Деонтологични и етични принципи на разпит и изследване на пациент
Необходимостта от деонтология в дейността на лекаря се дължи преди всичко на способността на лекаря да навреди на пациента със своите действия или думи, т.е. предизвикват негативни ятрогенни реакции.
Поради факта, че комуникацията между лекар и пациент може да се превърне в източник на страх, раздразнение, психоневроза, трябва да се избягва използването в присъствието на пациента на термини и изрази, които могат да бъдат изтълкувани погрешно или способни да го изплашат. Важна е правилната, адекватна оценка на психологията на пациента, неговия интелект, степен на осъзнатост. Препоръчително е да се изясни вътрешната картина на заболяването, т.е. собствената оценка на пациента за неговото състояние, тежестта на ситуацията и определени прояви на заболяването. При преоценка на тяхната тежест или изкривени представи са необходими разговори между лекар и пациент и дори психотерапия.
Като цяло психологическият контакт на лекаря с пациента е много важен за ефективното водене на лечебния процес. Тонът на разговора не трябва да бъде откровено назидателен, менторски. Желателно е да се обърнете към пациента по име и бащино име. Необходимо е да се установят обстоятелствата, които травматизират психиката и, обратно, имат благоприятен психологически ефект върху пациента. Винаги е важно да намерите тема за разговор, която ви позволява да установите правилен контакт с пациента. Не трябва да влизате в спор, който води до възникване на антагонизъм и дисбалансира и двамата събеседници.
Изследването на всеки пациент е, разбира се, клинично изследване и в него участват еднакво активно както лекарят, така и пациентът.
На всички етапи от изследването на пациента много ясно се проявява широк спектър от етични проблеми, въпреки че много от тях са по-лесни за решаване (особено в ранните етапи на комуникация с пациента), ако културатакомуникацията, външният вид на лекаря, неговият начин на изследване не предизвикват негативно отношение у пациента.
Много често възникват етични проблеми, когато е необходимо да се използват инструментални, по-специално инвазивни методи на изследване, както и при избора на един или друг метод на лечение. Това се дължи на факта, че дори използването на неинвазивни, например рентгеноконтрастни, изследователски методи може да бъде придружено от усложнения. И когато се използват по-сложни методи (бронхография, катетеризация, различни ендоскопски изследвания), тежестта (например разкъсване и перфорация на стената на органа, кървене, емболия, спиране на сърцето) и / или честотата на усложненията се увеличават, въпреки че не надвишават 0,2-0,3%.
Ситуацията е особено трудна, когато лекарят трябва да вземе решение за използването на диагностични процедури, придружени от травма на органа, като торакоцентеза, биопсия. Например при чернодробна биопсия рискът от усложнения като кървене, субкапсуларен хематом, пневмоторакс, перитонит, плеврален шок и увреждане на жлъчните пътища е много реален.