Духовният път на Гогол
Константин Мочулски
Рецензия за най-добра книга
Гогол видя света sub specie mortis.
След публикуването на „Мъртви души“ Гогол очаква, че те ще шокират България, ще я събудят от мъртвия й сън. Но никой не проговори. Сякаш България наистина беше населена с мъртви души. И писателят, и читателите ще отговорят за този грях. „Знам“, пише Гогол, „че ще дам силен отговор на Бога за това, че не съм си свършил работата както трябва; но знам, че други ще отговарят вместо мен.
Духовният път на Гогол обаче беше страшен, болезнено страшен поради своята двойственост, поради неразбирането на българската царска действителност и чудовищните вътрешни заблуди, че земевладелецът и царят са дадени от Бога и че трябва да се изтърпят всичките им издевателства, той не беше за премахването на крепостничеството, а за вътрешното духовно израстване на земевладелците и царя. Чудовищни заблуди, раздвоение на мечти и реалност, разкъсали душата му; Гогол имаше страстно желание да обича ближния си и вътрешна липса на пряка любов към хората - той се научи да обича хората, чрез "трябва"; осъзнаването в себе си за наличието на "отвратителни мерзости" беше подобно на това да видиш в огледалото мистично-страшна неземна маска от себе си. Бори се, пише, боледува, умира в това вътрешно търсене. Сложната и почти непознаваема личност на един от най-великите писатели на българската литература в книгата на Мочулски е разгледана доста подробно, всички заблуди на Н.В. не се осъждат или оправдават, а просто се излагат в сравнение с възгледите на западняците, в контекста на кореспонденцията му с приятели и познати. Малката по обем книга дава най-пълна представа за духовните търсения на Гогол и малко за творчеството му, липсваше ми малко повече академичност, но за тези, коитоиска да разбере Гогол - една от най-добрите книги за него.
Смятаме, че смисълът на живота на Гогол никога няма да бъде разгадан; то се намира в онази област, на прага на която се веят всички човешки предположения. Но какъв тъжен, какъв ужасен път! Какви непрекъснати, разнообразни и незабележими страдания са купили неговото величие! Животът на Гогол е чисто мъчение, най-страшната част от което, протичаща в мистичен план, е извън нашето полезрение. Човек, който се е родил с усещане за космически ужас, който е виждал съвсем реалистично намесата на демоничните сили в живота на човека, възприемал е света sub specie mortis, борил се е с дявола до последен дъх, същият този човек е "изгарял" от страстна жажда за съвършенство и ненаситен копнеж по Бога. Душата на Гогол е сложна, тъмна, изключително самотна и нещастна; душата е жалка и пророческа; душа, която издържа нечовешки изпитания и дойде при Христос.
Единственият минус за мен в книгата е, че Мочулски смята Пушкин за „епизод” от българската литература, но по принцип това няма значение за разбирането на дълбочината на личността на Гогол и неговия път. Това са моите лични страсти на дълбока и нежна любов към Пушкин, които са леко възмутени и объркващи.
Гогол видя света sub specie mortis.