Дължина на гласната на английски език
Звуци на английски
Звуци. Гласни [], [i:], [e], [æ], [eı], [аı], [ə].
Съгласни [b], [p], [t], [d], [k], [g], [s], [z], [l], [m], [n], [h].
Звукови явления. Позиционна дължина на гласните. Липса на зашеметяващи съгласни. Аспирация. Страничен взрив. Взрив на носа. Загуба от експлозия.
Интонация. Понятието тонове. Низходящ кинетичен тон в декларативните изречения. Повишаване на кинетичния тонус по общи въпроси.
Правила за четене. Букви Aa, Bb, Cc, Dd, Ee, Ii, Kk, Ll, Mm, Nn, Pp, Ss, Tt,
Граматика. Лични и притежателни местоимения. статия. Глаголътto be. Декларативни изречения с глаголаto be. Структурата на общия въпрос с глаголаto be.
ЗВУЦИ
гласни [], [i:], [e], [æ], [e], [a], [ǝ]
съгласни [b], [p], [t], [d], [k], [g], [s], [z], [l], [m], [n], [h]
[i:] е дълъг и напрегнат гласен звук. При произнасянето му върхът на езика докосва долните зъби, устните се разтягат, оголвайки долните зъби. Органите на речта са напрегнати.
[ı] е кратък и спокоен гласен звук. Върхът на езика е в основата на долните зъби, устните са леко изпънати. При изговаряне на гласните [i:] и [ı] трябва да се избягва омекотяване на предходните съгласни.
[e] е кратък и спокоен гласен звук. При произнасянето му върхът на езика е в основата на долните зъби, устните са леко опънати, разстоянието между челюстите е по-широко, отколкото при [ı].
[æ] е полудълъг и отпуснат гласен звук, който е кръстоска между българските звукове [е] и [а]. При произнасянето му върхът на езика опира в долните зъби, езикът лежи плосък, разстоянието между челюстите е широко. Това е най-отворената гласна в английския език.
[ǝ] е неутрален гласен звук, който е резултат от отслабване на качеството на гласните в неударена позиция. Има два варианта на произношение: по-затворено в началото и средата на думата и по-отворено в отворена сричка в крайната позиция на думата.
[eı] е дифтонг, чието ядро съвпада с гласната [e]. Плъзгането става по посока на гласната [ı]. При произнасянето на този дифтонг трябва да се избягва замяната на втория му елемент с български [й].
[aı] е дифтонг. При произнасяне на сърцевината на дифтонга, звук [a], езикът лежи плосък, върхът на езика лежи върху долните зъби, разстоянието между челюстите е доста широко, устните са леко опънати. Плъзгането става по посока на звука [ı]. Необходимо е да се избягва замяната на [ı] с българско [й].
[p], [k] - беззвучни съгласни. От български [p] и [k] се различават по наличието на аспирация.
[t] - тъп съгласен звук, по време на произношението на който върхът на езика се притиска към алвеолите. Различава се от българското [t] не само по мястото на артикулация ([t] на български е зъбен звук), но и по наличието на придих.
[б] е звучен съгласен звук, подобен на българския звук [б].
[g] е звучен съгласен звук, подобен на българския звук [g].
[г], [л], [н] са звукове, които се различават от съответните български звукове по мястото на артикулация: при произнасянето им върхът на езика се притиска към алвеолите, докато в българския език те са зъбни, т.е. при произнасянето им езикът докосва вътрешната страна на горните зъби.
[s], [z] - алвеоларни фрикативни съгласни. Звукът [s] е беззвучна силна съгласна, звукът [z] е изразена слаба съгласна.
[м] - за разлика от сходния български звук, устните са напрегнати.
[h] е съгласен звук, напомнящ леко издишване преди следващата гласна. Когато топри произношението органите на речта са в позицията на гласната след него.
ЗВУКОВ ФЕНОМЕН
Дължина на английската гласна
Английските гласни, за разлика от българските, се различават не само по качество, но и по дължина. Всички дълги гласни санапрегнати,всички кратки гласни сабезнапрегнати. Дължината на гласните в английския имасемантична функция, т.е. значението на думата зависи от дължината/краткостта на гласните, напр.bin - боб[bın] - [bi:n].
Позиционната дължина на гласнитее явлението, че един и същ гласен звук има различна дължина в различни позиции в една дума. Гласните в отворена сричка имат най-голяма продължителност, следващата по дължина е гласна пред звучна съгласна или сонанта в затворена сричка, гласните пред беззвучни съгласни имат най-кратка продължителност, напр. [ni:] - [ni:z] - [ni:s].
В ненапрегната позиция в една дума качеството на гласната е отслабено. Това явление се наричаредукция,напр. [ǝt`ten].
Особености на произношението на звучни и беззвучни съгласни
На английски
Английските съгласни, както и българските, се делят на беззвучни и звучни. Характерна особеност на английските беззвучни съгласни, за разлика от българските, е тяхнатасилна, а на звучните - тяхнатаслабаартикулация. Освен това повечето английски съгласни са твърди и не се омекотяват пред гласните.
Трябва също така да се помни, че в английския език, за разлика от българския и немския, звучните съгласни в крайна позиция в думатане се зашеметяват, напр. [голям], [таид].
Аспирация
Английски стоп експлозиви [p], [t], [k] се произнасят саспирация(аспирация),което е акустичен ефект от силно издишване на въздух след мигновено отваряне на съгласната бариера. Аспирацията е особено силна в ударена сричка пред гласни, напр. [pi:t], [ti:z].
Асимилация
Асимилациятае звуково явление, при което два съседни съгласни звука в една дума или на кръстовището на две думи си влияят взаимно по такъв начин, че произношението на един звук се оприличава на произношението на друг.
В комбинации от английски експлозивни съгласни [p], [t], [k], [b], [d], [g] със сонанта [l] има феноменстранична експлозия, при която въздухът преминава през страничните жлебове на езика, удряйки вътрешните страни на бузите, напр. [смес], [eıbl].
При съчетания на тези съгласни с носови сонанти [m], [n] се получаваносова експлозия, при която езикът се затваря с алвеолите и въздухът преминава през носната кухина, напр. [китн], [митн].
При комбиниране на две стоп съгласни възниква явлениетозагуба на експлозия, при което първата съгласна губи експлозията си, т.е. отварянето на преградата по пътя на въздушната струя става само при произнасяне на втората съгласна, напр. [pekt], [ˈblæk`kæt].
Звукови упражнения
Аз. Произнесете думите, като спазвате позиционната дължина на гласния звук [i:].
II. Произнасяйте думите, зачитайки различната позиционна дължина на звука [i:]. Избягвайте смекчаване на съгласни пред [i:].
III. Произнасяйте думите, като спазвате правилната артикулация на звука [ı]. Избягвайте смекчаване на предходната [ı] съгласна. Спазвайте позиционната дължина на звука [ı].
IV. Кажете двойки думи, като обръщате внимание на разликата в дължината и напрежението между [ı] и [i:]. Избягвайте омекотяване на съгласни.
V. Произнесете думите, като спазвате правилната артикулация на звука [e]. Спазвайте позиционната дължина на звука [e].
VI. Кажете двойки думи, като обръщате внимание на разликата между звуците [ı] и [e].
VII. Произнесете думите, като спазвате правилната артикулация на звука [æ]. Наблюдавайте позиционната дължина на този звук.
VIII. Кажете двойки думи, като зачитате разликата между [e] и [æ] по отношение на отвореността и дължината.
ИНТОНАЦИЯ
Концепцията за тонове
Кохерентната реч е разделена нафрази- определени речеви сегменти, относително независими по смисъл и завършени по структура. Те имат определена комуникативна насоченост: могат да бъдат съобщения или въпроси, призиви за действие или възклицания. По правило фразите са разделени с пауза с по-голяма или по-малка продължителност и се произнасят скинетичниистатичнитонове.Кинетичен тон– промяна във височината на гласа върху ударената сричка на най-важната дума.Статичният тонсе характеризира с липсата на промяна в височината на гласа върху ударените и ударените срички след него. Статичният тон е характерен за думите, които са ударени в началото и средата на фразата, за разлика от кинетичния тон, който се произнася в края на фразата. Кинетичният тон е най-важен, тъй като той определя комуникативната ориентация на изявлението: в зависимост от вида на кинетичния тон може да бъде въпрос или просто изявление на факта, молба или заповед, пълно или недовършено изявление. Освен това, благодарение на кинетичния тон, говорещият може да предаде отношението си към събеседника и темата на разговора: изявлението може да бъде спокойно, сдържано или обратното, заинтересовано, топло, дори прекалено емоционално.
Статичният тон се обозначава по следния начин: ˈm - висок, ˌm - нисък.
Низходящ кинетичен тон
Низходящият кинетичен тон е един от най-често използваните тонове. Този тон е намаляване на височината на гласа върху ударената сричка на най-важната по смисъл дума или последната лексикално значима дума в изречението. Падащ тон се обозначава, както следва: `m.
напр..ıts ə`pen ıts ə 'leızı `kæt
Изявленията, направени с висок падащ тон, звучат по-енергично и живо от изявленията, направени с нисък падащ тон, които звучат сдържано, понякога флегматично.
напр..hi ız ̀hæpı `ki:p ıt 'stænd `stıl hi ız ˎleıt
Повишаващ се кинетичен тонус
Повишаването на тона е повишаването на височината на гласа от по-ниско към по-високо ниво. Основното му значение е разпит, така че повишаващият се тон се използва при пълни общи въпроси. Високият тон придава на въпросите неутрален делови характер. Това е неутрално искане за информация. Високият нарастващ тон се обозначава, както следва: ´m.
напр. ˈız ıtə ˊтекст?
За да се изрази големият интерес на говорещия, неговото топло, приятелско отношение към събеседника, се използва нисък повишаващ се тон.
Глаголът, с който започва въпросителната фраза, може да бъде ударен или неударен, което е свързано с ударението или неударението на следващата дума.
напр..ız ˈkeıt ˏfaın? ˈkən aı ˏsi: ıt?
Интонационни упражнения
Ударение на думата
Ударението на сричка в дума се наричаударение на думата.
В английските думи основната сричка е предимно ударена. Следователно в повечето дву- и трисрдуми, ударението пада върху първата сричка.
например. град[`sıtı],Лондон[`lнndən],щастлив[`hæpı],история[`hıstərı],политика[`pɒlısı].
Ако има слаб префикс в двусрични думи, ударението пада върху втората сричка.
например. стават[bı`klm],започват[bı`gın],отлагат[dı`leı].
В неударена сричка гласните се редуцират (отслабват). Понякога изпадат в потока на речта.
например. медицина[`medsn],лихва[`ıntrəst],капитал[`kæpıtl].
ПРАВИЛА ЗА ЧЕТЕНЕ
Правила за четене на гласни
Четенето на гласните зависи от това в коя сричка се намират. Има 4 вида срички:1) отворени; 2) затворен; 3) сричка, завършваща на гласна + r (или завършваща на гласна + r + съгласна); 4) сричка, в която буквата r + гласна следва гласната.
И четирите правила важат само за ударени срички.
1.Отворена сричка е сричка, завършваща на гласна. Например:be, my, hiи т.н. За отворена сричка се счита и сричка, последвана от съгласна + непроизносима гласнае.Такава сричка иначе се наричаусловно отворен тип сричка.
име[neım],глоба[faın],вземете[teık],отидете[gəʊ]. Гласните в отворена сричка се четат така, както се наричат в азбуката.
2.Затворена сричка е сричка, завършваща на съгласна. В тази сричка гласните се четат кратко.
3.Третият тип сричка - е сричка, която завършва на гласна, последвана от букваrилиr +съгласна.В тази сричка всички буквени комбинации предават дълги звуци.