Дмитрий Тихонов "Българските скачачи са доста конкурентоспособни", Спортен клуб - Летящ скиор
Ски скокове и Северна комбинация в България
Към основния
Дмитрий Тихонов: „Българските скачачи са доста конкурентни“
Дмитрий Юриевич Тихонов, треньор и баща на известната ски скачачка София Тихонова, е сигурен, че в тренировките не трябва да има демокрация. А покоряването на световните пиедестали може да се нарече само бягане с препятствия. Въпреки това той е сигурен, че българските спортисти могат да се мерят с чуждестранните си колеги.
- Поздравявам ви с победата на вашата ученичка София Тихонова, която спечели първо място в ски скока сред девойките. Каква е тайната на победата?
- Воля за победа! Като моя дъщеря, аз формирам нейната воля за победа от раждането... Ден и нощ, както на тренировка, така и у дома. От една страна й давам свобода - каже ли, че ще се разхожда, тя се разхожда, въпреки че слагам някакви граници. От друга страна имаме плътен тренировъчен график, който тя не пропуска. Всичко опира до договорки и доверие. Това е ключът към успеха според мен.
— Трамплини и ски - изборът на София или вие я въведохте в спорта?
— Това беше моят избор. За първи път се качих на ски на две години, на малки ски за бягане. Всъщност всичко започна с това... После минах на алпийски ски, после на скокове и ето ти. Тук може би е друг принцип на успеха: колкото по-рано започнете, толкова по-бързо ще получите резултата.
За мен като треньор е типичен твърд стил на възпитание – никаква демокрация. Но след тренировка човек, който е напрегнат, трябва да получи пълно възстановяване и задоволяване на другите си нужди. По-лесно е да преговаряте с дъщеря си: срещате се само със спортисти наобучение, там чисто бягане, скок, скок, грешки такива и такива, някъде психологически внушени. И не е нужно да „подсказвате“, а постоянно да говорите, да говорите и да говорите, докато не се установи в главата ви.
— Чувствате ли се повече като треньор или като баща?
- Не знам. Вероятно същото. Не ги споделям тези неща.
— Как вие и дъщеря ви се подготвяте за състезанието? Спазваш ли някакви ритуали?
- Няма ритуали, просто настроението е според ситуацията. Ако София успее, тогава не е необходимо да е по-добре, отколкото е. А в друг момент, напротив, трябва да ги приведеш в бойно настроение, да ги настроиш.
- Спортистите от Санкт Петербург показват отлични резултати както в скоковете, така и в биатлона на Спартакиадата. Макар и не във всички форми. —Вярно е. Но в отборната надпревара в частта на скока, поради времето имаше само по един опит. Момичетата са опитни състезателки, това не ги спря и победиха.
А за момчетата бяхме разстроени, че нямаше втори опит. След първия опит заехме трето място и, губейки три точки, разчитахме, че във втория опит ще можем да добавим. Имаше всички предпоставки за това и ни беше неприятно, че заради времето не успяхме да направим скоковете.
Въпреки че Московска област, заемайки първо място, се интересуваше от факта, че няма втори опит, но отмяната му е обективен фактор. Така че всичко е справедливо.
— Как се подготвихте за състезанието, къде тренирахте?
— Основно тренираме тук в Чайковски, Нижни Тагил и Сочи. Там, разбира се, от гледна точка на релакса е по-приятно след тренировка да отидеш на море. Но в Сочи няма малък трамплин, въпреки че те трябва да бъдат включени в обучението дори на възрастен спортист. Тук, в Чайковски, има много добър комплекс.
След като сте избрали пътяние ще го следваме. Тренирайте и правете изводи в някои моменти, търсете иновации, надникнете как се справят другите треньори, пътувайте в чужбина, гледайте как тренират другите спортисти.— Как гледат българските скачачи на световните състезания?
- За момичетата мога да кажа, че са състезателни. Ирина Аввакумова, с която София тренира като част от националния отбор, тази година беше един-два пъти на призови места, зае трето място на подиума, тя е в първата шестица и в първата десетка, можем да кажем, че в световния елит. Соня е на 20-то място в световната ранглиста. Но все още има към какво да се стремим и има примери, на които трябва да подражаваме.
— Какво, според вас, вземат спортисти от други страни?
Те се раждат в планините, в Алпите. Те нямат футбол и волейбол. Няма какво да правят, освен веднага да се качат на ските. Както ми казаха, урокът им по физическо възпитание протича така: един ден на ски бягане, втори ден на планински ски, на третия ден ги извеждат на трамплин.
Някой видя трамплина и веднага се срина в безсъзнание. Тоест, ясно е, че той вероятно ще участва в ски бягане. Всъщност селекцията започва още от ранна възраст. И те живеят с това: излизат от къщата или училището и се качват на ските. А зимата в Санкт Петербург е само за един месец - добре е, че има лятно покритие. Тоест смятам, че колкото и да се стараем, каквито и средства да се отделят, каквито и специалисти да са ангажирани, каквито и комплекси да строим, все трябва да разберем, че това им е в кръвта, но за нас това е преодоляване на цял куп препятствия.
Въпреки че мисля, че все пак трябва да отдадем почит на достойните резултати на нашите спортисти, които се появяват благодарение на работата на цялата система, която се опитва да направи всичко, което самоМога.
Крайната позиция на отборите:
1. Санкт Петербург (545 точки) 2. Московска област (519 точки) 3. Област Нижни Новгород (366 точки)