Дефиниция на понятието рехабилитация

Обща идея за посоката на подбор на контингенти пациенти, нуждаещи се от рехабилитация, е дадена в доклада на Експертния комитет на СЗО за превенция на уврежданията (СЗО, Женева, 1983 г.). Комисията представи традиционния модел на заболяването (етиология - патология - проявление) и класификацията на последствията от заболяването (функционално увреждане - увреждане - физически и други дефекти), чието отстраняване (или намаляване на въздействието) трябва да бъде насочено към рехабилитационни усилия. По този начин общопризнатататочка на приложение на рехабилитацията не са проявите на болестите, а техните последствия. Корекцията на тази позиция може да се направи само като се вземе предвид научно потвърденият висок дял на функционални разстройства в рамките на определени нозологични форми на заболявания и наранявания, което определя началото на рехабилитацията за някои групи пациенти дори по време на периода на проява на заболяването.

Целият комплекс от рехабилитационни мерки е разделен на:

медицинска рехабилитация, използваща различни методи на лекарствена терапия, физиотерапия, ЛФК, лечебно хранене, рехабилитация на огнища на хронична инфекция, хирургичнакорекцияна патологични промени и др.;

психологическа рехабилитация, включваща мерки за навременна профилактикаилечение на психични разстройства,заформиране на съзнателно и активно участие на пациентите в рехабилитационния процес;

професионална рехабилитация, чиито основни цели са възстановяване на съответните професионални умения илипреквалификацияна пациентите, решаване на проблемите с тяхната заетост;

През последните години броят на персонала на аварийно-спасителни екипи се увеличи значително.формирования и различни групи със специално предназначение (специални контингенти) на различни министерства и ведомства, работещи в екстремни ситуации. В тази връзка се появи понятието "спешна рехабилитация" - това е набор от мерки, насочени към навременна профилактика и ранно възстановяване на нарушени психосоматични функции, за поддържане на ефективността и правилната надеждност на дейността на хората, работещи в зоната или огнището на извънредна ситуация, за предотвратяване на различни заболявания при тях.