До България с кола заобикаляйки Украйна
Как да стигна от България до България с кола 2017, заобикаляйки Украйна? От тази публикация ще научите как да стигнете от България до България през 2017 г. с кола, заобикаляйки Украйна - през Полша. Представяме на вашето внимание подробно тестван маршрут Москва-Варна.
Поради тежката ситуация в Украйна и почти невъзможността за безопасно преминаване през нейната територия с автомобили за граждани на България, въпросът за заобикалянето на тази страна се обостри.
Има, разбира се, обходен маршрут, вече изпробван от нашите граждани, през страните от Европа. Но в този случай възниква въпросът за получаване на шенгенска виза. Обикновено маршрутът се изгражда по следния начин.
Москва - Варна: до България с кола от Москва
Маршрут:
Москва - Брест - граничен пункт Домачево - Люблин (PL) - Жешов (PL) - Прешов (SVK) - Кошице (SVK) - Мишколц (HUN) - Дебрецен (HUN) - Дева (RO) - Сибиу (RO) - Римнику Вълча (RO) - Букурещ (RO) - Русе (BG) - Шумен (BG) - Варна (BG)
Да пропусна процеса на получаване на визи (и българска, и полска - транзитно преминаване през Полша). Ако някой се интересува от механизма - уведомете ме - нищо сложно, освен това визовите центрове на тези 2 държави се намират в една и съща сграда на Сущевски вал по московско време.
Стартът беше в 4 часа сутринта на 02.08.14 от Зеленоград и по A107 стигнахме до магистрала Минск без никакви проблеми за 40 минути. След това се придвижихме по него, като първата спирка беше на бензиностанция, след като минахме завоя за Смоленск. По-нататък направо към Белобългария. Този участък от пътя е с много прилично качество и ви позволява да поддържате всяка скорост без проблеми, но бяхме ограничени до 110, тъй като броят на радарите е просто невероятен. Между другото, те взеха Sho-Me G-800STR със себе си на пътя. Ако не беше той, щяхме да опустошим финансовото си състояниерезерват редовно и на територията на Руската федерация / BLR, и по-нататък на изток. Европа.На територията на Белобългария бензинът не е много по-скъп от нашия, но с такива темпове догодина мисля, че ще струва като нашия. Изобщо сипвайте смело и до пълен резервоар пред Белобългария, а след това до пълен резервоар пред границата с Полша.
Банкови карти се приемат навсякъде, нямаше затруднения. Курсът не е гангстерски, ако сте надплатили, веднага се връща на картата. Взех със себе си VISA карти "Sberbank", "MTS Bank", "Bank of Moscow" - нямаше проблеми. Обадих се на банката предварително, предупредих за маршрута и датите, за да не бъдат блокирани за подозрителни транзакции (преди това имаше тъжен опит с флашване на картата и опит за плащане с клонираната ми карта в Перу, така че сега стесних страните за кандидатстване и при планирано пътуване отварям определени региони на определени дати).
Така стигнахме до Брест. Леле град, хубав, но нямаше време/желание да се види, така че от ... Ето един трик се провежда. Когато планирате да стигнете от Белоболгарсия до Полша през Брест, не е нужно да ходите до митницата на Брест - ще загубите огромно количество време. Карайте като нас - до Домачево. Това е около 30 км от Брест на юг, така или иначе, тогава този път щеше да е направен през територията на Полша. Можете да заредите гориво по пътя към граничния пункт, след като сте изминали повече от 10 км от Брест, отдясно ще има бензиностанция, а отляво ще има някаква гора. Както писах по-горе - "напълно". Прелезът на Домачево отне 5 минути от BY и около 20 минути от PL. Имаше около 4-5 коли. Но в обратната посока, пред полската митница, се натрупаха около 50 коли във всяка от 2-те ленти. Важното е, че не видях камиони и автобуси на опашките. Сигурно минават през Брест. Е, това бешеСъбота, така че много коли с полски номера се насочиха към BY.
И така минахме митницата и се придвижихме към Люблин. Пътищата по отношение на качеството на покритието са уау, не директно „супер-супер“, но можете да карате. Тясна истина, но това е относително към нашата. Дърветата са чисти и добре поддържани. Има много църкви, всички с различна архитектура. Градовете, които се появиха по пътя ни, са древни, така че ако желаете, можете да ги обиколите, да ги разгледате, да отделите час тук и там и да хапнете. По отношение на парите всичко е много евтино в Полша. Например на бензиностанция 3 хот-дога, 3 лате от кафе машина и 2 Ritter Sports ми струваха 250 рубли с нашите пари.
Навигацията по пътищата е доста удобна, за всеки случай изтеглих Maps.me на таблета си и, ако не друго, надникнах. Люблин и Жешов преминават незабелязано и напредват към Словакия. Тук е важно да си купите винетка (пътна такса), в противен случай те обещават скорошна капец ... Можете да закупите 2 винетки наведнъж: словашка и унгарска. Словашки - стикер в долния десен ъгъл на предното стъкло, и унгарски - в електронен вид. За да купите тези звънци и свирки, подгответе дреболия предварително - продавачите "нямат дребни" и се опитват да продадат за по-дълъг период. Можете да платите в евро. Не мога да ви кажа цената - можете да я видите на уебсайтовете на пътните служби на тези държави.
Занапред ще кажа, че България също има нужда от винетка и тя също е под формата на стикер на предното стъкло, но се продава САМО на границата на Румъния и България, на българска територия в специални павилиони, те се вземат САМО в български лева.
В самото начало на Словакия - серпентина - това е друго приключение. Срещнахме се с колело от тежък камион, лежащ на завой - като цяло „братя славяни”))). След серпентина (около 60 км) пътят върви по равнината, ограничението е 130 км/ч, всички радари са заснети.Аз, настроих GPS скоростта на 139 км/ч и потеглих. Спряхме за нощувка в град Кошице - това все пак е малък град.
Като цяло впечатлението от Словакия е много дори нищо, но, както писах по-горе, зареждайте гориво в Полша „докрай“ - в Словакия цената на бензина е скрап. На сутринта напуснахме Словакия, помотахме се малко из славния град Кошице и се преместихме в Унгария (на табелите пише името на град Мишколц). Между Унгария и Словакия няма граница, така че няма да кажа нищо специално. Унгария като държава може би е уау, съдейки по качеството на пътя, но не успяхме да видим нищо. Дължината на този сегмент е малка и го прелетя много бързо. И ето, след град Дебрецен се преместихме към град Дева, Румъния. Между тези страни има граница и това е просто някакво чудо. Изглежда така: 2 момчета в различни униформи седят на една пейка - граничари, единият е унгарец, другият е румънец. И внимание, семена щракват. ))) Те поискаха паспорти, погледнаха единия, после втория и махнаха с ръка, като: "отидете."
Следва Румъния… Братя, това е някакъв боклук… По-лоши пътища от тази страна не съм виждал другаде! Яма на яма, на половината път през планината.
Пътят в планината с еднолентово реверсивно движение - на второто платно не само асфалтът е премахнат, има дупка, дълбока два метра. И такива реверсивни участъци с дължина 500 метра, на всеки 5 километра. Местните момчета не обръщат внимание на червения светофар за заден ход и летят челно, така че бъдете внимателни. Като цяло не препоръчвам на никого да се бърка в тази държава с кола. Е, ако вече сте пристигнали - в никакъв случай през нощта по планинския район.
Най-малкото преодоляхме серпентината и излязохме в равнината.
Спряхме на ресторант, хора - мрак! Ядохме така: а) не вкусно, б) скъпо, в) дълго време. Нито едноникой не говори български, английски или испански. Обяснено на пръсти, грубо по бензиностанциите, но бензинът не е непосилен. Маршрутът в Румъния е следният: Дева - Сибиу - Ръмнику Вълча - Букурещ.
От Римнику Вълча до Букурещ има аутобан с някакво гръмко име, като Paneuropa, но няма много от този атобан, около 180 км приблизително. Там също 130 км/ч и пълен радар. Те не влязоха в самата столица Букурещ - обиколиха я по околовръстния път (аналог на Московския околовръстен път), само с една лента във всяка посока и с огромен брой ями и светофари. Е, задръствания... После тръгнахме към град Гюргево (на границата с България), където пристигнахме едва през нощта. Като цяло Румъния е разклонение на пътния ад: около 16 часа бяха необходими за 700-800 км в тази страна. Отиване в България също с проверка на паспорти, но няма затруднения.
Трябва да си купите билет през моста (струва около 2 евро) и да отидете. Еврото вече се обменяше за левове на българска територия - там с по-добър курс от Румъния, купуваха и българска винетка. От границата до Варна - около 200 км, пътят, макар и не широк, е нормален като качество на настилка. Там без особени приключения стигнахме до Варна. Настанихме се в апартаменти "Апарт Комплекс Сплендид" в к.к. Св.Св. Константин и Елена - на 8 км от Варна, горещо препоръчвам! Можете да се свържете директно с хотела и ще получите 15% отстъпка от цената на booking com
За цялото време в България са навъртяли около 3 хил. км. Противно на общоприетото схващане, тази страна наистина има какво да се види. Например: градовете Несебър, Созопол, нос Калиакрия и мидената ферма "Дълбока" по пътя за него, аквапарка до отбивката за Несебър (ако тръгнете от Варна към Бургас, веднага след отбивката за Несебър вляво; град Банско и по-специално хотел Кемпински в него,манастир в Рила, Шипченския проход и много други неща.
На връщане не се случи нищо особено, така че повторихме всичко в обратен ред.
Изводът: цялото пътуване по разстоянието беше 9 хиляди км (добре, изваждаме 3 хиляди в България), за парите двупосочен бензин излезе 25 килограма рубли. От някои специални препоръки: трябва да отидете на нови подложки, тъй като серпентини и всичко това ... Износих моите до скърцане, но е вярно, че отидох там с по-малко от 50% от подложките. По-добре е да тръгнем към България, заобикаляйки Румъния, както по-късно ни посъветва един българин, през Сърбия е по-бързо и по-безопасно от гледна точка на пътя (въпреки че там има и някаква платена магистрала). Е, нещо подобно...