Abyrvalg - Блогове
Не знам за вас, но за мен беше наистина смешно да гледам обръщението на Ксения Собчак към украинския президент Петро Порошенко. Веднага се сетих: „Това нещо е по-силно от „Фауст“ на Гьоте“. А "Абървалг" на Булгаков - има нещо "шариковско" в цялата тази история, обръщайки очевидните неща наопаки...
Речта на Собчак, за мен, се оказа по-анекдотична от телевизионния упрек на Алишер Усманов към Алексей Навални или поредния бисер на Сергей фон Рибентропович Лавров, който много ме забавляваше, за „визовата дискриминация“ на жителите на Крим.
Ксения Анатолиевна беше смешна не само с външния си вид - за моя вкус е невъзможно да се правят речи, пълни с прокурорски патос в такава рокля - и не само с категоричното си отношение (нито един завой като „по мое мнение“, „мисля“ и т.н. - нито сянка на съмнение в нейната правота).
Най-смешното, струва ми се, е неподходящостта и неадекватността на жанра, в който говори популярният телевизионен водещ.
Човек може да симпатизира на Ксения Анатолиевна - в продължение на много години тя не успя да се отърве от отровния маркер, с който беше белязана от ролята на домакинята на "Къща-2", дори ако това беше просто грешка на младостта. Няма как да съчетаеш имиджа на светска личност, любимка на бляскавите списания, успешна ресторантьорка и кръщелница на Путин с ново амплоа на водеща на сериозни предавания с лек опозиционен привкус. Въпреки това, както гласи народната мъдрост, едва ли е възможно да се яде риба и да се вози на трамвай.
Както и да е, за сравнение, представете си Ксения Собчак да говори с, да речем, американския президент Тръмп относно решението му да уволни директора на ФБР Джеймс Коми? Или – по друг повод – на президента на Франция, министър-председателя на Великобритания?
Или – в дълбоко деколте – чете моралАнгела Меркел за приемането на Петро Порошенко, удушвача на интернет свободата, в селската си резиденция?
Между другото, най-смешното е, че срещата между Меркел и Порошенко в замъка Мезеберг се състоя точно в деня, когато Ксения Анатолиевна публично изплаши Пьотър Алексеевич, че сега той няма да бъде приет в прилично общество и германският канцлер определено ще се отвърне от него.
Бог обаче е с нея, с Ксения Собчак.
Аз също няма да действам като адвокат на украинския президент Петро Порошенко. Порошенко не е ангел. Той, като всеки политик, прави грешки, взема решения, които често предизвикват остра критика в обществото. От друга страна, само този, който не прави нищо, не прави грешки и не попада под огъня на критиката. И колкото по-висока е позицията, толкова по-голяма е самотата и толкова по-големи са възможните рискове.
Ето указът на Порошенко за забраната на територията на Украйна на Yandex, българския софтуер, социалните мрежи VKontakte и Odnoklassniki, пощенския сървър mail.ru предизвика буря от спорове в Украйна. Някой го подкрепя, някой остро критикува.
Някой дори твърди, че със забраната на българските социални мрежи президентът на Украйна уж се опитва да затвори устата на популярни блогъри, които го критикуват.
В същото време, връщайки се към забраната на български сайтове, отношението ми към това решение е двусмислено.
Веднъж открих акаунт в Odnoklassniki от любопитство, но нивото на съдържание на комуникация в тази мрежа се оказа, както за мен, под основата и никога не съм влизал там от много години.
В подкрепа на забранителните мерки на украинските власти не мога да не кажа: Дълго време бях шокиран, че някои украински политици, политически консултанти, общественици все още използват пощенски кутии на сървъра mail.ru - добре, те наистина ли не знаят нищо за товамогат ли българските специални служби лесно да получат достъп до кореспонденцията им?! Или не са чули нищо за скандала, който избухна в САЩ поради факта, че Хилари Клинтън използва „грешната“ пощенска кутия?!
Хареса ми как един от критиците на решението за забрана на българските социални мрежи ги сравни с аутобаните, които Хитлер построи в навечерието на Втората световна война. Да, Вермахтът бързо придвижваше войските си на изток по тях. Но тогава, по тези първокласни пътища, съветската армия също толкова бързо развива контранастъпление към Берлин. Дали Украйна не се лишава, изключвайки се от Одноклассники и ВКонтакте, от възможността да влияе в замяна на българското обществено мнение?
Вероятно тези, които казват, че трябва да се подготвят ограничителни мерки, са прави. Като минимум информирайте обществеността за всички възможни рискове, които крие използването на български антивирусни програми и друг софтуер, пощенски кутии и социални мрежи. Така да се каже, да се разрохка почвата, така че хората да приемат спокойно съответните решения.
Украйна обаче доста спокойно преживя забраната за разпространение на български телевизионни канали. Украинците не си скубят косите поради факта, че много български артисти, които са свикнали периодично да организират „шах“ в градовете на Украйна, сега нямат право да гостуват тук. Единият - заради антиукраински изказвания. Други - защото пренебрегнаха многократните предупреждения: който пътува за Крим като за българска територия, се лишава от право да влиза в Украйна. И накрая - въпреки че това е малко по-различна тема - получила безвизов режим от ЕС, Украйна отплава все по-далеч от българския имперски континент.
Ето защо, между другото, Лавров, в състояние на крайно раздразнение, носи всякакви глупости за„визова дискриминация“ – проблемът е очевиден: кримчани, запазили украинско гражданство, се втурнаха към континента за украински биометрични паспорти. Голяма беда е началото - ще отидат един-два пъти до Гейропа, видиш ли, ще започнат да се чудят в кой задник са.
Обобщавайки, трябва да направя едно много важно предупреждение. Вече девет години живея и работя в Украйна. През тези девет години нито един антиукраински текст не е излязъл от моята уста, от моята писалка. С цялото си сърце желая, въпреки всички трудности, всички злонамерени или неволни грешки на политици и служители, Украйна в крайна сметка да стане успешна, просперираща европейска държава.
Но все още не смятам за приемливо да се възмущавам публично от определени решения на украинските власти по отношение на България, от някакви забрани, „черни списъци“, да се ядосвам, да се обиждам от евентуално напълно несправедливите словесни изцепки на украински политици, общественици, журналисти, блогъри за това, че „всички българи са омазани с един свят“, че „либерализмът на българската опозиция не се простира отвъд украинската граница“.
Следователно, докато държавата, чийто гражданин съм, води необявена война срещу Украйна, аз, уви, нямам морално право да го правя.