Диктовката като средство за формиране на правописни умения на учениците – Диктовката като средство
Диктовката като средство за формиране на правописни умения на учениците
Диктовката (от латински dicto - диктувам) е един от видовете писмена работа за консолидиране и проверка на знанията, трениране на уменията на учениците [2, с. 3].
Диктовката е предназначена за развитие на моторно-слухови асоциации на учениците. Този вид работа учи да възприема думата на ухо, да сравнява нейния звуков и буквен състав; допълнително развива ортоепичните норми на учениците и умението да използват правилото. Последното обаче не винаги е очевидно.
В зависимост от материала за диктовката всички те се разделят на лексика и текст (отделни изречения и текст). Речниковите диктовки са предназначени за обучение (обучение) и контрол (контрол) на усвояването на определено правописно правило или няколко. Текстовите диктовки обикновено се използват като контролни - за проверка не само на изучените правописи, но и на вече изучените [7, с. 3].
В зависимост от начина на показване на материала диктовките се разделят на диктовки без промени и с промени в диктуваното. Последното може да бъде представено
- избирателна диктовка, когато учениците записват само думи, избрани на ухо, фрази с определен правопис (и);
- подборно-разпределителна диктовка - писане на думи по избор с групирането им;
- морфемна диктовка - запис на не всички думи, фрази, изречения, които се диктуват, а само състоящи се от посочените морфеми; или не писане на самите думи, които са продиктувани, а само, например, променливи или постоянни префикси, които присъстват в определени думи. При провеждане на морфемна диктовка се развиват граматически и правописни умения въз основа на съответните правила;
- творческа диктовка - писане на думи в текста вв съответствие с изучаваното правило, въпреки че се четат в оригиналния си вид. Тази диктовка се използва например при изучаване на правописа на окончанията на съществителни, прилагателни и др. [7]
Един вид диктовка е диктовка с продължение (терминът на Т. А. Ладиженская), чието заглавие вече отразява нейната същност. Учениците записват текст от диктовка, а след това като продължение създават свой текст, който е тематично свързан с продиктуваното. Техниката на диктовка с продължение позволява на учениците да преминат от репродуктивни методи на дейност (измама, диктовка) към продуктивни (създаване на нов текст и неговия компетентен дизайн) [11, 12].
Въз основа на целите на обучението е препоръчително диктовките да се разделят на тренировъчни и контролни. Отделно можем да отделим диктовката „Проверка на себе си“, която съчетава контрол и учене, тъй като учениците първо, записвайки текста, се контролират, на следващия етап откриват правилния правопис и в резултат на това „развива се способността да се подчертават правописите, което е половината от успеха в преподаването на правилното писане“ [19, с. 42]. Диктовката „Проверявам се” обикновено се провежда, подобно на контролната, само че учениците, записвайки текста (думи, фрази, изречения), подчертават (или пропускат) буквите, за които не са сигурни. След като запишат цялата диктовка, учениците имат възможност да изяснят правописа в учителя или други ученици, да го проверят в речник, справочник и др. Този вид диктовка позволява на учениците да развият умения за самоконтрол и дава на учителя обективна картина на учениците, изучаващи определен материал [17].
Целта на предупредителната диктовка е да се предотвратят грешки преди писане на текста, така че учениците първо обясняват правописа на думите или пунктуацията и след това го записват. Обикновеносе извършва в началния етап на усвояване на материала и формиране на подходящи умения с цел предотвратяване на неправилен правопис. Предупредителната диктовка може да бъде зрителна (предупредителна зрителна диктовка), когато учителят чете текста на изречения, правописът, пунктуацията се обясняват във всяко изречение, след което един ученик пише текста на дъската на части, а останалите пишат в тетрадките сами и едва след запис се сверяват с написаното на дъската, и слухова (превантивна слухова диктовка), ако след предупреждение за възможни грешки учителят чете отново текста на изречения, а учениците записват [2, стр. 5].
При фиксиране на определена тема, раздел или при повторение на изученото обикновено се провежда обяснителна диктовка, чиято цел е не да се предотвратят евентуални грешки, а да се коригират след написването на целия текст (или част от него, отделни изречения). Методиката за провеждане на обяснителна диктовка е следната: учениците записват целия текст под диктовката на учителя, след което четат написаното, коригират грешките, ако има такива, и обясняват правописа и пунктуацията. Обяснение на правописа може да се случи и след писане на отделни изречения, части от текста. Обяснителната диктовка може да бъде визуална (с предварително писане на дъската или с помощта на технически средства за обучение) и слухова [2, с. 6].
В зависимост от начина на представяне на материала учебните диктовки могат да бъдат непроменени и с промяна на материала. Сред диктовките без промени е необходимо да се каже отделно за речниковата диктовка, която се провежда с цел проверка на правописната грамотност на учениците и спестява време (отнема 5-10 минути), като в същото време концентрира вниманието на ученицитевърху изучаваните правописи. Обемът на речниковата диктовка е както следва (по четвъртини): 2 клас - 4 - 6 - 6 - 8 думи; 3 клас - 8 - 8 - 10 - 10 думи; 4 клас - 10 - 10 - 12 - 12 думи.
Сред диктовките, които включват извършване на определени промени в материала, могат да се откроят селективни (селективно-разпределителни), свободни, възпроизведени, диктовки от паметта (или самодиктовки), творчески, диктовки с продължение.
Подборната диктовка е вид диктовка, по време на която учениците записват отделни думи, изрази, изречения, които отговарят на определено правило. Селективната диктовка обикновено се използва при повтаряне, консолидиране, обобщаване на изучения материал и е крайният метод на обучение, тъй като значително спестява време, позволявайки ви да не записвате целия текст, а да изписвате само отделни думи, фрази или изречения от него (в зависимост от целта). По време на него учителят бавно чете думи, изречения или текст, за да даде възможност на учениците не само да намерят желаната езикова единица, но и да я запишат [2, с. 8].
Подготвителните видове работа за такава диктовка са селективно четене (изберете и назовете езикови единици за конкретно правило от материала, предложен за четене) и селективно измама (изберете и запишете езикови единици за конкретно правило).
Подборно-разпределителната диктовка има за цел не само да подбере и запише определени езикови единици върху съответното правило, но и да ги групира, т.е. разпределение по същия признак [2, p. 8].
Писането по памет (или самодиктовката) има за цел да развие правописната и пунктуационната бдителност на учениците. За разлика от други диктовки, диктувани от учителя, тук учениците си диктуват самитекст, специално проучен от тях за тази цел. Учениците самостоятелно четат текста или думите по определено правило, дадено на дъската, в книга и т.н., анализират определени езикови явления, след което текстът се затваря и учениците го записват по памет. След приключване на работата написаното се сравнява с даденото в книгата, на дъската и т.н. За тази цел се предлага и текстът (поезия или проза) да се запомни наизуст у дома, а на следващия ден в клас се пише по памет [2, с. 9].
Творческата диктовка в методиката се отнася до задачи от различен характер, предвиждащи различни промени в текста, продиктуван от учителя, което е свързано с активизиране на самостоятелната дейност на учениците. Задачите могат да бъдат от следния характер: съкратете или, обратно, разширете текста; замени една граматична форма с друга; прекрояване на изречения и т.н. [2, с. 9]
Т. А. Ладыженская разделя текстовете за диктовки с продължение на две групи [12, с. 41]:
1. Текстове, които се прекъсват, но така, че да е ясно в каква посока могат да бъдат продължени. Такива текстове могат да бъдат:
а) началото на повествованието, доведено до точка, която подсказва в общи линии как се развиват събитията по-нататък;
б) начало на размисъл, в което се формулира само тезата, или тезата и едно или две от няколко възможни доказателства, или тезата плюс доказателства. Учениците са поканени да продължат разсъжденията, т.е. дават доказателства или правят заключение;
в) началото на описанието, което съдържа намерението, предава общото впечатление от предмета на описанието и разкрива някои негови особености.
2. Текстове, които са пълни или относително пълни пасажи по смисъл, въз основа на които можетеОрганизирайте себеизразяването на учениците. Такива текстове обикновено или завършват с въпрос, или позволяват да се повдигнат въпроси, на които се предлага да се отговори. Въпросът може да включва история за определени събития, описание на някои обекти или подробно разсъждение, за да предадете вашите мисли с обосновка.
Творчески характер има и диктовката-превод, когато учителят диктува думи, изрази или изрази на белобългарски език, а учениците ги записват на български [2, с. 10].
Диктовката с промени включва и графична диктовка, която има за цел напълно или частично да замени това, което е продиктувано от условни графични обозначения, когато вместо материала (дума, изречение), представен визуално (графично визуално) или на ухо (графично слухово), учениците го записват под формата на диаграми или под формата на конвенционални графични символи или под формата на числа, когато се записват само номерата на изреченията, съответстващи на представената задача [2].
За контрол и оценка на правописната грамотност на учениците най-често се използва контролна диктовка, която трябва да се провежда само след подходяща учебна и тренировъчна работа за овладяване на правописните правила [7].
След това текстът се чете на изречения за запис: първия път изречението се чете изцяло с цел цялостното му слухово възприятие, след това на части и учениците записват това, което учителят им диктува; след запис изречението се чете отново изцяло, за да се провери написаното. В края на работата по диктовката учителят отново прочита текста, за да организира самостоятелна проверка на написаното от учениците. Необходимо е текстът да се диктува ясно, като се спазват специфични норми, бавно, без да се допуска произношение на думи дума по буква [7].
По този начин, вметодическата наука е разработила цяла система от диктовки, която е насочена не само към развитието на правописните умения на учениците, но и към развитието на техните речеви умения. В същото време е необходимо ясно да се разбере мястото на всяка диктовка в системата, да се разбере ролята, която изпълнява, да се знае кога е по-подходящо да се използва един или друг вид диктовка, така че ученикът да премине от познаване на правилото към развиване на способността да го прилага в нови условия и по-нататък към автоматичното формиране на умението за правилно писане.
Правопис - раздел от лингвистиката, който установява правилата за предаване на устната реч в писмен вид
Правописът е система от правила, която осигурява еднаквостта на писменото предаване на речта. Всяко нарушение на правописната норма потенциално може да доведе до изкривяване на мисълта. В теорията на българския правопис се посочват морфологични, фонетични, традиционни принципи, както и разграничителен правопис. Авторите на повечето учебни помагала за университетите разглеждат морфологичните и фонемните принципи в тясна връзка, но те не са равни, тъй като фонетичният принцип е част от морфологичния.
През периода на ограмотяване учениците се учат: да съотнасят буквата и звука; пишете думите отделно, т.е. чрез писане да открояват думите като семантични единици; преместване на думи от ред на ред; използвайте главна буква в началото на изречението, както и в имената на хора и в прякорите на животните.
Има три основни метода за развитие на правописни умения: методът на езиковия анализ и синтез; метод за запаметяване, запаметяване на образци или имитационен метод, който включва репродуктивната дейност на учениците; метод за решаване на граматически и правописни проблеми.
Има следните видове диктовки: избирателни, разпределителни, избирателно-разпределителни,творческа, свободна, възстановена диктовка, диктовка по аналогия, предупредителна, обяснителна диктовка, самодиктовка, зрително-слухова диктовка.