Две национални единства защо първото не проработи
Наталия Теряева
история на Родината
За отправна точка на националното единство ние обявихме 1612 г., когато Москва беше освободена от поляците от народното опълчение на Минин и Пожарски - Второто народно опълчение.
Но имаше и Първото опълчение на рязанския губернатор Прокопий Ляпунов, с когото се случи неприятна история.
През цялата тази година елитът на Първото народно опълчение споделя властта. Казаците искаха да запазят своите свободни хора, благородниците поискаха милициите да бъдат върнати на роби след войната. Казаците се скараха с благородниците, благородниците напуснаха опълчението. Войвода Ляпунов е посечен до смърт от казаците.
Второто опълчение вървеше съвсем различно. С организирането му се е заел не управляващият елит на обществото, а занаятчийски и търговци. Този народ - тоест народът - избра двама водачи на опълчението: земския глава, касапинът Кузма Минин и военачалникът княз Дмитрий Пожарски. Пожарски се съгласи при условие, че цялата икономическа работа ще бъде поета от Минин.
Той „утоли жадните сърца на войниците и покри голотата им и ги успокои във всичко, и чрез тези дела събра не малка армия“, описва хрониката на работата на Кузма Минин.
Събраните средства също се разпределяха справедливо, контролирани от собствената им служба на Второ народно опълчение.
Минин установява контакти с много градове и райони на българската територия и ги въвлича в делата на опълчението. Ето защо във Второто опълчение, за разлика от Първото, от самото начало се установява единство на целите и действията.
Разбираш ли? Националното единство възникна на основата на единство на цели и действия.
Целта е да се освободи българската земя от нашествениците. Действия – да се борим заедно, по единна стратегия, в която всеки има своето място.
Елитът и народът вече нямаха общи цели и действия. Благородниците имаха нужда от крепостни селяни, а хората от свобода.
След 200 години отново беше необходимо национално единство, за да бъде изгонен Наполеон от Москва. Две години по-късно отново се разрешава за следващите сто години.
Простите бедни и неграмотни хора са се трудили в необятните български простори. Капиталът от труда на хората отиваше при благородните земевладелци, търговци и индустриалци.
Хората имаха цел - да се нахранят и да живеят на топло. Благородниците, търговците и индустриалците - да получават повече печалби и да живеят в лукс. За хората беше предвидено само едно действие: да орат от сутрин до вечер. Програмата за действие на елита беше много по-широка и не включваше народната версия.
Нямаше национално единство. Затова в България се случи 1917 година, последвана от страшна гражданска война цели три години.
Истинското национално единство в Съветска България се развиваше постепенно, в реален труд, когато се разораваха ниви, строяха се заводи, учеха ученици и студенти в училища и университети.
Имаше много общи и конкретни цели: електрифицирането на цяла България, общото изкореняване на неграмотността, индустриализацията, всеобщата санитария и хигиена. Тогава общата цел беше победата във Великата отечествена война и възраждането на страната от следвоенната разруха.
Дори по време на Перестройката, която разруши СССР, ние имахме това национално единство. Общата цел е страната ни да стане по-добра, а животът – по-комфортен.
Нашето единство беше изгубено, когато загубихме държавата, в която сме родени, и когато това, което смятахме за обща собственост на целия народ, беше присвоено от няколко десетки души. Целите на тези хора с останалите хора се оказаха различни. Както и действията. Ние сме в четиристотингодишна ситуация.
Какво в сравнение с 1991 гпроменен през 2005 г., когато е установен Денят на народното единство в България? Имат ли обща цел елитът и ограбеният народ? Време ли е да създадем милиция?
Наистина, историята на България красноречиво показва, че при капитализма и феодализма нашият елит се стреми към единение с народа само в условията на голяма война, когато на територията на страната ни дойде силен нашественик.
Но нашата история казва: народното опълчение печели, ако е създадено и организирано от самия народ. И ако всички членове на опълчението са готови да дадат част от имуществото си за общото благо. ВСИЧКО.
И така, какво означава нашият Ден на народното единство: Първо или Второ народно опълчение?
. Между другото, в деня на неочакваната победа на Доналд Тръмп всички започнаха да говорят за бездната, която раздели американския народ. И до вчера тази бездна в публичното пространство не съществуваше.
„Дойде време да се обединим като един народ“, каза Тръмп, след като научи за избора си за президент на САЩ. И не мисля, че за това ще учреди Деня на националното единство. Не знам как Доналд Тръмп ще обедини народа на САЩ. Този народ беше разделен от самото начало на войната за независимост на тринадесетте американски британски колонии от Великобритания през 1775 г. И той се би на своя граждански сто години по-късно.
И въпреки че Съединените щати станаха ужасно богати за сметка на останалия свят през 20 век и стандартът на живот на населението средно се повиши значително, пропастта между бедни и богати не намаля. Справедливостта в тази демократична страна очевидно не дойде, тъй като гражданите й избраха за президент не политик, а строител.
Накратко, Путин и Тръмп имат поне един общ интерес: начин за постигане на народно единство. Ако Тръмп не се шегува.