Духовността вчера и днес основните подходи за анализ на съдържанието на понятието - Философия и политика -
ДУХОВНОСТТА ВЧЕРА И ДНЕС:
ОСНОВНИ ПОДХОДИ ЗА АНАЛИЗ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПОНЯТИЕТО
Философските понятия „дух“, „духовен“, „духовност“ имат странна съдба: те се използват постоянно и все по-широко в литературата, когато решението на основния въпрос на философията се формулира като „връзката между материята и духа“, и когато се изучава „духовният живот на обществото“ или „духовната култура“, и когато става дума за „духовността“ на човека като проява на високо ниво на развитие на личността.
Темата за духовността привлича вниманието на изследователите вече петнадесет години. То е особено актуално в нашето общество, което преминава през кризисни моменти от своето развитие. Държавата е в състояние на бездуховност и това е тревожно. Ето защо сега все по-често чуваме призиви към обществото за необходимостта да се направи нещо, да се промени ситуацията. Ето защо такъв интерес към проблема за духовността не е случаен. Но преди да се насажда и възпитава духовност в обществото, е необходимо да се определи каква е същността на това явление. И днес се правят такива опити. Духовността се определя и като вътрешна форма на дейност на субекта, и като висш израз на развитието на личността, и като съществено свойство на човека, неговата жизнена дейност, като особен вид концентрация на неговите интелектуални творчески сили и способности. Всички тези определения са правилни по свой начин, тъй като всяко от тях отразява една или друга страна на духовността.
Духовността е сложно понятие. Ние го използваме в религиозната и идеалистичната философия и го свързваме с действието на самостоятелна духовна субстанция, която създава и определя съдбата на света и човека. Понятието духовност може да се използва и за характеризиране на вътрешния святчовекът като „духовен свят на индивида“. Духовността е показател, че човек има определена йерархия от ценности, цели и значения. Той съдържа всичко, което принадлежи към най-високото ниво на духовно развитие на света от човека. В сферата на духовния живот човек прави избор на определени идеали, ценности, разбира и преживява личен жизнен опит. Проблемът за духовността винаги се свързва с излизането на човека отвъд телесното, естественото, със стремежа на индивида към неговите идеали и ценности, с идеите на хуманизма.
Нека условно разделим подходите към философския анализ на съдържанието на понятието "духовност" на три големи блока:
1. Материалистично разбиране на същността на проблема (марксизъм и потребностно-информационен подход — П.В. Симонов, П.М. Ершов, Ю.П. Вяземски).
2. Идеалистично-религиозен подход (представител на българската философия).
3. Съвременни философски концепции за същността на духовността (представени от местни философи).
И така, от гледна точка на марксизма, необходимостта от философия в понятието "дух" произтича от факта, че никое друго понятие, обозначаващо различни прояви на човешката умствена дейност - нито "съзнание", нито "разум", нито "мислене", нито "интелигентност" - не фиксира тази дейност в нейната стойност, в реалната пълнота на обхванатите от нея способности, страни, нива, механизми. Всички горепосочени концепции подчертават един или друг конкретен аспект от умствената дейност на човека, но философията трябва да обозначи този активен
ност в нейната цялост, защото само така тя може да бъде съотнесена както с друго крайно понятие – материята, така и с нейния носител – човека и със силата, която я е родила – обществото.
за способността и потребността от самопознание, от размисъл, непознати за интелигентността на животните. Но човешкият духа това не е достатъчно – той трябва да превърне самопознанието в самосъзнание. За да стане това, интелектуалната дейност трябва да надхвърли епистемологичните граници, съчетавайки знанието с ценно разбиране на познатото – както външния свят, така и самия носител. Разбира се, връзката между когнитивната енергия на духа и ценностните ориентации, които произвежда, отсъства в психиката на животното; липсва и в тези кибернетични машини, които имат определени когнитивни способности, но които не са в състояние да произвеждат стойности. Така духът се разграничава както от животинския интелект, така и от машинния интелект. Ценностно ориентиран
Продължението на материалистичната концепция за разбиране на духовността е потребно-информационният подход към изследването на същността и произхода на това явление.
Духовната дейност на човека се характеризира със своята незаинтересованост, при това безкористност от двояк вид. Дейностите „за други“ се извършват без непосредствено
Без да отричаме достойнствата на материалистичната концепция за същността на духовността, отбелязваме нейните очевидни недостатъци: абсолютизиране на когнитивната страна на духовността, прекомерно акцентиране на психиката и съзнанието (от някои дефиниции на духа, представени от тази концепция, може да се изведе тезата за тъждествеността на духа и съзнанието, което не е вярно) и др.
Не бива обаче да се стига до обратната крайност и именно в това често „греши” идеалистичният подход към дефинирането на същността на духовността. Духът е идеален принцип, който управлява материалния и духовния свят, организира го, придава му смисъл и цел, присъства в него под една или друга форма (например като ценност, идея, принцип, закон, вяра). Духът може да се разбира и като обективна междуличностна или универсална реалност (Доброхотов). Традиционно един отнасоки, които изграждат този подход е българската религиозна философия. Духът е вътрешно, иманентно свойство на битието
Духовността се основава на срещата на човека и Бога, на богочовечността, в която съединението запазва различието, чрез което е възможно обожението (theosis) на човека без изчезването на човешката природа в божествената природа. Въпреки някои особености на представителите на българската религиозна философия, като цяло може да се каже, че те са единодушни във възгледите си за духовния живот. Духовният живот е двойствен, той е среща, диалог, взаимодействие и дейност на Бога и човека, тоест той е богочовешки. Бог е дух, а човешкият дух е частица от божествения дух в човека. Така, от гледна точка на религиозната философия, духовността идва от Светия Дух, тоест не само от духа, тъй като духовете могат да бъдат добри и зли, но от Светия Дух. Едва ли имаме нужда
Ние живеем в духовност, чиито носители биха били зли духове, а такава духовност не може да бъде. Очевидно моралът надделява в разбирането на духовността от българските философи. Абсолютизирането на моралните и религиозните компоненти на духовността обаче не дава обективно разбиране на същността на това явление.
Най-продуктивен в този смисъл е принципът, прилаган от някои изследователи от съвременната руска философска школа. Тази линия е представена от такива местни философи като V.N. Шердаков, В.А. Лекторски, Л.П. Буева и др.От тяхна гледна точка във философското разбиране духовността включва три принципа: познавателен, морален и естетически. Тези три способности на човешката природа (по-точно, свръхестествени способности) съответстват на три сфери на духовна дейност, които създават научно познание ифилософия, изкуство и морал. Те от своя страна съответстват на духовни ценности, които принадлежат към категорията на най-висшите - истина, доброта, красота. В историята са се обособили и три чисти типа духовни творци: познавач (мислител, мъдрец), праведник (светец), художник (поет, композитор и др.). И трите страни заедно образуват това, което се нарича духовен живот, духовно търсене, търсене.
И трите начала са просто различни начини човек да постигне едно и също нещо – висш смисъл на живота, хармония със себе си и със света. Взаимовръзката и съотношението на тези начала не се развиват лесно в историята на духовния живот на хората. Но можем уверено да кажем, че моралът е сърцевината на духовността, рационалното познание дава Истината и правилния път, естетическият принцип е свързан с въплъщението на Доброто и Истината.
следните основания: първо, и трите принципа са свързани с дейността на духа, той съществува във всеки от тях, сякаш свети и в трите аспекта. Второ, невъзможно е тези принципи да се разглеждат без тяхната взаимовръзка помежду си, като се абсолютизира само един от тях, както прави материализмът (абсолютизиране на знанието) или идеализмът (даване на приоритет на морала). Науката без морален компонент е невъзможна, тъй като нейните резултати могат да бъдат безмилостни. Моралът и естетиката също са взаимосвързани: истинската красота не може да бъде неморална, тя задължително носи морално, етично бреме.
Трябва също така да се отбележи, че в рамките на самия философски дискурс на нашето време,
В тълкуването на духовността могат да се разграничат различни подходи (класификация на Н.К. Бородина):
1. Духовността като ценностно състояние на съзнанието (VG Fedotova).
3. Духовността като начин на живот на човека (Силуянова).
Тези подходифокус върху функционалните характеристики на духовността.
В заключение бих искал да отбележа, че представените концепции не изчерпват цялото разнообразие от философски възгледи за същността на проблема. Това, което определено трябва да се отбележи, е, че философските концепции са значими и ефективни дотолкова, доколкото са в състояние да разкрият жизненоважни, смислови насоки в човешкото битие и социокултурно-историческия процес. И е невъзможно да се дават и разкриват насоки, без да се засягат проблемите на духовността. Следователно философските разсъждения върху духовното, неговата вътрешна самодостатъчност и самоопределение, върху духовността на индивида или духовността като социокултурен феномен и съдбата на духа в културно-историческия процес са необходима част от съвременното философстване.
1 Хегел G.W.F. Енциклопедия на философските науки. Т. III. М., 1956. С. 223.
2 Кант I. Критика на чистия разум. Минск, 1998. С. 433.
3 Симонов П.В., Ершов П.М., Вяземски Ю.П. Произход на духовността. М., 1989. С. 95.
4 Бердяев Н.А. Избрани произведения. Ростов n / D, 1997. С. 220.
7 Библер В.С. От науката към логиката на културата: две философски въведения в 21 век. М., 1991.
8 Духовност, художествено творчество, морал: (Материали на "кръглата маса") // Въпроси на философията. 1996. № 2.
9 Платонов Г.В., Косичев А.Д. Проблеми на духовността на личността (състав, видове, цел) // Бюлетин на Московския държавен университет. сер. 7, Философия. 1998. № 2-3.
10 Федотова В.Г. Духовно и умствено // Философски науки. 1988. №° 7.