Доказателствена и недоказателствена аргументация
Специален случай на аргументация е доказателството, т.е. установяването на истинността на позиция с помощта на логически средства и твърдения, чиято истинност вече е установена. С други думи, доказателството е аргумент, в който аргументите са твърдения, чиято истинност е установена, а формата е демонстративно разсъждение (разсъждение, което осигурява вярно заключение с верни предпоставки; демонстративните включват например дедуктивно разсъждение, някои видове индукция и аналогия).
Видове недоказана аргументация.
Има три вида недоказани (правилни) аргументи. Първият тип недоказани аргументи са аргументи (поне някои от тях), които не са надеждни, а само
правдоподобни твърдения. Формата тук е демонстративно разсъждение. Тезата в такъв аргумент е правдоподобна само поради ненадеждността на аргументите.
Вторият тип недоказана аргументация включва аргументи, в които аргументите са надеждни твърдения, а формата е недемонстративно разсъждение. В тези аргументи тезата е само правдоподобно твърдение поради недемонстративната форма. И накрая, в аргументите без доказателство от третия тип, аргументите не са напълно обосновани твърдения, а формата е недемонстративно разсъждение.
Какво е опровержение. Видове опровержение
Опровержението е логическо действие, подобно на доказателството.
Опровержението е процесът на мислене, чрез който се доказва, че една мисъл е невярна.
Могат да се разграничат следните видове опровержение:
- опровержение чрез довеждане доневъзможно, абсурдно);
— опровержение чрез даване на контрапримери;
— опровержение чрез доказване на истинността на твърдение, което противоречи на тезата на опровержението.
Нека да разгледаме тези видове опровержения.
Опровержение чрез свеждане до невъзможното
Опровержение чрез даване на контрапримери
Този метод се използва, когато тезата е изразена под формата на общо съждение (общо утвърдително - А или общо отрицателно - Д.
Например, за да опровергаем тезата, че всички ученици от нашата група са издържали успешно изпита по логика, е достатъчно да дадем – контрапример: „Студентът от нашата група Иванов не е издържал изпита по логика“. Тези две съждения са във връзка с противоположните (припомнете си логическия квадрат) и според закона за непротиворечивостта не могат да бъдат истинни едновременно. Следователно, ако втората от тях е вярна, то първата – тезата – е невярна.
Опровержение чрез доказателство за истина
Разпоредби, които противоречат на тезата.
Този метод на опровержение се основава на закона, според който две противоречиви твърдения не могат да бъдат едновременно верни - едното от тях е задължително невярно. Това опровержение се изгражда по следния начин: за да опровергаят някоя теза, те излагат нова теза, която противоречи на първата, и доказват истинността на новоизложената теза. И тогава въз основа на закона за непротиворечивостта се прави извод за неистинността на първоначалната, опровергана теза.
Например, трябва да опровергаете тезата: „Всички съждения подлежат на преобразуване“. За да направим това, изложихме нова теза: „Някои съждения не подлежат на преобразуване“. Тези две тези са във връзка с противоречие, т.е. не може да бъде истина в същото време. Не е трудно да се докаже верността на втората теза. Всъщност,знаем, че някои преценки (особено отрицателни - О) не подлежат на обръщение, т.к. предикатът в тях винаги е разпределен и в резултат на тяхното обръщане може да се получи невярно заключение. Следователно втората теза е вярна, а първата, която й противоречи, е невярна.
Опровержение на доказателства
С помощта на опровержение може да се докаже неистинността не само на отделна разпоредба (опровержение в тесен смисъл), но и непоследователността на доказателството като цяло; (опровержение в широкия смисъл).Оборването на доказателства може да бъде насочено: срещу тезата; срещу аргументи; срещу демонстрация (форма на доказателство).
За да се опровергае тезата, не е достатъчно да се опровергаят аргументите или демонстрацията на доказателства, защото може да се окаже, че въпреки аргументите или демонстрацията. ще бъде опровергана и доказателството като цяло ще бъде несъстоятелно, тезата обаче ще е вярна.
Опровержението на тезата се извършва по същия начин като опровергаването на отделни разпоредби, съждения (виж по-горе).
Опровержението много често е насочено не срещу тезата, а срещу аргументите. Ако е възможно да се опровергаят аргументите, това означава, че доказателството, в което се използват тези аргументи, е несъстоятелно. Аргументите, подобно на тезата, могат да бъдат оборени по различни начини.
- Доказателство за неверни аргументи.
Неверността на аргументите може да бъде доказана по същия начин, както неистинността на отделна позиция, преценка (виж по-горе.).
2. Установяване, че самите аргументи не са доказани и се нуждаят от допълнителна проверка.
В съдебната практика доказателствата се считат за опровергани, ако се окаже, че заключенията по делото не се основават на достоверни факти, а на предположения, които все още трябва да бъдат доказани.Доказателствата ще се считат за опровергани дори ако показанията на свидетеля, пострадалия, обвиняемия, заключението на вещото лице са некачествени. Такива свидетелски показания и изводи не могат да послужат за основа на заключението по делото.
3.Установяване, че аргументите са недостатъчни за доказване на дадена теза.
Например С. е признат за виновен и предаден на съд с мотива, че е бил на местопрестъплението по време на престъплението и е познавал истинските извършители. Тези доказателства са опровергани от защитника с позоваване на факта, че посоченото обстоятелство не е достатъчно основание за признаване на С. за виновен, а други факти, потвърждаващи вината на С. по делото липсват.
Доказателствата винаги са облечени под формата на умозаключение. Ако се докаже, че някое правило за извод, чиято форма е приело даденото доказателство, е нарушено, тогава самото доказателство ще бъде опровергано.
Най-често срещаните грешки в коректурите
условия” и нарушаване на правилата на фигурите;