Ефектът от лечението с хистаглобулин - Лечение - Бронхиална астма при деца - Future Health
Ефектът от лечението с хистоглобулин липсва предимно при деца с тежка бронхиална астма, както и при тежка поливалентна сенсибилизация и огнища на хронична инфекция.
Клиничните наблюдения показват относително добра поносимост на хистоглобулин при деца с бронхиална астма. Само в някои случаи се отбелязва появата на астматичен синдром или обостряне на съпътстващ невродермит. В единични случаи наблюдавахме уртикария след приложение на хистоглобулин. Страничните ефекти са наблюдавани главно при деца с поливалентна сенсибилизация по време на повтарящи се курсове на лечение.
Анализът на анамнестичните данни на деца с бронхиална астма, приети в алергологичната клиника, показва по-висока честота на страничните ефекти при продължителни (до 10 инжекции) курсове на лечение с лекарства. В нашата практика ние използваме не повече от 5 инжекции хистоглобулин на курс на лечение.
Алерглобулинът има изразено хистамин-протективно свойство - 10% разтвор на γ-глобулин от човешка плацентарна кръв, предназначен главно за лечение на алергични заболявания. На децата се предписват 5 ml от лекарството на всеки 15 дни в продължение на 2 месеца.
Лекарството по своята терапевтична ефективност е близко до хистоглобулина. Нашите наблюдения показват възможността за използване на алергоглобулин с чести пристъпи на бронхиална астма. Лекарството е ефективно и при бронхиална астма, причинена от поленова сенсибилизация. При такива деца лечението, започнало 1-1,5 месеца преди цъфтежа на растенията, значително отслабва проявите на поленова алергия. В някои случаи, на фона на лечението с алергоглобулин, кожните симптоми, свързани с бронхиална астма, значително намаляват.алергични прояви.
При деца с непоносимост към протеинови лекарства в междупристъпния период на бронхиална астма с положителен терапевтичен резултат може да се извърши електрофореза с хистамин [Bespalko N. N., Stepanova I. I., 1981]. За електрофореза се използва хистамин в разреждане 1:10 000 000 върху областта на рамото, продължителността на процедурата е 5-15 минути. Хистаминовата електрофореза се извършва след 2-3 дни, до 5-7 процедури на курс на лечение.
"Бронхиална астма при деца", I.I. Балаболкин
Провежда се алергометрично титруване, за да се определи разреждането на алергените, от които да започне лечението. За целта се правят интрадермални тестове с бактериални алергени в разреждане 1:1 000 000, 1:100 000, 1:10 000 в доза 0,1 ml. Ако възникнат положителни реакции, лечението започва с въвеждането на 0,1 ml от най-високото разреждане на алергена, което е дало съмнителна или отрицателна кожна реакция. В последствие…
Това е най-ефективният метод за лечение на бронхиална астма, позволяващ постигане на дългосрочна ремисия и възстановяване. Принципът му е да въвежда на пациента постепенно нарастващи дози от етиологично значими алергени с цел постигане на толерантност на организма към тях. Специфичната хипосенсибилизация е показана предимно при клинични форми на бронхиална астма поради сенсибилизация към алергени, които не могат да бъдат елиминирани от околната среда на дете с бронхиална астма ...
Намаляването на синтеза на реагини по време на специфична хипосенсибилизация може от своя страна да бъде резултат от промени в различни връзки на клетъчния имунитет. Смята се, че намаляването на нивото на IgE по време на имунотерапия се дължи на намаляване на функционалната активност на Т-лимфоцитите-помощници и повишаване на активността на Т-лимфоцитите-супресори, водещи до намаляване на активността на В-лимфоцитите, произвеждащи IgE [Schopf L.E., 1978; Rivlin J. et al., 1981]. Терапевтичен ефект при атопични ...
Специфичната хипосенсибилизация при деца с бронхиална астма води до повишаване на активността на неспецифичната защитна система на организма - съдържанието на пропердин, титър на комплемента, фагоцитна активност на левкоцитите [Mdinaradze M.D., Mikheeva G.A., 1971; Михайлова 3. М., Михеева Г. А., 1974]. Намалява се и чувствителността на рецепторите на периферните тъкани към медиаторите на алергията. Според I. S. Gushchin (1980), след края на хипосенсибилизацията ...