Ефрем Сирин, преп. За добродетелите и страстите
4. За добродетелите и страстите *).
(Т. 3, стр. 519-634).
1. Трябва да знаете, че тъй като човек е двойствен, т.е. се състои от тяло и душа, тогава чувствата са двойни. Има пет сетива на душата и пет сетива на тялото. Умствените сили се наричат от мъдреците сили на душата и са следните: ум, разум (разум), мнение (смисъл), въображение и чувство; телесните сетива са: зрение, обоняние, слух, вкус, осезание. Оттук идват двойните добродетели и двойните пороци. И е много необходимо всеки човек да знае ясно какво са духовните добродетели и какво телесните, както и какво са духовните и какво телесните страсти.
Духовни добродетели.
2. По отношение на духовните добродетели, ние потвърждаваме, че има основно четири общи добродетели, а именно: смелост, благоразумие, целомъдрие, справедливост. От тях се раждат следните духовни добродетели: вяра, надежда, любов, молитва, смирение, кротост, великодушие, търпение, благост, негневливост, богословие, нераздразнителност, простота, невъзмутимост, нелицемерие, истинолюбие, свободолюбие, отвращение от осъждане, от суета, от високомерие, от гордост, от завист, от измама и от сребролюбие, състрадание, милосърдие, щедрост , благоговение, благоговение, привличане към бъдещи безсмъртни благословии, желание за Царството Божие, желание за синовство.
*) Основната задача за онези, които са решили да угодят на Господа, е очистването на сърцето чрез борба със страстите. Този, който има предвид това, трябва да знае, че има и се случва да има добро и лошо, за да издигне едното, а другото да потисне и изкорени. Свети Ефрем описва това в 122-ро слово.
Телесни добродетели.
3. Телесните добродетели, за които по-скоро може да се каже, че саТе се обръщат към Бога като инструмент на добродетелите и ако са чужди на всяко лицемерие и човешко угаждане, те водят човек до успех в смирение и безстрастие, същността е следната: въздържание, пост, глад, жажда, бдение, цяла нощ, коленичене, постоянно не ходене на баня, задоволяване с една туника, сухоядене, по-късно и след това в малки количества ядене храна, пиене само на вода, лежане на гола земя, бедност, липса на вещи, мършавост, небрежност към облеклото, липса на любов към себе си, уединение, мълчание, безнадежден престой в килия, бедност, задоволство с малко, мълчание, ръкоделие, всякаква злоба и всеки телесен подвиг. Всичко това, когато тялото е здраво и плътските му страсти смущават, е много необходимо и полезно, но когато е немощно и с Божията помощ е победило страстите в себе си, не е толкова необходимо; защото всичко изпълнява свято смирение и благодарение.
Духовни страсти.
4. Духовни страсти са: забрава, леност и невежество. При тези три страсти духовното око се помрачи, т.е. ум, попада под господството на други страсти, които са: безбожие, неверие, т.е. всяка ерес, богохулство, раздразнителност, гняв, досада, избухливост, мизантропия, спомен, клевета, осъждане, безпричинна тъга, страх, страх, раздор, ревност, завист, суета, гордост, лицемерие, лъжи, неверие, неблагоразумие, нечетливост, късогледство, лакомия, алчност, мързел, претенциозност, пристрастяване алчност, привързаност към земните неща, униние, малодушие, неблагодарност, мърморене, високомерие, тщеславие, избухливост, арогантност, високомерие, човеколюбие, измама, безсрамие, безчувственост, ласкателство, потайност,
подигравка, двуличие, съгласие за грях от страст, непрестанномислене за грехове, блуждаещи мисли, себелюбието е майка на всяко зло, любовта към парите е коренът на всички пороци и страсти, злонамереност и лукавство.
телесни страсти.
5. Телесните страсти са: чревоугодничество, лакомия, разкош, пиянство, тайно ядене, различни видове сладострастие, блудство, прелюбодеяние, разврат, нечистота, кръвосмешение, блудство с деца, скотство, лоши желания и всякакви неестествени и срамни страсти, кражба, светотатство, грабеж, убийство от завист или от неразумно раздразнение ация, всяко някакво телесно спокойствие, задоволяване на желанията на плътта, особено в здравословно състояние на тялото, магьосничество, гадаене, магьосничество, гадаене, предсказание, размах, лекомислие, блаженство, страст към дрехите, раздразнение на лицето, осъдителен разврат, зарове, частична отдаденост на светските удоволствия, плътски живот, обличане на ума, правене на земен и зверски , и по никакъв начин не позволявайки да води окото към Бога и към делата на добродетелите. Коренът на всяко зло и, както би казал друг, първата причина е сладострастието, любовта към славата и любовта към парите, от които се ражда всяко зло.
6. Но човек не съгрешава с нито един грях, ако предварително, както казва мъдрият на подвижниците Марко, тези силни великани не надделеят над него и не надделеят над него, т.е. забрава, мързел и невежество. Те са родени от сладострастния и спокоен живот, привързаността към човешката слава и развлеченията. А първопричината и най-безполезната майка на всичко това е любовта към себе си, т.е. неразумна привързаност и страстна привързаност към тялото, разпиляване и разсейване на ума, заедно с остроумен нецензурен език, всяка свобода в речта и смеха, които водят до много зло и много падения.
7. Освен това човек трябва да знае, че това, което се е превърнало в страст
популярностмного разнообразен и има много видове и че има много удоволствия, които мамят душата, когато тя не е трезва пред Бога и не е обхваната от страха Божий и любовта Христова, заета с вършене на добродетели. Защото отвсякъде има хиляди удоволствия, които привличат очите на душата: и телесната красота, и парите, и луксът, и славата, и мързелът, и гневът, и притежанието, и високомерието, и алчността, защото нашето съблазън ни дава удоволствия, в които очите са светли и любезни, достатъчни да привлекат към себе си омагьосаните от нещо подобно и които нямат силна любов към добродетелта, но изпитват труд. . Всяка земна връзка, всяко пристрастяване към нещо материално, колкото и маловажно да е то, създава удоволствие и приятно усещане у зависимия, макар че е неразумно, а впоследствие и вредно, и похотливата сила на душата е толкова силно поробена в това, че този, който се подчинява на страстта, лишавайки го от любимия, бива потопен в раздразнителност, тъга, гняв и памет за злоба. И ако дори лек навик завладее човек извън зависимостта, тогава, уви!
8. Удоволствието от похотта, според казаното по-горе, е разнообразно и намира своето удовлетворение не само в блудство и други телесни удоволствия, но и в други страсти. А целомъдрието се състои не само в това да се въздържаме от блудство и от плътски удоволствия, но да бъдем свободни и от други страсти. Следователно алчният, алчен, алчен човек не е целомъдрен. Както човек е пленен от телесната красота, така и този от парите. А последното е още по-нецеломъдрено; защото няма импулс, равен на първия, който да го измъчва с изискванията на самата природа. За не тозиездачът по справедливост най-много се нарича неумел, който не удържа упорит и ревностен кон, а който не
знае как да се държи с кротък и послушен кон. И от всичко става ясно, че страстта към парите е по-висока от другите и не е естествена; и мотивите за това не са в нашата природа, а в една извратена воля; защо, който го преодолее, съгрешава непростимо. Следователно трябва ясно да разберем, че сладострастието не се ограничава до похотливостта и телесните удоволствия, но се случва във всичко, което обичаме според духовното желание и страст.
9. За да опознаем още по-ясно страстите, намерихме за необходимо да добавим следното.
Душата е разделена на три части: умствена, раздразнителна и похотлива.
А греховете на умствената сила са следните: неверие, ерес, неблагоразумие, богохулство, нечетливост, неблагодарност и отстъпки към греховете, които идват от страстната сила в душата. Несъмнената вяра в Бога, истинските и непогрешими догми, постоянното изучаване на думите на Духа, чистата молитва, непрестанната благодарност към Бога служат за изцеление и изцеление от тези грехове.
Греховете на раздразнителната сила са следните: закоравяване на сърцето, омраза, липса на състрадание, злоба, завист, убийство и постоянно мислене за подобни неща. Човещината, любовта, кротостта, братолюбието, състраданието, търпението и добротата служат за изцеление и изцеление от тези грехове.
Греховете на сладострастието са следните: чревоугодничество, чревоугодничество, пиянство, блудство, прелюбодейство, нечистота, разврат, сребролюбие, жажда за празна слава, злато, богатство и плътски удоволствия. За лечение и изцеление от тях служат - пост, въздържание, страдание, непритежание, пилеене на пари за бедните, стремеж къмбъдещи благословения, желание за Царството Божие, желание за синовство.
10. Сега ще говоря за страстните мисли, чрез които се извършва всеки грях.
Има осем порочни мисли: лакомия, блудство, любов към парите, гняв, тъга, униние, суета, гордост. Всички тези мисли да ни безпокоят или да не ни безпокоят, не е по наша воля; но дали те пребъдват или не пребъдват в нас и събуждат или не събуждат страсти, това е наша воля.
Но борбата е друго нещо, приятелството е друго, страстта е друго, борбата е друго, разрешението е друго, приближаването до каузата и уподобяването й, самодейността е друго, пленът е друго.
Обидата е просто напомняне, направено от врага, например: направи това и това, както врагът каза на Христа, нашия Бог: Наеми, че този хляб ще бъде камък (Мат. 4, 3). А това, както казахме, не е по наша воля.
Дружеството е приемане на мисълта, вдъхновена от врага, и, така да се каже, занимание с него и с удоволствие единния разговор с него, който се извършва според нашата воля.
Страстта е, в резултат на приятелството, навик, създаден за мисълта, вдъхновена от врага, и, така да се каже, постоянно мислене и мечтаене за него.
Борбата е взаимно противопоставяне на мисълта и ума, стремящо се или към унищожаване на страстта в мисълта, или към съгласие със страстна мисъл, както казва апостолът: плътта жадува за духа, а духът за плътта: това е противно едно на друго (Гал. 5, 17).
Пленничеството е принудително, неволно увлечение на сърцето, доминирано от предразсъдъци и дълготраен навик.
Съгласието е израз в мисълта за съгласие със страстта; а самодейността е самото действие чрез разрешение на страстна мисъл.
11. Който със своята противоречивост и твърдост в самото начало отразява първото от себе си, т.е. битка, един за единотменя всичко останало.
Но лакомията се унищожава от въздържанието, блудството се унищожава от Божествената любов и влечението към бъдещето, любовта към парите от състраданието към бедните, гневът от добротата и
любов към всички, светска тъга - духовна радост, униние - търпение, твърдост и благодарност към Бога, тщеславие - тайното дело на добродетелите и постоянна молитва със сърдечно разкаяние, гордост - да не осъждаш и унижаваш никого, като самохвалния фарисей, а да смяташ себе си за последен от всички.
Така умът, освободен от всички гореизброени страсти и въздигнал се към Бога, още тук започва да живее благословен живот, като е получил залога на Светия Дух, и след като си отиде оттук, с безстрастие и истинско познание, той се избавя в светлината на Светата и Божествена Троица, заедно с Божествените Ангели, сияещи във всички безгранични векове.
12. Душата, както беше казано по-горе, е тройна; защото в него има три сили: мисъл, раздразнителност и похот. Ако в раздразнителността има любов и човеколюбие, а в похотта - чистота и целомъдрие, тогава мисълта е светла. И ако в раздразнителността има мизантропия, а в похотта - разпуснатост, тогава мисълта е мрачна.
Умът, когато страстите са му подчинени, е здрав, целомъдрен и светъл, духовно съзерцава взаимоотношенията на Божиите създания и е издигнат до Светата и Пресвета Троица.
Освен това раздразнителността тогава се появява в естествено движение, когато обича всички хора, не се оплаква от никой от тях и не помни злото.
И похотта е вярна на природата, когато умъртвява страстите чрез въздържание, смирение на ума и непритежание, т.е. плътско удоволствие, влечение към личния интерес и към преходна слава; защото похотта има тройно желание или за плътски удоволствия, или за празна слава, или за очарованиебогатство, - и поради този стремеж, който е противен на разума, той пренебрегва Бога и Божиите заповеди, забравя собственото си благородство, закоравява се срещу ближния, помрачава мислите си и не му позволява да вдигне погледа си към истината.
И който е придобил най-висшия начин на мислене, все още е тук,
както беше казано по-горе, той очаква с нетърпение Царството Небесно, започва да живее блажен живот, очаквайки за себе си блаженството, приготвено за онези, които обичат Бога, което нека ние, недостойните, да бъдем почетени, чрез благодатта на Христос.
13. Необходимо е да се знае, че до степента на съвършенство на всяка добродетел е невъзможно да се постигне за този, който в течение на цял живот с неуморно усърдие не се стреми да я придобие чрез активно усърдие. Това трябва да се каже за милостинята, за молитвата, за любовта или за някоя от родовите добродетели - за смелостта, благоразумието, целомъдрието и справедливостта. – С непрекъснатостта на труда в изпълнението на добродетелите трябва да се внимава да не се омаловажат или напълно да се унищожат техните цени и ценности, позволявайки лоши цели за тях, например угаждане на хората, празна слава и други подобни. И над всичко това, добродетелите винаги трябва да се упражняват с благоразумие - което е по-високо от всички добродетели, като че ли е вид царица, и добродетелта на добродетелите.
14. За всички онези, които желаят да напреднат в добродетелта и да се стремят да избегнат греха, също така е много необходимо да знаят, че тъй като душата е несравнимо по-висока от тялото, така че и добродетелите на душата, особено тези, които са кръстени на Бога и имитират Бог, са по-високи от добродетелите на тялото; точно както духовните пороци са по-сериозни и пагубни от телесните, както в действията си, така и в наложените наказания, въпреки че не знам защо това убягва от разбирането на мнозина. Пиянството, блудството, кражбите и пороците, близки до тези, като такива, които очевидно мнозина се отвращават, те са предпазливи,страх и избягване; но те гледат с безразличие на пороците, които са много по-важни, като духовните - завистта, отмъстителността, високомерието, лукавството и коренът на всички злини - сребролюбието и подобни пороци.