Дядо Шчукар (Върната девствена земя Шолохов)
Дядо Шчукар в отговор на предложението на Давидов да купи нова коза казва: „Не можете да купите такава коза за никакви пари, не е имало и няма такива кози в света! И моята мъка ще остане с мен. (Тази употреба на думата „враг“ се подкрепя в романа от призива на Варя към Давидов: „И колко сълзи пролях за теб, враг, колко нощи не спах, но ти нищо не виждаш!“)
Хуморът възстановява единството на разкъсания свят, възстановява „амбивалентността“ (двупосочността), пълния смисъл на думата („амбивалентното“ отношение към ценността, очевидно, означава отрицание, „скандалност“ към нея като абсолютна и „помилване“, приемане като относителна). Възможно е известният Аристотелов "катарзис" да е присъствал не в впечатлението от трагедиите, а в сатиричната драма, свързана с тях по съдържание, възстановявайки единството на света, показвайки неразрешимите противоречия на трагедиите в тяхното последователно единство.
Наивният цинизъм на дядо Шчукар, способността му да се поставя в центъра на света, ясно се противопоставя на отношението към човека като „стихия“, на признаването на стойността на човека в зависимост от неговата полезност. Напълно „безполезният“ Шчукар говори на партийно събрание почти повече от всички останали, взети заедно. И говори неща, които изобщо не са свързани със „делото“ – за себе си, за личния си живот – и всичко това се оказва „общозначимо“ и „от общ интерес“. Дядо Шчукар е наясно с равенството на хората, което се съдържа във формулата „всеки си струва цената“, той „знае мястото си“. Ето какво отговаря той на опита на Нагълнов да го „съкрати“ по някакъв начин: „Научи баба си къде да говори с нея, а аз си знам мястото! Ти, Макарушка, винаги се качваш на трибуните или спориш от президиума и носиш всякакви глупости оттам, ама аз защоговориш с хора от някъде в тъмния задник? Не виждам нито едно лице оттам, само тиловете, гърбовете и всичко останало, което любезните хора седят на пейките. С кого, според вас, трябва да говоря и на кого да провъзглася? Вратове, гърбове и други подобни? Вие самият отивате тук, назад, оттук и държите речите си, но аз искам да гледам хората в очите, когато говоря! Ясна ли е задачата? Е, мълчи малко по малко, не ме изваждай от мислите ми. И тогава ти придоби навика да ме събаряш преди време. Нямам време да си отворя устата, а ти като от прашка ме обсипваш с разни възклицания. Не, братко мой, така няма да станат нещата между теб и мен.
Хуморът, в ситуация на противоречиви ценности, стремейки се да запази целостта на света, се придържа към героизма, избирайки различен изход, отхвърляйки един набор от ценности в името на друг набор. До „героя“ има „скуайър“. Дядо Шчукар става такъв за Нагулнов и Давидов. Абсолютността на юнашкия подвиг намира своята относителност в паралелния подвиг на "скуайера". Такива са „щетите“, нанесени на Давидов и Шчукар по време на лишаването от собственост, и Шчукар твърди, че той е страдал повече, защото Давидов е бил само разбит в главата, а кучето Титков разхлаби козината си за него, а Шуба му е по-скъп от главата му и сега старата жена ще умре за козината му. Такава е появата на Шчукар до бледия, бит, окървавен Давидов в сцената на хлебния бунт. „Сенният прах покри гъсто ризата на Шчукар, мокра от пот, зърнести житни треви, изсъхнали тревни стъбла и листа, жълти сипеи от сладка детелина, стърчащи в разрошената брада. Лицето на дядо Шчукар беше вишневочервено, върху него лежеше печатът на тих уплах, потта се стичаше по слепоочията му по брадата и бузите. Обърнати цветове: бледо лице - черешово червено лице; червена кръв - прозрачна пот - оставя впечатление за негативно и позитивно от две лица, носнимката е същата. И цената на кръвта "намалява" - оказва се, че можете да платите за кръв с кръв, но можете и за предпочитане "по-късно", с работа. Давидов казва на срещата на Настенка Донецкова: „А вие, гражданино, не се страхувайте, развържете лицето си, никой няма да ви докосне, въпреки че вчера ме победихте страхотно. Но ако утре излезем да сеем и работите лошо, тогава ще ви дам дяволи, само да знаете! Само сега няма да бия по гърба, а отдолу, за да не можете да седнете или легнете, вземете пепелта си!
Дори смъртта на Давидов е свързана с комичната, "нереална" смърт на Шчукар. Разметнов разказва за инцидента с дядо си по време на покушението срещу Нагълнов: „Той лежи като в ковчег, не мърда, не дава и не взема мъртвеца и нищо повече! С такъв слаб, любезен глас тя ме пита: „Иди, за бога, извикай старата ми жена. Искам да се сбогувам с нея, преди да умра." Наведох се към него, запалих лампата. На светло виждам, че той, Шчукар, тоест, има борова стружка от челото му. Оказва се, че куршумът е отчупил парче от касата на прозореца, той излетя и се заби в челото на Шчукар, прониза кожата и той глупаво си въобрази, че е куршум, и се строполи на земята. Смъртно раненият Давидов пада по гръб, „болезнено хвърляйки назад главата си, държейки в ръката си груб чип, отрязан от преградата на вратата от куршум“.
Разсъжденията на Макар Нагулнов за любовта, като пречка на човек да се отдаде напълно на каузата на световната революция, също са свързани (виж дивото, но последователно предложение на Разметнов: „Ако на Макар беше дадена власт, какво би могъл да направи? Той щеше да преобърне целия си живот с хватката си! иями за любовта и „призива-родители” на дядо Шчукар и с дете, хвърлено на дядо му, чийто баща е обявен в бележка.
Принципът за запазване на света с хумор и героизъм се вижда в начина, по който Нагулнов и Шчукар поддържат хармонията и хармонията на петлевия хор. Нагълнов отсича главата на "смущаващия ред" на Аркашка Менк, а дядо Шчукар спасява от смърт възрастните петли майданникови.
Въплътен, свеждащ всичко и в тази форма запазващ всички ценности, хуморът - дядо Шчукар - се превръща в "оръженосец", следвайки героите, които най-пълно изразяват героичната светоориентация - Давидов и Нагулнов. Това е необходимо, защото всеки герой е способен да унищожи света. Аберацията на зрението - способността да виждате врага във вятърни мелници и несъгласувани петли - е характерна за всеки герой от Дон Кихот до Макар Нагулнов, тъй като, както вече беше споменато, начинът на съществуване на героичната световна ориентация е борбата, а през 30-те години лозунгът за изостряне на класовата борба в процеса на изграждане на социалистическо общество беше съвсем логично изложен.
В допълнение, дядо Шукар ви позволява да видите ситуации, които изглеждат далечни, но които са съвсем реални в рамките на тази световна ориентация. Ако е възможно да се одерат всички мъжки кулаци (на класов принцип!), тогава, продължавайки да мислим според тази логика, защо да не направим същата операция с техните собственици. Нацистите на практика доказаха плодотворността на тази идея - разликата беше само в принципа, според който овцете бяха отделени от козите.
Дон Кихот беше изправен пред свят, който не можа да преодолее. Но ситуацията се променя през цялото време. Макар Нагулнов вече имаше много по-голям късмет.
Всеки субект на героичната световна ориентация, колкото и лош или красив да ви изглежда, е сигурен в истинността на идеята си и в нейната полза за „цялото човечество“. Единственият въпрос екак той определя обхвата на понятието „човечност“.