Джаджа срещу псувни как да победим нецензурния език Подробности
Такъв цензор на речта трябваше да оборудва обслужващи работници - продавачи, шофьори на микробуси или дори държавни служители, така че да се научат да бъдат учтиви с клиенти и посетители.
Според ръководителя на катедрата по общо и българско езикознание в НГУ Наталия Кошкарева напоследък нецензурният език е навлязъл във всички сфери на човешкия живот поради факта, че високият стил на речта е престанал да се използва. Някога този висок стил беше необходим за изказвания в чест на краля, създаване на оди за възкачване на трона и прославяне на победи.
„Оказа се, че в съвременния български няма ситуации, в които да се използва този висок стил. Границата между неутрален и нисък стил се размива и тези думи се използват там, където не трябва“, обясни Кошкарева.
В същото време тя отбеляза, че изтривалките, въпреки всякакви мерки, ще останат такива, каквито са били. Проблемът е, че сферата на високия стил си отиде, където беше невъзможно, а има сфери, в които всичко е възможно.
„Присъствах в селото на празника и централната фигура на това веселие беше една жена, която пееше песнички и в нея имаше някакви думи. Но те бяха толкова неуместни, кротки и толкова очукани, че никога не съм чувал нещо по-красиво през живота си. Но аз не подкрепям всички тези думи да се чуват навсякъде, особено ако се произнасят с цел обида или като заместители на други думи “, каза филологът.
Психотерапевтът Игор Лях отбеляза, че като цяло човек може сам да контролира нецензурния език. Честото му използване може да бъде причинено от агресия или желание за шок.
„Има такава болест - неспособността да се сдържа вербалната агресия. От друга страна, имаизвестна разпуснатост, когато човек, вместо да използва подбор от думи, започва да използва определен много намален набор. Тази промискуитет, пренебрежението към другите, също може да скрие друга болест зад себе си - социална фобия или социопатия “, каза Лях.
„Участвахме на няколко състезания, включително Microsoft и други. Решихме да преработим концепцията, тъй като стигнахме до извода, че има големи трудности поради факта, че продуктът е замислен под формата на гривна. Устройството трябва да чува човек през цялото време, а това не може да се приложи на гривна, неудобно е ”, каза Колтунова и добави, че „засега казваме, че това е гривна, но в бъдеще ще я преработим.
Според нея експертите също не харесват идеята, че този, който носи гривната, ще бъде шокиран. Сега разработчиците търсят други инструменти за влияние. Също така трудна част от идеята беше да се създаде устройство с голям речников запас и чувствителен звукоприемник, особено когато наоколо има шум.
„Технически концепцията беше да създадем софтуер и гривна. Но просто не се получи със софтуера, всичко е в процес на разработка, отиваме на още няколко състезания с тази идея. Разбира се, всички искат незабавно да сложат готовия продукт на масата, но все още го нямаме “, обясни Колтунова. Засега софтуерът е в процес на разработка, а гривната съществува под формата на микросхеми, проводници и контролери.
ИЗОБРЕТЕТЕ САМИ
Както отбеляза Алексей Логвински, изпълнителен директор на фонда Технопарк Академгородок, една от основните грешки на иноваторите е, че предлагат услуга или продукт, които не се търсят на пазара.
„Често, особено младите иноватори, изхождат от идеята си, като имат субективно мнение за неяперспективи за неговото прилагане, те се опитват да го популяризират във формата, в която са измислили. Всъщност по-правилно е да се съсредоточим върху нуждите на пазара и да създадем продукт, който да задоволява нуждите на съществуващия пазар, като по този начин предоставя шансове за успех“, каза Логвински.
Според него, преди да се пристъпи към реализацията на идеята, е необходимо да се направят пазарни проучвания. „Имаме зимни и летни училища в Академпарк, където можете да се консултирате с експерти, да превърнете идея в планове за създаване на продукти, които отговарят на нуждите на пазара и имат правилното позициониране. Освен това всички идеи се тестват за икономическа осъществимост“, каза Логвински.