Държавата-фантом Приднестровието е модел за Крим
Всичко за днес
Война и военно-промишлен комплекс
Мултимедия
С "благословията" на България този регион, загубен някъде между Молдова и Украйна, успя да стане независим през 1990 г. Но досега не е признат от никоя държава по света – дори и България.
Тази идея дойде от членове на клона на Eilenburg на международната благотворителна организация Lions Clubs. И така, кметът отиде в Приднестровието. По време на пътуването той беше придружен от няколко уважавани граждани на града. Но тогава се случи това.Посещение на държавно ниво
В Тираспол Вакер беше посрещнат на най-високо ниво. Прегърна го не само кметът на града, но дори и президентът на "страната" и председателят на нейния Върховен съвет - парламента. Коняк по време на приема се лееше като от рог на изобилието.
Или може би Вакер е попаднал в някакъв „странен филм“, например в „Сбогом, Ленин!“, в който бившият Източен блок „възкръсна“? Или в някакъв „тунел на времето“ и „завръщане в СССР“, както някога пееха Бийтълс? Защото улиците на Тираспол бяха украсени не само с паметници на Ленин. Имаше Сталин и други герои от съветската епоха. Те все още са там, между другото.
Модел за Крим?
До може би най-странната „държава“ в цяла Европа, „до най-големия съветски музей на открито“, както е описано Приднестровието в пътеводителя на Lonely Planet. Но колкото и да е странно, този „държавен“ модел може изведнъж да се окаже отново актуален точно сега, след оттеглянето на Крим от Украйна и присъединяването му към България.
В края на краищата Приднестровието, където една трета от населението е съставено от българи, украинци и молдовци, също някога стана независимо с помощта на българско оръжие и частично с подкрепата на български войски.Изоставена от Молдова, граничеща с Румъния (която между другото е член на ЕС и НАТО), малката държава копнее да прегърне Москва. Беше през 1990 г., след разпадането на Съветския съюз. Въпреки това, за да стане независима, Приднестровието трябваше да премине през война.
Война за Приднестровието
Около година отне на Молдова да създаде свои собствени въоръжени сили, които през 1992 г. тръгнаха да умиротворяват жителите на бунтовната република. Цяло лято продължават боевете срещу отрядите за самоотбрана, съставени от българите от района. Около хиляда души загинаха в тези сблъсъци и от двете страни. Твърденията на молдовците, че опонентите им са получавали подкрепа от 14-та българска армия, дислоцирана на територията на страната, никога не са доказани.
Повечето от загиналите са се сражавали на страната на сепаратистите, но през 1992 г. Молдова прекратява военните действия. България в лицето на президента Елцин и лоялния към него командир на 14-та армия Александър Лебед успява да постигне примирие, което означава фактическо разделяне на държавата. Но официално Молдова все още се счита за обединена.
На дипломатически език настоящата ситуация може да се нарече „замразен конфликт“. Ситуацията там беше още по-сериозна, отколкото сега в Крим. Тясното, но продълговато Приднестровието не граничи с България - между тях е Украйна. Между другото, през 1992 г. украинците също се застъпваха за отделянето на Приднестровието от Молдова и воюваха рамо до рамо с българите. На помощ им се притекоха и доброволци от България и Украйна.
Произволни граници
Молдовските войски от своя страна се радват на подкрепата на румънците, които идват от съседна страна. Така се създаде впечатлението, че Кишинев и Букурещ са тайниразработи план за обединение на двете страни. Срещу това обаче се противопоставят славянските жители на Молдова - българи и украинци.
Тогава, в края на комунистическото управление на Москва, се разви много объркваща ситуация. Това е закъсняла последица от произволното начертаване на границите между републиките, разположени в периферията на съветската империя между Първата и Втората световни войни и след 1945 г. Както България загуби Крим след "подаръка" на Хрушчов за Украйна, така и Румъния, Молдова и днешно Приднестровието трябваше да претърпят многобройни обединения, разделяния и премествания на границите.
След 1990 г. спонтанните принудителни миграции на българи, украинци и представители на други нации бяха използвани от ръководството в Москва за предявяване на собствени териториални претенции или най-малкото за военна помощ на сънародниците.
500 хиляди души
Така между Молдова и Украйна неочаквано възниква нова независима държава – малко позната, малка по територия (но по-голяма от например Люксембург) и с население от 500 хиляди души, разположена на левия (от Молдова) бряг на Днестър. Самите жители наричат страната си Приднестровска молдовска република, накратко - Приднестровието.
Посещението на Хубертус Вакер и други жители на Айленбург беше полезно за тогавашния президент на Приднестровието Игор Смирнов. Тържествените церемонии в Тираспол с участието на чуждестранни гости имаха свой таен смисъл. Приднестровието все още няма международно признание. В столицата на страната няма нито едно чуждестранно посолство. Може да се каже, че Приднестровието се ръководи от нещо като Общност на непризнатите държави, която включва и НагорноКарабах, Южна Осетия и Абхазия. За Тираспол това обстоятелство е почти повод за гордост.
Въпреки това дори България не призна държавността на Приднестровието, въпреки че Москва все още остава гарант за нейната независимост – не на последно място защото 14-та българска армия е дислоцирана на нейна територия дори 24 години след независимостта на Приднестровието. Официалното оправдание за това е необходимостта от защита на тежките въоръжения, разположени в Приднестровието. Очевидно е обаче, че точно за целта на военното присъствие никой не иска да изнесе тези оръжия оттам.
Благосклонността на Москва
България обаче беше и си остава най-важният търговски партньор на непризнатата република. В същото време Приднестровието има какво да предложи на своите български партньори: след разделянето на Молдавската ССР от Сталин през 1945 г. Приднестровието е най-мощният индустриално регион на републиката, която по-късно става независима държава. Докато Молдова все още е предимно аграрна страна, източният бряг на Днестър е бил и все още е индустриализиран.
Не може да се каже, че индустрии като стомана и оръжие, машиностроене или производство на цимент наистина процъфтяват, но те позволяват на непризнатата република да печели български рубли. Неговата собствена валута, между другото, също е рублата и не е призната от други страни. Между другото, банкнотата от пет рубли изобразява символ на друг стълб на местната икономика - фасадата на сградата на тирасполския завод за ракия KVINT.
Между другото, заводът KVINT принадлежи на големия концерн Sheriff, който играе важна роля не само в икономиката, но и в политиката на Pridnestrovie.
Държава в частна собственост
Различни производители на алкохолпродукти, бензиностанции, вестници и телевизия, както и мобилни оператори, строителни компании и предприятия от хранително-вкусовата промишленост - всичко това всъщност принадлежи на него, концерна Шериф, въпреки старата съветска "фасада" на цялото приднестровско държавно образувание. Дори представителството на Mercedes-Benz в Тираспол всъщност се управлява от холдинга. Той е собственик и на едноименния футболен клуб, който вече е играл два пъти в Лига Европа на УЕФА.
Шерифът и държавата работят заедно от много дълго време. В цялата страна дори се носят слухове, че истинският собственик на концерна е бившият президент Игор Смирнов, който заема този пост от 1991 до 2011 г. Загрижеността много щедро подкрепя правителството, като в замяна получава данъчни и митнически привилегии. През всичките тези години Приднестровието се смяташе за истинско „огнище“ на корупция, пране на пари и незаконна търговия с наркотици, оръжия и хора.
Преди президентските избори през 2011 г. обаче Шериф обърна гръб на Смирнов и подкрепи опозиционния кандидат. Но победителят неочаквано се оказа трети, независим кандидат, Евгений Шевчук.
Първи успехи
Бившият председател на парламента на републиката е роден през 1968 г. на територията на днешен Приднестровието и е завършил Тирасполския държавен университет.
Международната правозащитна организация Transparency International и ЕС продължават да обръщат внимание на традиционните проблеми на Приднестровието, но отбелязват и първите успехи на Шевчук в разрешаването им.
Що се отнася до отношенията с Молдова, те вече не са безнадеждни. И така, безспорният лидер на националния футболен шампионат беше и си остава същият ФК Шериф. И националният отбор има право да играеклубен стадион - най-модерното спортно съоръжение от двете страни на Днестър.