Ден на рибаря в Агой
Седмица преди Деня на рибаря вече мислехме къде да отпразнуваме празника. Имаше много възможности: на реката, на езерото, на морето. Гледаме прогнозата за неделя: температура +34. И веднага езерото изчезва от жегата, реката с прохладна планинска вода примамва, но вероятността да хванем риба поне за пет човека е много малка.Решаваме да отидем на морето и да комбинираме риболова с почивка.
Знаем, че в пика на сезона до плажа дори не може да се стигне пеша, и то не само с кола, но и с лодки. Но имаме доказан вариант - река Агой, която се влива в морето на 150 метра от плажа, по която можете безопасно да отидете до морето, без да безпокоите почиващите.
Стотици мили прелетяха на един дъх. И в седем сутринта вече се разтоварваме на брега на реката, надуваме лодки, слагаме всичките си неща и - напред по реката към морето! Въпреки ранния час плажът вече е пълен с хора и решаваме да лагеруваме на по-пусто място - на два километра от Агой на безлюден плаж между скалата Киселева и скалата Миши дупки.
Докато плаваме, гледаме ехолота и правим пробни замятания. На нашите въртящи се пръти - морско оборудване "тиранин". След бързо замятане на дълбочина 12 метра - рязко кълване и ето първият караш! Още няколко замятания не ни донесоха улов, вървим напред и напред, ехолотът вече бипка от количеството риба, но кълване няма.
Решаваме да тръгнем в различни посоки. Първият екипаж отива на дълбочина 23-25 метра за сафрид, а вторият (тоест ние) в плитка вода 5-8 метра за каракуда. След два часа се срещаме на брега и разбираме, че сме постъпили правилно. Средно големият сафрид вървеше добре на дълбочина, а край брега кълвяха каракуди, барбуни и зеленики.
Но сега е време за закуска. Излизаме на брега близо до скалата "Миши дупки", бързо готвимбъркани яйца и колбаси, вдигане на наздравица за деня на рибаря и пак на морето, само без момичетата.
Ние плуваме в морето още час и половина и разбираме, че вече има достатъчно риба за жегата, а за нас вече има достатъчно слънце, твърде горещо е. Връщаме се доволни с още три караси и две зеленички и веднага плуваме. Вода +25, леки облаци в небето, леко закриващи слънцето, времето просто глези.
След половин час плуване, апетитът се събуди отново, отиваме да чистим и готвим рибата. Попържихме се - излязоха две тави, колкото да похапнем за шест души, и пак плуване и гмуркане от скалите - класа!
Към шест часа вечерта усещаме, че ни остават сили само да доплуваме до колите, да опаковаме екипировката и да караме още 100 километра. Така и правим.
В колата на връщане обсъждаме нашия риболов и отдих, хващаме се на мисълта, че никога не сме имали толкова прекрасен Ден на рибаря. Честит Ден на рибаря на всички! Успех във всичко, здраве и добро настроение! И ннч.