Джейкс Браян
Джейкс Браян - (Момче с куче №1). Две от Летящия холандец
Популярни книги
Момче с куче (#1) - Две от Летящия холандец
ModernLib.Net / Детски приключения / Джейкс Браян / Двама от Летящия холандец - Четене (стр. 4)- Прочетете книгата изцяло (457 Kb)
- Изтегляне във формат fb2 (242 Kb)
- Изтегляне във формат doc (198 Kb)
- Изтегляне във формат txt (188 Kb)
- Изтегляне в html формат (252 Kb)
- Страници: 1, 2, 3,4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16
Вятърът събори оградата. Стадото се разпръсна. Ден, усещайки, че нещо не е наред, излая силно в самото ухо на Неб и той се събуди. Луис грабна закачената си тояга, наметна наметалото си и, вече изтичвайки, обяви:
„Кошарата е разрушена, нашите овце са избягали. Ще ги изгоня от скалите. А ти спаси останалите, карай ги в хижата. Vamos! [5]
Старецът скоро изчезна под дъжда в пълен мрак. Докато Неб бъркаше с пончото си, Дан вече се беше втурнал към пасището. През следващия час те тичаха като луди. Изплашената овца се сблъска с Неб и го събори. Веднага сграбчи горката за ухото и за опашката и я завлече в колибата. Ден вече се върна и доведе със себе си още две овце. един веднагаскрила се в ъгъла, щяла да ражда, другата лежала до кила на спасителната лодка и стенела с всичка сила. Отърсвайки водата от кожата си, Ден мина покрай Неб, бързо разменяйки мисли с него: „Остани тук с тях. Помогнете им, както учи Луис. Ще намеря Луис и ще го доведа тук с останалите овце."
Неб сложи вода в огъня, събра всичко, което намери, чували с брашно. Като се обърна към овцата, скупчена в далечния ъгъл, той видя, че тя вече е родила агне и сега облизва бебето. И майката, и детето изглеждаха доста добре и Наб се зае с агнето, което самият той беше донесъл. Тя избяга в паника и той трябваше да я преследва из цялата хижа. Трета овца изпълзя изпод лодката, Неб се блъсна в нея и се просна на пода. В това време овцата, която не беше хванал, бутна вратата и избяга. Момчето изскочи след нея, но внезапно спря и забравил за овцете, се втурна към скалите. В съзнанието си той чу отчаяния зов на Ден: Неб, Неб! Луис падна от скала!
Лабрадорът излая силно, гледайки надолу от билото на скалата, а Неб изтича и се просна на ръба на платото. На двадесет фута под тях той едва виждаше Луис, проснат на перваза. Старецът държеше овца в ръцете си, нито той, нито тя мръднаха. Неб изпрати Дан да донесе въжето, докато той пълзеше нагоре по хлъзгавата скала, вкопчвайки се във всяка вдлъбнатина, която можеше да намери с изтръпнали пръсти. Подхлъзвайки се и препъвайки се, той стигна до перваза. Внимателно повдигайки главата на стария пастир, Неб я положи на коленете си и развълнувано прошепна:
„Луис, стари приятелю, ранен ли си?“ Отговори ми Луис!
Бавно отваряйки едното си око, Луис погледна овцата, която държеше в ръцете си, след което обърна поглед към Неб. И едва чуто каза:
- Ах, синко, дарено от морето! Погледни товагоркото нещо. Тя никога няма да стане майка, никога няма да види нова зора.
Неб трескаво разтри ръцете на стареца, опитвайки се да ги стопли.
„Забрави овцете, Луис. Наранен ли си? Отговори ми! Старият овчар прошепна:
Отгоре, удряйки Неб по рамото, падна въже. Ден стоеше на ръба на скалата, държейки здраво другия край със зъби. Увивайки Луис в дебело пончо от овча кожа, Неб завърза около него въже, направи от него нещо като люлка, увери се, че е здрава и безопасна, и се изкачи обратно на платото, стискайки въжето в ръцете си и вкопчен в вдлъбнатините в камъните. Така Неб и Ден заедно вдигнаха неподвижното тяло на Луис до гребена на скалата. Откъде Наб намери сила и издръжливост да завлече ранения си приятел до колибата, той самият не знаеше, но все пак го дръпна. Като държеше Луис на раменете си, той се олюля към колибата, прекрачи прага и се строполи изтощен.
След малко усети нещо мокро по лицето си. Дан беше този, който направи всичко възможно да го вразуми. Неб бавно се изправи на крака, но вратът му не му се подчини - проличаваше неотдавнашното напрежение. Всичко, което можеше да направи, беше просто да завлече стареца до спасителната лодка и да го хвърли върху меката суха тревна тапицерия.
Луис издаде дълъг, пронизителен стон, както пъшка ранено животно. Неб направи чай, охлади го с още мляко. Той успя да налее малко от напитката през студените, пресъхнали устни на Луис, но Луис се изкашля, чаят се разля по ризата му и пастирът немощно се помоли:
- Не ми трябва повече. не мога да преглъщам. Студено ми е... много студено!
Неб хвърли дърва и въглища в мангала. Той погали стареца по челото и каза тихо:
- Това е по-добре? Лежи неподвижно. Ще бъда с теб.
Пастирът даде знак на Неб с очи да се приближи.
Той говореше, но гласътедва се чуваше.
„Оставете ме да спя… уморен съм… уморен…“
Бурята беше спряла, вятърът почти беше утихнал, в хижата се чуваше само лек шепот на ветрец, а също и дъждът беше спрял. През полуотворената врата се виждаше спокойно, обсипано със звезди небе. Родиха се две агнета, които напуснаха колибата на паша, като взеха със себе си децата си, все още болни на краката си.
Оставаха още няколко часа преди зазоряване, когато Неб и Ден заспаха. Тишината сякаш бе обгърнала цялата земя, дори океанът край нос Хорн вече не бучеше яростно, а тихо роптаеше.
И ангелът каза на Наб:
С теб наоколо последните му години бяха най-щастливите. Ето, че времето ви изтече. Камбанният звън ще възвести началото на нов път. Светът е голям и вие сте нужни на други места. Чуй камбаната, махни се оттук.
Лъч утринна светлина падна през отворената врата в хижата. Лабрадорът излая силно и Неб се събуди от кратък, но дълбок сън. Той не можеше да разбере мислите, които Ден се опитваше да му предаде, само чувстваше дълбока тъга. Като погледна лицето на стария овчар, той веднага разбра всичко. Луис лежеше в спасителната лодка, заспал завинаги, чертите му се изгладиха, той заспа завинаги.
В онзи ужасен ден времето все още беше хубаво, толкова слънчев ден Неб и Ден не бяха виждали, откакто стигнаха до Огнена земя. Овцете се пръснаха във всички посоки. Някой ги наблюдаваше. Момчето и кучето стояха цяла сутрин и гледаха колибата, където лежеше старият овчар. Сърцата им натежаха.
Беше обяд и Неб най-накрая стана.
Той влезе в колибата, събра храна, сложи я в чувал, взе пончото си от агнешка кожа и закачената тояга, която принадлежеше на Луис, запали лоена свещ и на няколко места подпали платнената облицовка на колибата. СЪССъс сухи очи момчето сложи ръка на студеното чело на овчаря и бавно каза:
„Сбогом, стари приятелю. Благодаря ти за цялото щастие, което донесе в живота ни. Почивай в мир.
Без да поглежда назад, Неб напусна колибата.
Той седна до Ден и двамата мълчаливо гледаха как димът се издига от покрива на хижата и се разнася от вятъра. Мина един час и жегата ги принуди да се отдалечат. Сега цялата колиба гореше. Гредите се напукаха и покривът се срути. Точно в този момент от нищото се появи водач със звънец. Изглежда, че е хрупал трева някъде наблизо. Дин донг! Дин донг!
Неб не е виждал лидера от вчера сутринта. Мислеше си, че може би старият овен е умрял по време на буря, може би е паднал от скала или може би поради напредналата си възраст просто не е могъл да издържи на натиска на лошото време. Момчето се усмихна тъжно и старият вожд се приближи до него, обикновена желязна камбана издаваше посмъртен звън. И изведнъж Неб разбра, тази мисъл го прониза като меч.
„Ето го, посланието на ангела, камбаната бие!“ Кучето го погледна с тъжни кафяви очи: „И аз видях ангел насън, но никога не бих си помислил, че овен ще ни предаде неговото послание! И какво ще правим?"
Неб бавно вдигна закачената тояга на стария овчар от земята. През сълзи той не видя как вождът се обърна назад от тлеещите кехлибарени огньове, останали от жилището на стария пастир, само обикновена желязна камбана продължаваше да звъни глухо. „Трябва да следваме заповедта на Ангела. Време е да тръгваме". И те се изкачиха по долината до Пунта Аренас и до платото на Патагония. Зад него беше Tierra del Fuego, самият край на Земята, където се събират големите океани.