Добролюбов Николай Александрович - Биография на Добролюбов Николай Александрович, неговата снимка,

добролюбов

Огромна домашна библиотека допринесе за ранното започване на четенето. През 1847 г. Добролюбов постъпва в последния клас на Нижегородското духовно училище, а през 1848 г. в Нижегородската духовна семинария. В семинарията той е първият ученик и освен книгите, необходими за обучението му, "чете всичко, което му попадне под ръка: история, пътешествия, разсъждения, оди, поеми, романи - предимно романи".

Добролюбов също така пише статии за вестник "Нижегородские губернские ведомости", събира местен фолклор (повече от хиляда пословици, поговорки, песни, легенди и др.), Съставя речник на местните думи и библиография за провинция Нижни Новгород.

През 1853 г. напуска семинарията и получава разрешение от Синода да учи в Петербургската духовна академия. Въпреки това, при пристигането си в Санкт Петербург, той издържа изпитите в Главния педагогически институт към Историко-филологическия факултет, за което беше уволнен от духовенството.

В годините на обучение в института Добролюбов се занимава с фолклор, пише бележки и допълнения към сборника с български поговорки на г-н Буслаев (1854 г.), За поетическите особености на великобългарската народна поезия в изрази и обороти (1854 г.) и други трудове.

През 1854 г. Добролюбов преживява духовен прелом, който сам нарича "подвиг на преправянето". Разочарованието в религията беше улеснено от почти едновременната смърт на майка му и баща му, което шокира Добролюбов, както и от ситуацията на обществени вълнения, свързани със смъртта на Николай I и Кримската война от 1853-1856 г.

Добролюбов започва да се бори срещу злоупотребите на институтските власти, около него се образува кръг от опозиционно настроени студенти, които обсъждат политически въпроси и четат нелегална литература. За сатирично стихотворение, в което Добролюбов изобличава царя като"Господин государ" (На 50-годишнината на Негово Превъзходителство Ник. Ив. Греч, 1854 г.), е поставен в наказателна килия.