Дедал, най-великият гръцки изобретател, скулптор и художник, древни богове и герои
Търсене в сайта:
Статистика
Дедал, най-великият гръцки изобретател, скулптор и художник
Дедал - най-великият гръцки скулптор, художник, строител и изобретател, син на атинския художник Евпалм.
Дедал беше първият човек, който се издигна в небето с криле, направени от хора и кацна безопасно. Изобретяването на крилата засенчи в очите на хората всичките му други изобретения, сред които бяха такива полезни инструменти като лост и бормашина.
Не бихме се осмелили да наречем Дедал положителен герой, защото никой гений не е застрахован от човешките слабости. Статуите на Дедал изглеждаха като живи и затова хората ги връзваха, за да не избягат; конете цвилеха пред картините му, сякаш разпознаваха живите си събратя върху тях; хората оказаха на Дедал почти божествени почести. Когато обаче Дедал разбрал, че неговият племенник Талос е още по-надарен, той го убил от завист, хвърляйки го от стръмната скала на атинския Акропол. Престъплението било разкрито, когато Дедал се опитал да погребе трупа. Ареопагът (най-висшият съд в Атина) го осъди на смърт, въпреки таланта и заслугите му.
Но боговете пазят творците и понякога им прощават нарушаването и на най-справедливите човешки закони. Те помогнаха на Дедал да избяга и той, заедно със сина си Икар, стигна до Крит. Цар Минос, който току-що се завърна от военна кампания срещу атиняните, прие Дедал с отворени обятия и веднага му даде задача, свързана с някои деликатни обстоятелства от семейния му живот.
Минос щедро възнагради Дедал и го бомбардира с нови поръчки, а след това му предложи нещо като доживотна пенсия. Дедал правилно видя в това златна клетка, предназначена да ограничи свободата му иотказа. В отговор царят му забранява да напуска Крит.
Бреговата охрана на Крит беше добре поставена, флотата на Минос доминираше в цялото Средиземно море. Но той, разбира се, нямаше въздушен флот и Дедал реши да избяга с Икар по въздух. За онези времена това беше изключително решение, защото никой от смъртните все още не беше отлетял при Дедал; имаше обаче такива опити в Месопотамия, но Дедал не можеше да знае това. (Да, и ние самите научихме за това едва в началото на нашия век, когато се прочете легендата за Етан, владетеля на Киш. И тогава този акадски цар не се издигна във въздуха сам, а на орел.) Техническото решение на Дедал беше гениално просто. Той направи два чифта крила от птичи пера, закрепени с восък и безстрашно излетя с Икар. Те се насочиха право към Атина.
Митовете ни казват точния маршрут на полета им. От Кносос, столицата на Крит, те летяха право на север, към остров Парос, след което внезапно се обърнаха на североизток. Очевидно само тук Дедал, който беше тласкан напред от носталгия, си спомни, че смъртното наказание го очаква в Атина, и промени курса. Но скоро го чака нещо по-лошо от собствената му смърт: смъртта на единствения му син. Въпреки че баща му предупреди Икар, той, наслаждавайки се на усещането за летене, полетя твърде високо, слънчевите лъчи разтопиха восъка и перата се разпаднаха. Икар падна в морето и се удави. Нещастният Дедал се обърна на запад и полетя към светлината на залязващото слънце като молец към свещ. След като прелита хиляда километра, той каца безопасно в Сицилия и моли за убежище крал Кокал.
Кокал взе Дедал на своя служба и той му построи великолепен дворец, украсявайки го със статуи и картини. Междувременно Минос научил за местонахождението на Дедал и поискал да екстрадира беглеца. Кокал не посмя да откаже на Минос,тъй като критската флота в онези дни не познаваше своите съперници, но той не искаше да се раздели и с Дедал. Затова той покани Минос да седне на дипломатическата маса за преговори (по-точно да легне - както знаете, древните гърци не са седели, а са се облегнали на ниските си маси). Минос се съгласи и дойде в Сицилия, за да преговаря, но за да придаде повече тежест на аргументите си, той взе целия си флот със себе си. Кокал се изплашил, но Дедал предложил да му даде кутията. Той умело прокара таен водопровод в кралската баня и когато кралският гост реши да вземе, както обикновено, вечерна баня, Дедал разтопи казана и напълни Минос с вряща вода. Кокал скрива убийството на критския цар, но атиняните все пак разбират всичко и в знак на благодарност, че са се отървали от най-големия си враг, амнистират Дедал. Дедал се завръща в родния си град и умира там след дълги години труд за доброто на Атина.
Атиняните почитали Дедал като герой и бог. Още през 432 г. пр.н.е. д. Атинският съдебен състав осъди скулптора, който се твърди, че се е изобразил под маската на Дедал върху щита на Атина Партенос (Атина Богородица). Съдиите видяха това като обида към героя и нарушаване на светостта на темата. Но това не е мит, а скулпторът е най-великият художник от времето на най-големия просперитет на Атина - Фидий.
Митът за Дедал датира от незапомнени времена: Омир говори, че Дедал е бил в Крит (но не споменава лабиринта), и за Икарийско море като древно географско име, което не се нуждае от обяснение. Но във вида, в който го познаваме, този мит е взет от митологичния наръчник от 1 век. н. д., приписван на Аполодор, и от Метаморфозите на Овидий.
Сравнително малко древни изображения на Дедал са достигнали до нас. Още по-ценна е римската релефна плоча „Дедал с Икар“ от 1-ви или 2-ри век пр.н.е. н. д., копиранеГръцки оригинал, открит в словашкото село Русовце (римско Герулата) и сега се намира в Градския музей на Братислава.
Мраморният релеф "Дедал и Икар" от Донатело (1430 г.) е световно известен. От останалите европейски скулптури най-добрата може би е скулптурната група "Дедал и Икар" на Канова (1777-1779). От художниците Ван Дайк (1630-1640) три пъти се обръща към сюжета на "Дедал и Икар", Соколов рисува едноименната картина. В дворците от късната феодална епоха „Полетът на Дедал и Икар“ е любима тема на плафонна живопис, например в Прага: в двореца Валенщайн (Бианко, 1625-1630) и в двореца Лобковиц в Малкия град (работа от неизвестен майстор, около 1720 г.).