Джеминидите - обилен звездопад на декемврийското небе

Обикновено по това време в средните географски ширини на България настъпва силен студ и мразовита мъгла облача небето, така че най-често един от най-силните звездопади остава незабелязан. Въпреки това „мразоустойчивите“ наблюдатели в ясна безлунна нощ, далеч от градските светлини, на нощното небе могат да видят поне една разбиваща се звезда на минута!

Припомняме, че за наблюдение на метеоритен дъжд не са необходими астрономически инструменти. Препоръки за наблюдатели и някои съвети за граждани за наблюдение на звездопад в статията: „Какво е звезден дъжд“.

Джеминидите са получили името си от името на съзвездието Близнаци (Близнаци), в което се намира радиантът на потока. Когато се наблюдава от Земята, изглежда, че светещи метеори летят от това съзвездие, въпреки че всъщност този поток няма нищо общо със съзвездието Близнаци.

декемврийското

Поради геометричните условия на сблъсъка на Земята и потока от метеорни частици (потокът не лети към Земята, а я настига), изглежда на наблюдателите от северното полукълбо, че метеорите са особено ярки и бавни

35 км/с В провинцията Джеминидите са особено видими, докато в градовете, поради мъглата и яркото изкуствено осветление, могат да се видят само най-ярките "падащи звезди". За разлика от метеорите на Леонидите, които са много бързи и често оставят размазани следи, метеорите на Геминидите са много по-бавни и обикновено не оставят следи. Дори и да не видите нищо в първите няколко минути на наблюдение, не се разочаровайте, защото метеорите често се появяват в серии от 4-5 метеора, между които има затишия.

Астрономите класифицират 3200 Phaethon като междинни обекти, които са нещо средно между астероиди и комети.Изследванията на метеорния поток показват, че неговите метеорни частици са на около 1000 години. Тоест, ако 3200 Phaethon беше комета, тогава преди 1000 години последният лед трябваше да се е изпарил от него и от ядрото да е останало само каменно ядро.

Визуалните (с невъоръжено око) наблюдения на метеорите на Геминидите през 19-ти и 20-ти век показват, че активността на този поток, с леки вариации, нараства от година на година! Видимото увеличение на активността на Геминидите се дължи на гравитационния ефект върху метеорния поток на най-голямата планета в Слънчевата система – Юпитер. Гравитационното поле на Юпитер плавно завърта орбитата на метеорния поток в космическото пространство и условията за срещата му със Земята се променят, което води до изместване на максимума с 1 ден назад на всеки 60 години. Текущата теория прогнозира, че активността на Геминидите също бавно ще нараства за известно време и след това ще започне да намалява (метеорният поток пресича орбитата на Земята само между 1800 и 2100 г.).

ЧИСТО НЕБЕ И ЯРКИ ЗВЕЗДОПАДАЩИ!