Пародонтоза
В денталната медицина през последните години се обръща голямо внимание на заболявания като възпаление на пулпата и пародонта, поради значителното им разпространение. Пациентите с тази патология съставляват 30% от общия брой на денталните пациенти. Честотата на пулпитите и периодонтититезависи от степента на кариес, както и от състоянието на лечението и профилактиката. По честота на възникване периодонтитът е на 3-то място след кариес и пулпит.
Списъкът на основните заболявания, които са обект на ранна диагностика по време на профилактични медицински прегледи, включва заболявания на зъбите.
Пародонтитът (перицементит) е остро или хронично възпаление на пародонта, който е лигамент, който държи зъба в костната алвеола. Морфологично пародонтът е изграден от плътна съединителна тъкан, състояща се от снопове колагенови влакна. Пародонтът има добре развита съдова мрежа, има много нервни влакна и окончания.
Изпълнявайки механичната функция за укрепване на зъба в алвеолата, пародонтът е важен и за амортизиране на дъвкателното налягане, по-равномерното му предаване към стените на алвеолата.
Най-честата причина за периодонтит енелекуван пулпит. С прогресирането на възпалителния процес в пулпата инфекцията се разпространява в периапикалните тъкани на зъба и се развива апикален периодонтит. Може да бъде причинено и от микробни ендотоксини, произведени по време на разграждането на пулпната тъкан.
Травматичните фактори също могат да играят роля в развитието на заболяването. И така, в резултат на натъртен зъб възниква травматичен периодонтит. В някои случаи микротравмата, която се получава при шивачи, които захапват конеца, врадиооператори, които отхапват тел със зъби, при хора, които имат навика да хапят молив, химикал и др.
Понякога развитието на пародонтит допринася за прекомерното дъвкателно натоварване на зъба. В някои случаи заболяването възниква, когато периапикалните тъкани са увредени от арсенова киселина, която се използва за некротизиране на възпалената зъбна пулпа, когато времето на експозиция е превишено.
Симптоми на пародонтоза
Основните оплаквания при острите форми на серозен апикален периодонтит са локализирана болка, усилваща се при ухапване и докосване на зъба, поради натрупване на серозен или гноен ексудат. Понякога пациентът отбелязва подвижността на зъба. При изследване, като правило, се открива кариозна кухина. Перкусията на зъба и палпацията на венците са болезнени.
Острият гноен апикален периодонтит се характеризира с постоянна нарастваща болка с пулсиращ характер, остра болка при докосване на зъба. Понякога има асиметрия на лицето поради оток. Има главоболие, обща слабост, повишаване на телесната температура. Зъбът е патологично подвижен. Процесът може да продължи няколко дни, докато гнойният ексудат премине през костта под периоста, след което острите явления постепенно отшумяват; но по това време не трябва да забравяме за възможността за развитие на абсцес. В бъдеще обикновено се развива хроничен апикален периодонтит. Понякога гнойта намира пътя си през венеца на шийката на зъба или образува фистула.
Хроничният апикален периодонтит е своеобразен резултат от прогресията на зъбния кариес. Дължи се и на недостатъчно ефективно лечение на пулпит. Оплакванията на пациентите са много малки или липсват. Обикновено има промяна в цвета на короната на зъба, понякога има дискомфорт при дъвчене.
Лечение на острипериодонтит се извършва, като се вземат предвид етиологията и клиничната картина. Обикновено се извършва бърза евакуация на съдържанието на кореновия канал, за да се намали пародонталната интоксикация и ексудативните явления. При липса на отделяне на ексудат от канала трябва да се отвори апикалния форамен. Зъбът се оставя отворен, докато възпалението отшуми. Ако е необходимо, предписвайте антибиотици, сулфатични лекарства, аналгетици, десенсибилизиращи лекарства.
Лечението на хронични форми на пародонтит е доста трудоемък процес, освен това не дава положителен резултат във всички случаи. Особено трудно е лечението на деструктивните форми на хроничния апикален периодонтит, при които често се налага да се прибягва до хирургични методи. В тази връзка през последните години интензивно се развиват консервативни методи на лечение, включително активна апикална терапия за стимулиране на репаративните процеси на пародонталната тъкан с помощта на различни лекарства и техните комбинации: лизозим-витаминна паста, калцитонин, паста, съдържаща калцитонин и лизозим, терилитин и др.
Задачата на консервативната терапия е и премахването на възпалението в пародонта чрез повлияване на микрофлората на кореновите канали. Обещаващо е използването на биогенни пасти за стимулиране на остеогенезата в периапикалните тъкани.
Биогенната паста на базата на хидроксиапатит и хондроитин сулфат, разработена в Централния изследователски институт по дентална медицина на Министерството на здравеопазването, приготвена с 1% разтвор на диоксидин, дава добър ефект при лечението на деструктивни форми на хроничен апикален периодонтит.
При обостряне на възпалителния процес се използват и физиотерапевтични методи на лечение. Добър ефект дава флуктуоризацията - използването на променливанискочестотен електрически ток (10-20 MHz) с аритмично променяща се сила на тока, честота и продължителност на амплитудата на трептенията. При декомпенсация на сърдечно-съдовата система и психични разстройства този метод е противопоказан.
Използва се и лечение с ултразвук и променливо магнитно поле с ниска честота. При липса на ефект от консервативната терапия се прибягва до хирургични методи за лечение на пародонтит.