Доклад Нумизматика
Тази дума идва от латинското numizma - монета. Нумизматиката е наука за монетите. Става въпрос за монети, не за пари. Монетите са просто форма на пари. Това са парите, които са под формата на парче метал с печат, удостоверяващ теглото и чистотата им. И нумизматите изучават тези парчета метал, колко тежат, каква проба е металът, какво е изобразено и написано на монетата, по какъв повод е сечена.
През 1264 г. на един от средиземноморските острови е открито съкровище от монети. На един от тях имаше изображение на изправен цар с везни в едната ръка и меч в другата. От другата страна имаше глава на човек с големи уши. Древният философ разчита надписите около тези изображения по следния начин: „Аз съм крал Голиат, везните на справедливостта и щедростта са в дясната ми ръка за този, който се подчинява, а мечът в лявата ми ръка е за онзи, който се възмущава“, а на гърба: „Аз съм цар Голиат, ушите ми са отворени да слушат речите на обидените и очите ми са отворени, за да виждат доброто на моето царство с тях.“ Това откритие е първото в историята.
Нумизматиката се развива първо като събирателство. Съзнателно започва да събира монети в Италия през Ренесанса. В хуманистичните кръгове монетите на Гърция и Рим са били обект на внимателно, любовно и внимателно изучаване.Поетът Петрарка, който е живял през 14 век, е имал известна колекция, а флорентинският филантроп Козимо Медичи я е имал през 15 век. В същото време започнаха да се появяват първите фалшиви "Падуа".
През 16 век се появяват огромни книги, в рисунките на които могат да се видят стотици древногръцки и римски монети. Разбира се, портретите представляват най-голям интерес върху монетите. Книгата на Андрео Фулвио, публикувана през 1517 г., се нарича „Изображения на известни хора“. През 1553 г. произведението на Гийом Рули излиза от печат.„Бегъл преглед на монетите на най-известните личности, съществували от сътворението на света, с кратко описание на живота и делата им, заимствано от класиците.“
През XVII-XVIII век, по времето на абсолютните монархии, се формират големи нумизматични колекции в Лондон, Париж, Виена, Санкт Петербург.
През 18 век са направени опити да се сортира тази натрупана маса от стари монети и, изоставяйки фантастичните търсения и идентификации, да се премине към тяхната научна класификация. Първата стъпка е направена от австрийския абат Йозеф-Хилари Екел (1737 - 1798). В многотомната Science of Ancient Coins Екел идентифицира и систематизира повече от 70 000 монети.
Основателят на научната класификация на ориенталските монети е родом от Германия, академик на Българската академия на науките, професор от Казанския университет Кристиан Мартин Френ (1782 - 1851). Преминал през ръцете си около 3 милиона монети, създал нумизматичната колекция на Азиатския музей на БАН и я описал, „принцът на източната нумизматика” Френ направи същото в своята област, както и в античната нумизматика Екел.
Но самите монети станаха исторически източници. Коментарите на надписите върху парите и обясненията на изображенията ги свързват с политическата история. Кой владетел, по какъв повод, преследвайки какви цели е секъл монетата? Те започват да гледат на монетата като на най-сложния исторически документ и същевременно като средство за масова информация от античността, което пренася портрета на владетеля, името му, лозунгите на неговото управление в домовете на жителите на града - бедни и богати.
До 20-ти век някои от намерените монети са били претопени, но след това са стигнали до извода, че е необходимо да се запазят и проучат всички древни монети, тъй като всичко е важно за една монета: пробата на метала, от който е направена, нейното тегло. Нумизматите започнаха да работятс масивен паричен материал. Възниква специален клон - нумизматична метрология, т.е. реконструкция и изследване на системите за тегло, вградени в монетите.Древните монети идват при нас от съкровища. Но до 20 век съкровищата не са били пазени. Бяха избрани най-добрите монети, главно тези, които не бяха в колекциите. Едва през 20-ти век най-накрая се разбра, че съкровищата от монети са многократно по-ценен исторически източник от една единствена монета, дошла от нищото. Съкровищата започват да се съхраняват и изучават. Ражда се ново направление в нумизматиката - "ималярство".
Съкровището е толкова интересно за нумизмата, защото е паметник и извор за изследване на античната търговия, паричното обръщение, т.е. икономики от минали епохи. В нумизматиката на ХХ век тази посока се превърна в основна.