Данъкоплатецът трябва да разбере с кого директно сключва споразумение” – Икономика –
Българският президент Владимир Путин подписа промени в Данъчния кодекс, които за първи път въвеждат пряка забрана за данъчни злоупотреби директно в законодателството. Новите разпоредби, по-специално новият член 54-1 от Данъчния кодекс, предвиждат отказ от данъчни преференции в случай на създаване на данъчни схеми, насочени към укриване на данъци, и също така определят критериите за онези транзакции и операции, които ще се считат за разумни за данъчни цели. Сергей Аракелов, заместник-ръководител на Федералната данъчна служба (FTS), разказа пред "Комерсант" как е протекло обсъждането и приемането на закона.
—Президентът подписа закона за данъчните злоупотреби. До каква степен беше необходимо да се законодателстват тези разпоредби?
— Данъчният кодекс първоначално е разработен за добросъвестни данъкоплатци. Норми, които свидетелстват за злоупотреба, липсват в законодателството. Беше необходимо да се заложат в закона основните принципи, които да помогнат както на данъкоплатците, така и на данъчните власти да разберат „правилата на играта“. В крайна сметка повечето данъкоплатци са готови да спазват изискванията на данъчното законодателство. Разработването на промени в Данъчния кодекс, съдържащи концептуални принципи, се превърна в обективна необходимост. Такива норми съществуват в много чужди страни. Въвеждането на специални правила за избягване на данъчно облагане в националното законодателство, както посочва ОИСР в доклада си относно ерозията на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (планът BEPS), е една от мерките за предотвратяване на укриването на данъци.
—Много данъчни консултанти се изказаха за препоръчителното просто копиране(прехвърляне) на текста на решение на ВАС България № 53 за неоснователни обезщетения в Данъчния кодекс. Защо законодателят не тръгна по този път?
Какви мерки са включени в плана за BEPS
- Резолюция № 53 беше насока, предназначена да рационализира подходите на съдилищата по въпроса за неоправданите данъчни облекчения. Въведените критерии и понятия се развиват дълги години в рамките на съдебната практика: „стопанска цел”, „невъзможност за реални сделки”, „липса на необходимите условия”. За много от тях сигурността все още не е достигната. Всички си спомняме колко дълго и по различни начини се развиваше практиката на „неполагането на дължимата грижа и предпазливост“. Широката свобода на действие на много понятия, както и огромен брой съдебни решения по различни фактически обстоятелства, затрудниха еднаквото прилагане на разработените подходи за прилагане на закона. През последните години в практиката на правоприлагането бяха формирани множество подходи за оценка на доказателствената база, определяне на признаците на недобросъвестност на данъкоплатеца, изчисляване на получената неоснователна данъчна облага, бяха разработени определени правни позиции на ниво Върховен съд на България и Федералната данъчна служба на България, които трябваше да бъдат обобщени. Единственото правилно решение според мен беше да се разработят единни и разбираеми знаци, които да показват фактите на злоупотреба.
— Работата по законопроекта започна преди много години и през това време той претърпя значителни промени. Как оценявате крайния резултат?
— Законът успя да консолидира най-безспорните правни позиции. Той отразява два основни принципа. Измененията, които се занимават с изкривяването на информацията за фактите от икономическия живот, за обектите на данъчно облагане, описватумишлени действия на данъкоплатеца. Законодателят въведе забрана за използване на данъчни схеми, когато данъкоплатецът извършва умишлени действия, насочени към неплащане на данъци. Вторият принцип е свързан с пресичането на използването на фирми-еднодневки в тяхната дейност. Тези разпоредби гласят, че само транзакции (операции), които отговарят на два критерия, могат да бъдат взети предвид за данъчни цели: основната цел на тяхното извършване не трябва да бъде неплащане на данък и трябва да бъде извършена и от декларирания контрагент (първата връзка).
Как ще се промени данъчната политика през следващите три години
Така формалният подход е изключен от закона. Елиминирано е широкото и неясно понятие „неполагане на дължима грижа“. В крайна сметка всякакви оценъчни концепции и отворени списъци могат да бъдат злоупотребени както от данъчния орган, така и от данъкоплатеца. Ще бъде необходимо да се изхожда само от реалността на сделките (операциите), извършени от данъкоплатеца. Отклонението от формалните критерии и определянето на ограничен брой случаи, в които действията на данъкоплатеца се считат за нечестни, позволи на законодателя да въведе пълно освобождаване от разходи и удръжки в случай, че такива факти бъдат установени и доказани. Така се постигна известен баланс на интересите на държавата и бизнеса, така че резултатът може да се оцени като положителен.
— Законът е насочен към изключване на използването на дружества за нощувки в тяхната дейност. Говорим ли за повишена отговорност за вашите контрагенти?
- Целта на законопроекта наистина е не само да забрани получаването на данъчни облаги при извършване на умишлени действия, насочени към неплащане на данъци, но и да предотврати използването на фирми еднодневки в дейностите. Този проблем трябва да бъде решенсамо държавата.
Ако искаме да създадем здравословна конкурентна среда, бизнес общността също трябва да поеме повишени отговорности и да реагира отговорно на новите изисквания.
В крайна сметка законът не говори за втората, третата и следващите връзки на контрагентите по веригата, за които данъкоплатецът може обективно да не знае. Данъкоплатецът трябва да разбере с кого директно сключва споразумение, дали контрагентът има опит, способността да изпълни това споразумение, дали работата действително ще бъде извършена. Съгласете се, твърдението звучи доста странно, че данъкоплатецът не е длъжен да проверява компанията, с която ще сключи например договор, който сериозно засяга финансовите му дейности. Вече днес повечето участници в икономическия оборот, въз основа на техните възможности, организират система за контрол за подбор на контрагенти. И виждаме, че има по-малко случаи на използване на еднодневни фирми. Броят на подобни технологични компании намалява значително всяка година. Освен това днес много данни за данъкоплатците са отворени. Това предоставя нови възможности за оценка на вашите собствени рискове и съответствие на дейността ви с изискванията на закона.
— Федералната данъчна служба вече направи много, за да гарантира, че добросъвестните данъкоплатци могат да се защитят при избора на контрагенти: услуги, намаляване на списъка с информация, представляваща данъчна тайна.
— Да, в допълнение към единните регистри на юридическите лица и индивидуалните предприемачи има информационни бази данни, съдържащи информация за лицата, по отношение на които фактът на невъзможност за участие в организацията е установен в съда; на неотчетни лица, лица с масови учредители, с масови ръководители, както и регистър на неправоспособните лица. НаНа уебсайта на Федералната данъчна служба на България услугата „Бизнес рискове: Проверете себе си и своя контрагент“ е достъпна за всички.
Федералната данъчна служба иска право на достъп до одиторската тайна
Такива твърдения са напълно неверни. Законът закрепи забраната за счетоводно отчитане на данъкоплатците за данъчни цели на операции и транзакции, които попадат под „критериите за неправилност“, установени от новите разпоредби. Това са операции и сделки с основна цел неплащане на данъци, както и нереални сделки. В същото време е предвидено, че такива факти се доказват от данъчните власти само по време на данъчни проверки. По този начин се спазва принципът на презумпцията за добросъвестност на данъкоплатеца, процедурата за доказване на факта на нарушение от данъчните органи и процедурата за обжалване на такива решения. Така че не говорим за предоставяне на нови широки правомощия на данъчните власти, новите правила се отнасят до установяването на факти на злоупотреби в рамките на вече съществуващи процедури за данъчен контрол.
—Записването на норми за данъчни злоупотреби в Данъчния кодекс на България ще доведе ли до вълна от коренно нова правоприлагаща практика?
— Обсъждането на законопроекта премина ли с участието на водещи данъчни експерти и представители на големия бизнес? Имаше ли трудности при финализирането на проектозакона?
Защо расте данъчният дълг в България?
— Подготовката на този законопроект отне повече от три години. На заседанията на експертния съвет към Комисията по бюджет и данъци на Държавната дума представители на бизнеса изразиха своите опасения и предложения. От своя страна Федералната данъчна служба многократно е провеждала срещи с представители на водещи юридически и консултантски компании, бизнеса и научните среди.Основната претенция на бизнеса беше: да се изключи възможността за отказ на разходи и удръжки за неидентифицирани и неоторизирани лица. След дълги дискусии стигнахме до съгласие, че е необходимо само да се докаже фактът, че операцията не е извършена от декларирания в документите контрагент. Законопроектът съдържа разпоредби, според които официални искове срещу контрагенти (проучвания на длъжностни лица, нарушение на законодателството от контрагенти и др.) Не са независима основа за отказ да се вземат предвид разходите и да се декларират удръжки за транзакции. Беше трудна, но продуктивна работа.
— Федералната данъчна служба ще предостави ли на териториалните данъчни власти разяснения относно прилагането на новите разпоредби?
— Да, Федералната данъчна служба на България планира да изготви и да доведе до знанието на териториалните власти позицията на законодателя с цел постигане на еднаквост в прилагането на правилата за злоупотреби.
— Как оценявате дали приемането на закона ще доведе до увеличаване на споровете за злоупотреби?
„Все още вярваме, че тези въпроси няма да бъдат масови. През последните години се наблюдава сериозна промяна от количество към качество. Основните въпроси, които в момента се разглеждат в данъчните ревизии и които са приоритетни, са случаи на умишлени данъчни схеми, използвани от данъкоплатци чрез взаимозависими и контролирани дружества, както и факти на злоупотреби в рамките на прилагането на международни споразумения.
Освен това всяка година броят на проверките намалява с около 30%. Неоснователните претенции на данъчните власти се отстраняват на етапа на досъдебното обжалване. Ефективността на системата за "вътрешни проверки" на собствените им решения се отбелязва както от данъчни консултанти, така и от бизнес общността. През годините на въвеждане на механизма за досъдебно уреждане на данъкспорове броят на жалбите е намалял с една трета. През последните седем години намалихме съдебните спорове почти десет пъти. Сега има само около 10 000 съдебни дела годишно и това съответства на нивото на внасяне на спорове в съдилищата в най-развитите страни. Това е причината за високата ефективност на съдебната работа на Федералната данъчна служба на България. И няма да се отклоняваме от тенденцията за намаляване на споровете, тъй като това не е в наш интерес.
Консолидирането на нормите относно злоупотребите в Данъчния кодекс премахна дългосрочна празнина в законодателството. Такава хармонизация ще доведе до сигурност при оценката на почтеността на действията на данъкоплатците.
Трябва да имаме предвид, че основната цел на този закон не е допълнителните допълнителни такси, а създаването на справедлива бизнес среда и недопускане на нелоялна конкуренция.