност. Съгласно принципа на стабилност данъчната система трябва да действа няколко години до данъчната реформа. В същото време данъчната реформа трябва да се извършва само в изключителни случаи и по строго определен начин.
Принципът на множество данъци. Този принцип включва няколко аспекта, най-важният от които е, че данъчната система на държавата трябва да се основава на набор от диференцирани данъци и обекти на облагане. Комбинациите от различни данъци и облагаеми обекти трябва да образуват система, която да отговаря на изискването за преразпределение на данъчната тежест между платците.
Принципът на изчерпателен списък на данъците. Единното икономическо пространство на България предопределя политиката на руската държава към унифициране на данъчните облекчения. Тази цел се обслужва от принципа на изчерпателен списък на регионалните и местните данъци, които могат да се установяват от държавните органи на субектите на България и местните власти. В най-пълна форма е представена системата от принципи на данъчното облагане.
Съществуващата данъчна система включва различни видове данъци. Тяхната класификация се основава на различни характеристики.
Според формата на облагане: пряко и косвено
По субект-данъкоплатец: Данъци от физически лица