Двуметрова статуя на Дже Цонкапа ще бъде монтирана в храмовия комплекс Ринпоче Багша - Да спасим Тибет,
След завършването на Майдари Хурал, преподобният Йело Ринпоче ще освети двуметрова статуя на Дже Цонкапа, създадена специално за храмовия комплекс Ринпоче Багша, изработена от монолитен бял мрамор. Теглото на статуята е над два тона. Това е най-голямото скулптурно изображение на великия Учител в България. По време на този ритуал ще бъдат осветени и други предмети от музея дацан.
Един ден много мъдреци се събрали на едно място и сред тях бил Учител на име Умапа от Амдо, който имал чисто видение за Манджушри. Именно от Лама Умапа Богдо Цонкапа получава посвещението на Манджушри и усърдно започва да практикува. За много кратко време той постигна реализацията на практиката и видя Манджушри директно, можеше да му задава въпроси, точно както ученикът пита Учителя, и получаваше отговори. Бог Цонкапа прекарва по-голямата част от времето си през този период от живота си в съзерцание на Манджушри, който му дава инструкции. Горе-долу по същото време негови учители били Кадампа Чойкяб Сангпо и Лаки Дордже, които реализирали практиката на Ваджрапани. Под тяхно ръководство Лама Цонкапа изучава Стъпките на Пътя от великия Чово Атиша и практикува усърдно.
Основният духовен учител на Дже Ринпоче бил монахът Сакя Дже Рендауа. Прочутото молитвено обръщение „Мигцема” първоначално е написано от Лама Цонкапа в чест на Жецун Рендава, но великият Учител го преписва и го „връща” на своя ученик, казвайки, че той е по-достоен. Славата за него се носеше във всички посоки и нямаше равен на него.
Дже Цонкапа вярваше, че за да постигнеСтатията на Буда не е достатъчна, за да се спазват само пратимокша обети, но също така е необходимо да се развие стремежът към просветление в полза на съществата и да се практикува мъдростта, която разбира реалността. Затова той написва трактат, излагащ Ученията за етапите на пътя на трите типа личности – „Великото ръководство за етапите на пътя на пробуждането“ – „Ламрим Ченмо“.
През 1409 г. Дже Ринпоче установява големия молитвен празник Монлам Ченмо, който все още се празнува във всички манастири на училището Гелуг през първия, така наречен Бял месец на годината. През същата година той основава манастира Ганден. Името на училището Гелуг идва от името на този манастир. Почти невъзможно е да се опишат всички дела на Дже Ринпоче в полза на Учението и съществата. През 1419 г., след като предава трона на манастира Ганден на своя ученик Гялцаб Ринпоче, великият Учител на трите свята преминава в чистото царство.
Текстът на инструкциите, дадени от Ваджрапани, гласи: „Дори аз, Ваджрапани, не можах да оценя заслугите на Лобсанг Дагпа Пел“, а същият текст казва: „Впоследствие той ще се роди като бодхисатва Мандушригарбха в небето Тушита. В бъдеще той ще стане Татхагата Симхасвара.” Дже Ринпоче е имал много ученици и сред тях най-видните са Гялцаб Дхарма Ринчен (1364-1432); Кедруб Гелег Пелзанг (1385-1438); Гялва Гендун Друп (1391-1474) - Първи Далай Лама - основател на манастира Ташилхунпо в Шигаце; Джамянг Чодже Таши Пелден (1379-1449) – основател на манастира Дрепунг; Jamchen Choje Shakya Yeshe, основател на манастира Sera; Дже Шераб Сенге, основател на Гюме – Долния тантрически колеж – и манастира Сегю; Кунга Дондъп, основател на Гюто – Горен тантрически колеж.
След напускането на Богдо Цонкапа, Кедруб Гелег Пелзанг и Гялцаб Дхарма Ринчен продължават традицията, основана от Лама Цонкапа. Тези два водача се считат за духовнисиновете на Дже Цонкапа, те често са изобразявани на танки, седнали отляво и отдясно на Учителя.
Това е много кратък разказ за живота на великия Цонкапа. Онези, които владеят Учението, се насърчават да намерят по-подробно описание, както и да изучават биографиите на други велики Учители, намирайки в тях източник на вдъхновение за собствената си практика.(Биографията на Богдо Цонкапа е взета от книгата на Тензин Лхарамба „Дацан „Ринпоче Багша““, която ще бъде публикувана само след няколко дни.)