Демократични избори
Избирателен процес: механизъм и процедура.
Принципът на представителство на партията като легитимна опозиция е тясно свързан с идеята за избираемост, предназначена да осигури народен суверенитет и представителството на всички заинтересовани групи и слоеве от населението в системата на властта чрез партиите. Ролята на изразител на народния суверенитет е отредена само на избирателния корпус. Изборите всъщност са един от водещите институти за легитимиране на съществуващата политическа система и политически режим. Предвид този факт в индустриализираните страни се обръща голямо внимание на подготовката на младото поколение за участие в политическия и особено в изборния процес. Голяма роля в това отношение се отдава на образователната система, както и на различни механизми – от официални тържества по случай национални празници до прояви на патриотични и политически организации. Избирателните кампании сами по себе си предоставят възможности за насърчаване на добродетелите на гласуването. Дейностите за стимулиране на участието в избори не само повишават политическия интерес, но и оказват значително влияние върху нагласите на гражданите към процеса на управление. Актът на участие в избори сам по себе си повишава вярата на гражданите в легитимността и отчетността на правителството.
Оценявайки ролята на института на общите избори, е необходимо да се прави разлика между влияние върху състава на конкретно избрано правителство и контрол върху правителството като държавно-политическа институция. Например правилата за избиране на членове на парламента правят сенатора уязвим за електората, като в същото време изолират парламента като политическа институция от влиянието на промените в поведението на избирателите. Относителна лекота, sкоето определено действащо правителство може да бъде сменено, намалява остротата на възможните искания за промяна на самия режим и неговите институции. Това обуславя, че институтът на общите избори е един от най-важните елементи на съвременната политическа система. Именно ролята на изборната институция като инструмент за легитимиране и стабилизиране на съществуващата система доведе до факта, че понастоящем огромното мнозинство от страните имат всеобщо избирателно право. Но за неговото одобрение беше необходима дълга борба на демократичните сили в продължение на повече от два века. В Холандия например през 1800г. електоратът включваше само 12% от възрастното население до 1890 г. тази цифра нараства до 27% през 1900 г. - до 63%. Тук универсалното право е въведено за мъжете през 1917 г. и за жените през 1919 г.
В Съединените щати до края на Гражданската война цветнокожите американци, с изключение на незначителни групи негри в щатите на Нова Англия, не участваха в изборния процес. През 1870 г., т.е. седем години след публикуването на президентската прокламация за еманципация през 1863 г. Приета е 15-та поправка на конституцията, която дава право на глас на чернокожите. Въпреки това, след изтеглянето на федералните войски от Юга през 1877г. Негрите бяха практически лишени от възможността да гласуват. Едва през 20-те години негрите започнаха да постигат известен успех в разширяването на участието си в изборите. От голямо значение бяха законите от 50-70-те години, които премахнаха ограниченията за участието на чернокожите в изборния процес. През 1971г Конгресът на САЩ одобри 26-та конституционна поправка за намаляване на възрастта за гласуване от 21 на 18 години. Подобни закони бяха приети през 60-те и 70-те години на миналия век в повечето други индустриализирани страни. Жените получават право на глас в Съединените щати през 1918 г. (но първо приетоучастие в изборите от 1920 г.), във Франция - през 1944 г., в Италия през 1945 г., в Гърция - през 1956 г., в Швейцария - едва през 1971 г.
Централният въпрос, с който се занимават партиите, е изборният процес. Само чрез спечелване на избори и спечелване на изборни позиции партията и нейното ръководство могат да отстояват позициите си и да търсят власт за постигане на целите си. Изборният успех е задължително условие за оцеляването на една партия и мярка за нейната ефективност и жизнеспособност. Ето защо е естествено една политическа партия да се отличава от всички други форми на политическа организация по това, че въпросът за изборите винаги е в центъра на нейното внимание. Невинаги може да взема решения от тактически характер, а на самата практика често са възможни грешки. Но в дългосрочен план, ако иска да остане жизнеспособен конкурент, спечелването на изборен пост трябва да бъде ключов фактор при партийните решения.
В очите на избирателите мерилото за положителна или отрицателна оценка на дейността на партията отново е успехът на последната на изборите. В съвременните условия за по-голямата част от населението основната, а често и единствената форма на участие в политиката е участието в изборния процес. Общите избори позволяват да се разкрие подреждането на политическите сили в страната като цяло, в отделен регион, в държава, в земя, на общинско ниво, в избирателен район, да се определи степента на доверие на избирателите в дадена партия, нейните конкретни лидери, кандидати, програмни настройки и др. Те позволяват на избирателите да направят обмислен, информиран избор в полза на партията и програмата, които според тях са най-съвместими с техните позиции и интереси.
От своя страна партия, претендираща за успех по време на предизборната кампания, трябва да убеди колкото е възможно повечепо-широк кръг избиратели е, че тя е по-добра от всички други партии, която е в състояние да реши проблемите пред обществото и да защити интересите на мнозинството от населението. Успехът на изборите осигурява притока на финансови средства към партийния фонд и фонда за предизборната кампания. Това от своя страна е необходимо условие за ефективното функциониране и оцеляване на партиите.
Списъкът с различни видове длъжности и длъжности, заемани чрез избори, е доста голям. Изборите, като механизъм за заемане на широк спектър от длъжности, обхващат всички нива на държавност - от централно до местно, от президента или ръководителя на правителството до лидерите на местната власт. В САЩ например на всеки четири години се провеждат национални избори, на които се избират президент и вицепрезидент на страната, членове на Камарата на представителите и Сената на Конгреса на САЩ; избори на държавно ниво за избор на губернатори, членове на законодателните събрания, главни прокурори и други длъжности; избори на местно ниво за заемане на изборни длъжности в местната власт. Част от постовете на всички нива, с изключение на президентското, се попълват на т. нар. междинни избори, които се провеждат на всеки две години.
В повечето страни процесът и процедурата за провеждане на предизборни кампании се регулират от законодателни норми. Например строгият закон за избирателното право в Япония забранява даването на подаръци на избирателите, примамването им с обещания за повишения, обикалянето по домовете на избирателите с цел провеждане на кампания и т.н. В Германия е забранено публикуването на резултати от проучвания на общественото мнение две седмици преди изборите, а в Англия - в деня на изборите. Използването на средствата за масово осведомяване, особено телевизията и радиото, е достатъчно регламентирано. Да, по законустановява се общият период от време, предоставен на медиите за провеждане на предизборни кампании, принципите на разпределението му между партиите и кандидатите, изготвя се график, в съответствие с който общото време се разделя на дни от предизборната кампания.
Три основни принципа са в основата на регулирането на предизборните кампании. Това е на първо място осигуряване на равни възможности за всички партии и кандидати, участващи в изборите. Неговата същност се състои в това, че всички те имат еднакъв максимален лимит за разходи за избори. Първо, размерът на даренията на лица и организации във фондовете на предизборните кампании е ограничен, и второ, в много страни държавата поема финансирането на предизборната кампания. В същото време всички партии и кандидати получават еднакво време по радиото и телевизията и т.н. Второ, т. нар. принцип на лоялност, според който кандидатите са длъжни да се държат лоялно към своите опоненти, да не допускат каквито и да било фалшификации, обиди към опонента и т.н. На трето място, това е неутралността на държавния апарат, неговата ненамеса в хода на предизборната кампания и т.н.
В избирателната система важен е институтът на регистрация, който се урежда от съответните закони. По правило в избирателните списъци се вписват всички граждани, които имат право на глас. В повечето индустриализирани страни избирателните списъци се съставят от местните власти. Те автоматично подновяват избирателната си регистрация и когато тези избиратели сменят местожителството си, регистрацията следва автоматично и тях. По-различно е положението в САЩ, където има процедура за персонална регистрация, при която регистрацията за участие в избори е чисто личен въпрос на самия избирател. Извършва сеупълномощени за тази цел градски районни и окръжни служители, както и местни избирателни комисии и бюра.
Една от основните цели на институцията за лична регистрация на избирателите е да даде възможност на началниците на избирателните секции да идентифицират избирателя, дали той е жител на избирателния район и дали има право да гласува на предстоящите избори. Това до известна степен обяснява въвеждането на изискването за уседналост като едно от условията за допускане на граждани до урните. Лицата, които желаят да гласуват, трябва да представят доказателство за самоличност, местожителство и гражданство. Системата за персонална регистрация предвижда периодично актуализиране на избирателните списъци. Освен това самите избиратели също трябва периодично да подновяват регистрацията си.
За да се класират за включване в бюлетината, кандидатите трябва да отговарят на изискванията, определени от закона за кандидатите за определена позиция. Такива изисквания могат да включват минимална възрастова граница, изискване за пребиваване, професионална пригодност за търсената позиция и др. Например, според конституцията на САЩ американски гражданин по рождение, навършил 35 години и пребиваващ в Съединените щати най-малко 14 години, може да стане президент на страната. Кандидатите за Камарата на представителите трябва да са жители на щата, но не непременно на района на Конгреса, от който са избрани. В редица щати кандидати за длъжности като съдии, главни прокурори, прокурори могат да бъдат само практикуващи адвокати с определен опит в тази професия. Подобни изисквания могат да важат и за кандидатите за други изборни позиции. Има изискване за възраст за участие в избори. До края на 60-те години.на този век в много страни правото на глас се дава от 21-23 години. Но в хода на широките младежки и студентски движения от края на 60-те и началото на 70-те години тази квалификация беше намалена до 18 години в много страни: в САЩ - през 1971 г., Германия и Франция - през 1974 г., в Италия - през 1975 г. и т.н. За кандидатите, кандидатстващи за изборни длъжности, в зависимост от нивото на власт се определя по-висока възрастова граница - да речем, 23-25 години за долната и 30-40 за горната камара на парламента.