Доказахме невъзможността за предоставяне на безвъзмездни услуги по възмезден договор

Какво беше провереноКорпоративен подоходен данък, ДДС

какви претенции са предявениДействията на дружеството в рамките на изпълнението на задължения към трети страни трябва да се считат за предоставяне на безвъзмездни услуги. Начислено й е ДДС и са приспаднати разходите, свързани с такива услуги

емисионна цена20 милиона рубли

Популярни по теми

Компанията, като агент, закупува продукти за принципалите. В същото време, за да изпълни най-пълно инструкциите, агентът трябваше да поръча и заплати допълнителна работа и услуги на трети страни за определяне на точното количество и правилното качество на закупените стоки. Данъчните обърнаха внимание на това при проверка на място.

Инспекторите считат, че тъй като принципалът не компенсира агента за допълнителен контрол на количеството и качеството на продуктите, а договорите за представителство не съдържат споменаване на плащане за тези дейности на агента, подобни действия са безплатни услуги. В тази връзка на ревизираното дружество е начислен ДДС върху стойността на безвъзмездно дарените работи и услуги, както и данък върху доходите, без да е признат размерът на разходите за тяхното придобиване.

Но още на етапа на досъдебното производство успяхме да докажем, че позицията на данъчния орган е погрешна. Всички допълнителни такси бяха оттеглени и решението на по-долния данъчен орган беше отменено.

Фирмата е предоставяла услуги на принципалите. В същото време инспекторите отбелязват, че спорните работи не са поръчани от принципалите и не са посочени в агентските договори. Освен това, според агентските споразумения, принципалите носят отговорност за качеството на продуктите. Въз основа на това данъчният орган заключава, че всички допълнителни работи са придобити в интерес на принципалите.

„Съгласно чл.38Данъчен кодекс България като услуга за данъчни цели се признава дейност, резултатите от която нямат материално изражение, реализират се и потребяват в хода на тази дейност. Потреблението на услуга от лицето, на което се предоставя, е ключов момент в концепцията за услуга и без получаване (консумиране) на резултатите от услугата е невъзможно тя да бъде предоставена. С други думи, услугата трябва да бъде предоставена от един човек и приета от друг. Ако това не е така, тогава няма самата услуга за данъчни цели. Подобни аргументи се отнасят за произведенията в контекста на член 38 от Данъчния кодекс на Руската федерация. В същото време за извършването на работа основният момент е наличието на резултатите от тези работи, които трябва да имат материален израз.

Позицията на инспекторите съдържа логическо противоречие. От една страна, те сочат, че доверителите не са поръчвали изработването на спорните работи и услуги. От друга страна, в протокола от проверката е отразено, че работата и услугите са предоставени безплатно. В същото време данъчният орган не обясни как резултатите от работата са били прехвърлени на принципалите и как са ги приели. Всъщност не е имало предаване на резултатите от работата на принципалите, не са подписвани приемни актове или други подобни документи с тях.

По логиката на данъчния орган това означава, че дружеството е предоставяло услуги без съгласието на получателите им, принудително, което по своята същност е абсурдно. Оказва се, че принципалите само от доклада за данъчна ревизия имат възможност да разберат, че агентът ги е дарил с определени предимства, след което те трябва да включат разходите за такава работа в своите неоперативни приходи в съответствие с параграф 8 от член 250 от Данъчния кодекс на Руската федерация. И в случай на съдебен спор с данъчния орган по посочения акт за проверка (или решение въз основа на него), принципалите трябва да бъдат включени в случая катотрети лица.

Така можем да заключим, че направените изводи в протокола за проверка на място се основават на логически противоречива позиция, според която работите (услугите) „не се поръчват, а се предоставят“. При това положение е очевидно, че изводът за безвъзмездно предоставяне на услуги на доверителите е погрешен.

Налице е безвъзмездност. Това заключение послужи като основание за изключване от облагаемата печалба на дружеството на разходите за придобиване на допълнителни работи и услуги. Данъчният орган счита, че те попадат в параграф 16 от член 270 от Данъчния кодекс на Руската федерация.

„Безплатно получаване се извършва само когато предоставянето на имущество (работи, услуги) или права на собственост не е свързано с възникването на насрещни задължения за получателя и прехвърлителя. Това се определя от член 248, параграф 2 от Данъчния кодекс на Руската федерация.

Тъй като съгласно споразуменията за представителство има набор от взаимни права и задължения (задължения) на компанията и принципалите, такива споразумения не могат да съдържат безвъзмездни услуги. Този извод се потвърждава от съдебната практика. Съгласно правната позиция на Президиума на Върховния арбитражен съд на Руската федерация, изразена в Резолюция № 13986/12 от 9 април 2013 г., никакво предоставяне на стоки (работи, услуги), възникнали в рамките на правоотношенията за обезщетение като цяло, не може да се счита отделно безплатно.

В актовете на арбитражните съдилища е разработена единна позиция, че договорите, сключени между юридически лица, се признават за възмездни, ако изричното намерение на кредитора да освободи длъжника от задължението да плати дълга като подарък не следва пряко от съдържанието на договора. Инспекторите не отричат, че по принцип агентските договори са възмездни. В същото време намерението на дружеството да извършва безплатно строителство и услуги в полза надиректори. Следователно няма правни основания за признаване на такива произведения като дарени.

Въз основа на гореизложеното може да се заключи, че изключването от броя на разходите, които намаляват облагаемата печалба на дружеството, разходите, свързани с придобиването на геодезически услуги, е неразумно. Спорните разходи отговарят на всички условия за тяхното признаване, установени в параграф 1 на член 252 от Данъчния кодекс на Руската федерация.

Освен това размерът на ДДС е начислен допълнително от данъчния орган, без да се вземат предвид пазарните цени. За изчисляване на данъчната основа за ДДС върху безвъзмездни, от гледна точка на инспекторите, услуги е използвана информация за разходите на дружеството за закупуване на работи и услуги. В същото време данъчният орган не е доказал, че тези цени съответстват на нивото на пазарните цени.

В този случай данъчният орган действително е използвал метода на разходите. Въпреки това, както следва от параграф 4 на член 105.7 от Данъчния кодекс на Руската федерация, методът на разходите, заедно с други, може да се използва само ако няма публично достъпна информация за цените при сравними сделки с идентични (хомогенни) стоки (работи, услуги). Член 40 от Данъчния кодекс на България установява, че методът на разходите може да се използва само ако е невъзможно да се използват други методи (с изключение на експертна оценка). Междувременно данъчният орган не е представил доказателства, които да потвърждават липсата на такава информация и невъзможността да се използват други методи. Също така от акта не следва, че именно себестойният метод дава възможност за най-обосновано определяне на пазарната цена. Съдилищата обаче считат спазването на процедурата, установена от Кодекса, за основен аргумент при разрешаването на спорове относно съответствието на цените с пазарното ниво (решения на федералните арбитражни съдилища на Урал от 14 февруари 2014 г. № F09-64 / 14, Северозапад от 18 септември 2013 г. № A42-3501 / 2012, Централенот 03.08.11 № A64-1458 / 2010, Москва от 14.06.11 № KA-A40 / 5360-11 области).

Преквалификация на правоотношенията на страните. Инспекторите извършват преквалификация на агентските отношения в придобиването и последващото безвъзмездно прехвърляне на работи и услуги. Валидността на допълнителните такси в този случай трябва да бъде доказана в съда.

„Съгласно параграф 3 от параграф 2 и параграф 3 от параграф 2 на член 45 от Данъчния кодекс на България данъчният орган може да събира данък от организацията само по съдебен ред, ако задължението за плащането му е възникнало във връзка с промяна в правната квалификация на сделката. По този начин, дори ако изводите, направени в доклада за данъчна ревизия, са правилни, в този случай събирането на данъци е възможно само след съдебен процес.