Дистанционна кардиомиопатия - лечение на сърцето

кардиомиопатия

#image.jpg Оказва се, че в наше време има сърдечни заболявания, чиито причини са все още неизвестни. Предполага се, че някои от тях са свързани с вирусни заболявания, други - с нарушения на защитните сили на организма, а трети имат много причини. Въпреки това, далеч не всичко е ясно в техния произход. Кардиомиопатиите са заболявания с увреждане на сърдечния мускул с неизвестен произход. Тези заболявания не са свързани с възпаление, тумор, ангина пекторис или инфаркт на миокарда, високо кръвно налягане. Те се проявяват чрез рязко увеличаване на размера на сърцето, сърдечна недостатъчност и нарушения на сърдечния ритъм.

В сърдечния мускул с кардиомиопатии има нарушение на метаболитните процеси, изсушаване на мускулните влакна (миокардна дистрофия) и заместването им с влакна на съединителната тъкан (миокардиосклероза).

Кардиомиопатията се разделя на следните форми:

  • разширена (застойна) кардиомиопатия: рязко увеличаване на обема на сърдечните кухини с относително тънки стени;
  • хипертрофична (увеличаване на обема на сърдечния мускул) кардиомиопатия, която може да бъде симетрична (прилага се за почти целия сърдечен мускул) и асиметрична, когато миокардът се увеличава по обем само на мястото на локализацията на процеса;
  • рестриктивна кардиомиопатия - рязко ограничаване на камерния комплайанс по време на диастола (вентрикуларно пълнене с кръв).

Причините за кардиомиопатия не са напълно изяснени. Мнозина свързват дилатационната кардиомиопатия с предишни вирусни заболявания (грип, херпес симплекс и др.). Хипертрофичната кардиомиопатия често има наследствен произход, рестриктивната кардиомиопатия може да има много причини, вкл.някои заболявания, причинени от протозои.

Как се проявява дилатационната кардиомиопатия

Разширената кардиомиопатия обикновено се открива за първи път след 30-35 годишна възраст. Но развитието му е възможно в млада (включително деца) и напреднала възраст. Протичането на тази форма на заболяването може да бъде бавно и бързо прогресиращо. При бавен ход заболяването се проявява дълго време само чрез увеличаване на сърцето и промени в ЕКГ. Само няколко години след началото на заболяването сърдечният мускул започва да не се справя с натоварването и се появяват признаци на сърдечна недостатъчност.

При бързо протичане признаците на сърдечна недостатъчност се появяват в рамките на няколко месеца след появата на първите оплаквания. При липса на подходящо лечение такъв пациент умира през първите няколко години.

Заболяването се проявява с признаци на сърдечна недостатъчност (задух, подуване), нарушения на сърдечния ритъм (по-често - предсърдно мъждене, когато сърцето бие често и неправилно) и тромбоемболия (отделяне на кръвни съсиреци и запушване на артериите). Пациентите се оплакват от силна обща слабост, умора, задух, сърцебиене, астматични пристъпи през нощта.

Как се проявява хипертрофичната кардиомиопатия

Хипертрофичната кардиомиопатия може да се появи на всяка възраст, включително при деца. Някои от неговите форми са безсимптомни, а други са тежки.

Пациентите обикновено се оплакват от задух, сърцебиене, умора. Първо, като правило, възникват различни сърдечни аритмии, които могат да прогресират и да причинят смъртта на пациентите дори преди развитието на признаци на сърдечна недостатъчност.

Ако увеличеният сърдечен мускул притиска аортата (най-голямата артерия, през която кръвта отна лявата камера се изхвърля в системното кръвообращение), тогава пациентите имат ранни оплаквания от задух, болка в сърцето, припадък и замаяност, които не винаги са свързани с физическа активност.

Как се проявява рестриктивната кардиомиопатия

При рестриктивна кардиомиопатия пациентите се оплакват от появата на оток (първо по краката, а след това по цялото тяло), увеличаване на корема (черният дроб и далакът се подуват и увеличават, в коремната кухина се натрупва свободна течност - асцит).

Диагностика на кардиомиопатия

Кардиомиопатия трябва да се подозира винаги, когато се открие увеличено сърце, особено ако е свързано с аритмии и признаци на сърдечна недостатъчност. За потвърждаване на диагнозата се извършват електрокардиографски, радиологични и ултразвукови (ехокардиографски) изследвания на сърцето. Извършват се и лабораторни кръвни изследвания за изключване на възпалителни и исхемични заболявания на сърцето.

Лечение на кардиомиопатия

Ако след преглед пациентът е диагностициран с кардиомиопатия, тогава първичният курс на лечение с избора на индивидуално лечение се провежда в кардиологичния отдел на болницата. В бъдеще, ако няма нарастващи ритъмни нарушения и сърдечна недостатъчност, пациентът може да бъде лекуван в клиниката.

Лечението е насочено към премахване или намаляване на степента на сърдечна недостатъчност и сърдечната честота. При тромбоемболични усложнения се предписват лекарства, които намаляват вискозитета на кръвта и нейната склонност към тромбоза.

При разширена кардиомиопатия първо се предписва дълъг (до един месец) почивка на легло, след което на пациента се препоръчва да намали физическата активност до минимум. Необходими са диуретициза отстраняване на излишната течност от тялото. При хипертрофичната кардиомиопатия основното място заема антиаритмичната терапия.

При стеноза (компресия) на аортата от сърдечния мускул понякога се извършва хирургично лечение, което се състои в резекция на част от увеличения сърдечен мускул.

е сериозно заболяване, което изисква внимателно изследване и продължително лечение.

Дисметаболитна кардиопатия

дете на 14 години има предварителна диагноза дисметаболитна кардиопатия, феноменът на clc на ЕКГ. моля споделете информация благодаря

Съкращения

AH—артериална хипертония BP—артериално налягане ACTH—адренокортикотропен хормон. _ AP - адхезивен перикардит

VP — венозно налягане EP — ефузивен перикардит HD — есенциална хипертония HCM — хипертрофична кардиомиопатия

DDC - дистанционен диагностичен център DKMP - дилатативна кардиомиопатия

DM — Dermatomposit VSD — вентрикуларен септален дефект ASD — предсърдно септален дефект DOS — дезоксикортикостерон CHD — коронарна болест на сърцето MI — миокарден инфаркт IRI — имунореактивен инсулин IE — инфекциозен ендокардит CDDC — кардиологичен дистанционен диагностичен център атинфосфокиназа LDH - лактат дехидрогеназа

LOCH — Ленинградска регионална клинична болница MAO — мопамин поксидаза MCV — минутен обем на кръвообращението MES синдром — Morgagni-Edems-Stokes синдром NK — циркулаторна недостатъчност NCD — непрокулаторна дистопия ACI — остра коронарна недостатъчност OPS — обща периферна резистентност ARVI — остра респираторна вирусна инфекция

RVH — реноваскуларна хипертония RIHT —treponema pallidum имобилизираща реакция RIF - имунофлуоресцентна реакция RCMP - рестриктивна кардиомиопатия SAH - симптоматична артериална хипертония PBI - протеин-свързан йод DM - склеродермия SI - сърдечен индекс SLE - системен лупус еритематозус CRP - C-реактивен протеин SSS - синдром на слабост на синусовия възел обем UP—periarteritis nodosa UPS— специфично периферно съпротивление PCG—фонокардиограма

ПМ — фибринозен перикардит ЦРБ — централна районна болница ЕКС — пейс

Съдържание

Прочетете:Глава 1 Системна хипертония

Прочетете:Методи и тактика на изследване на пациенти с артериална хипертония

Прочетете:Непрогенна хипертония, артериална хипертония при бъбречни паренхимни заболявания

Прочетете:Хипертония, свързана с обструкция на изтичане на урина

Прочетете:Хипертония от ендокринен произход

Прочетете:Хемодинамична хипертония

Прочетете:Хипертония, свързана с лезии на нервната система

Прочетете:Глава 2 коронарна артериална болест

Прочетете:Стенокардия при усилие

Прочетете:Въпросник

Прочетете:Стенокардия в покой

Прочетете:Прогресивна коронарна недостатъчност (нестабилна стенокардия)

Прочетете:Някои грешки при диагностицирането на инфаркт на миокарда

Прочетете:Грешки при диагностицирането на атипична болка в лявата част на гръдния кош

Прочетете:Ролята на отдалечените центрове за подобряване на диагностиката на различни формикоронарна болест cглава 4 перикардит

Прочетете:Остър перикардит

Прочетете:Хроничен перикардит

Прочетете:Някои характеристики на перикардита в зависимост от тяхната етиология

Прочетете:Глава 5 Кардиомиопатия

Прочетете:Хипертрофични кардиомиопатии

Прочетете:Обструктивна хипертрофична кардиомиопия

Прочетете:Необструктивни хипертрофични кардиомиопатии

Прочетете:Разширени кардиомиопатии

Прочетете:Ограничителни кардиомиопатии

Прочетете:Глава 6 инфекциозен ендокардит

Прочетете:Владимир Андреевич Диамондов, Лев Вениаминович Чирейкин