Духовното развитие - какво е това и защо ~ Поезия и проза (Публицистика)
Сега почти всеки признава необходимостта от духовно развитие на човек (дори и само на думи). И има много различни рецепти за духовно развитие. И те се предлагат от всички и всички. Тук и четене на свещени книги, и посещение на свети места, и участие в ритуали, и медитация, и физически упражнения, и получаване на образование, и посещение на концерти, театри, изложби. Като цяло, съдейки по тези препоръки, е доста лесно да се развиете духовно, има много начини и всички те са в полза на човек. Вярно е, че не е съвсем ясно какво е това, това е най-духовното развитие, какво дава на човек и защо изобщо е необходимо. Ще бъде ли по-лесно да живее духовно развит човек? Достатъчно ли е да следваме изброените прости препоръки за духовно развитие? Какво може да попречи на човек да се развива духовно? Възможна ли е духовна деградация? Нека се опитаме да разберем тези проблеми.
На първо място трябва да се изясни терминологията.
Духът не е нещо абстрактно, не е красив художествен сборен образ, който да обозначава културното и интелектуалното ниво на човека. Духът, както е известно от всички светли религии, е безсмъртна частица от божествен огън, вложена във всеки човек от Създателя. Това е, което ни дава живот, жизнена сила. Това е нашето творческо начало, което ни дава възможност да се доближим до Бога. И накрая, това е нашата съвест, тоест вътрешният безпогрешен критерий за истината, дълбокото разбиране на идеала, на хармонията, на това как всичко трябва да бъде в действителност.
Така, строго погледнато, ние не можем да развием (в смисъл да подобрим) нашия дух по принцип. Защото не можете да подобрите първоначално перфектното.
Но какво можем да направим? На първо място, можем да увеличим ролятадух в живота си, тоест обръщайте се по-често към съвестта си, покорявайте се на нейния глас, отказвайте всичко, което ни кара да постъпваме не според съвестта си. Ние също можем да реализираме нашите творчески способности чрез надуване, като по този начин разрастваме нашия вътрешен божествен огън. В същото време само това, което е в съответствие със съвестта, което не противоречи на волята на Създателя, което укрепва световното добро и намалява злото, може да се счита за истинско творчество. Именно това ни доближава до Бога, прави ни по-съвършени, развива ни духовно. Всичко останало е само средство, което може да помогне на духовното развитие или да му попречи, но не може да се нарече правилно духовно развитие. Тоест, духовното развитие не е развитие на самия дух, а развитие на човека в посока на духа, в посока на по-духовен живот.
И, разбира се, възможен е обратният процес – духовна деградация. Но това изобщо не е деградация на духа, тъй като един съвършен и безсмъртен дух не може да деградира. Но ние сами можем да потиснем духа си, да се оградим от него, да го обградим с всякакви тъмни черупки, да го лишим от възможността да избухне, да се прояви напълно, да се реализира в света. Това е един от основните грехове на човека - грехът на гордостта, отхвърлянето на божествената природа и истинската съдба, отхвърлянето на съвестта. Именно грехът на гордостта най-често е първата стъпка към активно служене на злото.
А сега нека анализираме методите, които ни се предлагат за духовно развитие. Критерият за оценка е много прост. Ще разгледаме постигнатия резултат. Ако методът, който ни се предлага, ни прави по-добри, тоест по-чисти, по-съвестни, по-добри, ако ни помага да се отречем от злото, да се реализираме в истинско творчество, тогава този метод е наистина полезен и може да се нарече метод на духовноторазвитие. Ако след прилагането на предложения метод останем същите като преди или дори станем по-лоши, това няма нищо общо с духовното развитие. Затова е необходимо да се отговори на ключовите въпроси: „И какво следва?“, „За какво?“, „Какво ще ми даде?“.
Например предлага ни се да пътуваме до далечни земи, за да изкачим свещена планина, да плуваме в свещена река, да медитираме сред древни руини и т.н. В същото време те говорят за усещането за благодат, за отваряне на вътрешното зрение, за някакви „тънки” (или дебели) канали, за разширяване на съзнанието, за видения на някакви висши същности и т.н. Твърди се, че е добро за духовното развитие. Нека зададем нашите ключови въпроси.
Е, човек се изкачи на тази планина, изкъпа се в реката, медитира. И така, какво следва? Какво ще стане с него? След това вече няма да може да лъже, краде, унижава, убива? Ще промени ли живота си, ще живее ли според съвестта си, ще се ангажира ли с истинска себереализация? Ще се приближи ли дори една крачка до Създателя? Така че не! По начина, по който хората отиват там, по същия начин обикновено се връщат. Единственото, с което могат да се похвалят сред приятелите си, е дългият, труден и много скъп поклоннически път, преживяванията. Но какво да кажем за духовното развитие? В този случай няма прогрес към духовността. Значи струваше ли си? В крайна сметка никакво движение на човешкото тяло в пространството не може автоматично да го направи по-добро.
Да кажем, че някой е отишъл на концерт с красива музика и дори е проронил сълза на него от вълнуващи чувства. И какво? Ще спре ли да взема подкупи и да краде държавни пари утре? Нищо не се е случило! Той също трябва да "печели" пари, за да посещава концерти. Няма гаранция за духовно развитие.
Да предположим, че човек с помощта на определени упражнения се е развилтялото си, се научи да контролира по-добре вътрешните си енергии. И за какво? За по-сериозно смазване на конкурентите? Или да изневерявате на жена си по-често? Или да се напиете с по-малко последици за здравето? И в този случай е възможно както духовно развитие, така и духовна деградация.
Нека човек прочете много книги, да стане по-ерудиран, по-умен. И така, какво следва? Ще изобрети ли ужасно оръжие? Ще започне ли да произвежда генетични изроди - растения, животни, хора? Дали ще се превърне в циничен религиозен учен, подиграващ се с чувствата на вярващите? Получаването на знания не е гаранция за духовно развитие.
А ако някой е дарил пари за добри цели - изграждане на храм, помощ на инвалиди, деца, съхраняване на произведения на изкуството и т.н.? Изглежда, че това със сигурност е духовно развитие. Но не! Утре той ще се върне към бизнеса си - грабеж на природни ресурси, надуване на цените, измама на клиенти и партньори, даване на подкупи. И ще оправдае тези мерзости с желанието пак да облагодетелства някого. И няма гаранция за духовно развитие.
Общият извод от казаното е очевиден.
Никакви външни влияния върху тялото, ума, чувствата на човек не могат да се считат за методи за духовно развитие. Всичко, което е необходимо за истинското духовно развитие, е в самите нас. Това е нашият дух, нашите мисли, думи и дела. Ако все по-често съпоставяме нашите мисли, думи и дела с идеала, със съвестта, с духа, тогава ще се развиваме духовно. Това не е еднократна акция, нито едно действие, дори най-красивата, а ежедневна работа. Не можем да си починем от духовното развитие, не трябва да забравяме за него, в противен случай сме застрашени от деградация. Тоест, единственият правилен начин за духовно развитие е самоусъвършенстването, самопречистването, борбата със злото, възстановяването на хармонията на света. И неможе да има духовно развит негодник, както не може да има духовно неразвит праведник.
И последното. В нашия поразен от злото свят духовното развитие като правило не опростява, не улеснява живота на човека, а го прави по-труден, по-опасен, по-стресиращ. Но всичко това е само външно. Но духовното развитие носи вътрешен мир, по-голяма хармония със себе си, със съвестта си, с духа си. И това, между другото, е друг критерий за духовно развитие. Ако животът ви външно става по-лесен, по-сигурен, безгрижен, „красив“, има причина да се замислите дали живеете по правилния начин.