Египтяни - цивилизационна война - цивилизация и война
В Старото царство всяко племе е имало собствено опълчение, в което младите са служили за кратко време. Следователно армията на фараона се състоеше почти изцяло от милициите на онези племена, които бяха подчинени на фараона. Вероятно фараонът и вождовете на племената са имали собствени отряди от телохранители, които са съставлявали ядрото на армията.
Армията на кралството се командвала от везир. Освен това имаше длъжности "началник на арсеналите" и "началник на пехотата". Първият началник отговаряше за снабдяването на войските с оръжия, оборудване и храна, а вторият - за организацията и обучението на персонала, а също така извършваше щабна работа. Египетската армия през този период се състои само от пехота, разделена на лека и тежка.
От Нубия и по-късно Либия се набират наемници, които с течение на времето започват да играят все по-голяма роля, вероятно защото милициите защитават предимно интересите на своите племена, а не интересите на държавата.
През периода на Средното царство фараоните отчитат грешките на своите предшественици и набират почти само египтяни в армията. Всяко племе трябваше да създаде отряд, който не беше милиция, но влезе в постоянна служба на фараона. Това бяха редовни военни, „живеещи в армията“, „последователи на Негово Величество“. Например град Апу (гръцкото име на Панополис) е трябвало да даде 600 войници, които да служат на фараона. Когато войниците отиваха на работа, ги оплакваха като мъртви, защото се знаеше, че никога няма да се върнат у дома. За да повдигнат духа на армията, фараоните щедро възнаграждавали отличилите се воини, давайки им почетни ками и златни мантии.
В армията са служили и наемници. Имаше също нубийци и либийци, но техният брой никога не е бил голям. По правило наемниците се използват за извършване на жандармерия и гарнизонна служба, техните силибяха разпръснати, докато всички египтяни бяха събрани в полева армия. Фараоните все още имаха малък отряд бодигардове.
Войската беше пеша. Воините се подразделяли на копиеносци-фалангисти и стрелци с лък. Вероятно стрелците и копиеносците са съставлявали половината от армията. Както е известно от Библията, както и от други източници, египетската армия е изградена на базата на десетичната система. Дивизиите наброяваха 100, 600, 1000, 2000 и 3000 души. Освен това имаше отряди от 300 души, които бяха използвани като щурмови групи. Тези части бяха разделени на триста. Някои документи от 18 век съобщават за около 10 000 милиционерски единици. Вероятно са били местни единици. Размерът на постоянната армия на фараона не надвишава 10 000-13 000 души.
Още в ранния период армията започва да се разделя на два "полка", наброяващи по 5000 души всеки. Известно е, че ок. 1300 пр.н.е. полковете на армията носели имената на египетските богове: полкът на Амон и полкът на Ра. Вече споменатите 600 мъже от Ани са служили в дивизията на Амон. Копиеносци и стрелци маршируваха в дисциплинирани колони по четирима. Вероятно в битка войниците също са действали в организирана формация.
След изгонването на хиксите структурата на армията претърпява революционна промяна. Имаше не само нови оръжия и доспехи (мащабни доспехи и композитни лъкове), но и колесници. Така армията на Новото царство получи мобилна единица, способна да поддържа действията на фалангата и стрелците.
По време на Средното царство всяко племе е било задължено да предоставя войници, които да служат в армията на фараона. Тези войници обаче изслужиха само определен период, след което се върнаха у дома и на тяхно място бяха изпратени нови. Така Египет успя да си осигури голям брой резервисти. ОТНОСНОне знаем нищо за структурата на египетската армия в първите години на Средното царство, но е известно, че по времето на фараон Харемхеб (1340-1320 г. пр. н. е.) армията все още се състои от два полка. С разширяването на границите на Египет се разшири и армията му. Още при фараон Сети I (1318-1298) се появява трети полк (полкът на Сет), а Рамзес II добавя четвърти (полкът на Птах). Някъде след 1288 г. пр.н.е. се появява пети полк, наречен на бог Фра.
Илюстрацията е направена по мотиви от релефа в двореца на Рамзес в Тива. Египетските колесници през този период достигат върха на своето развитие. Те бяха леки, бързи и маневрени. Рамзес II е изобразен в люспеста броня, покриваща го от раменете до коленете. Такава тежка броня беше необичайна за онова време, вероятно само фараонът носеше такава броня. Колесниците са използвани за смекчаване на вражеската формация със стрели преди атаката на фалангата. Обикновено противниците също се опитваха да използват колесниците за същата цел, така че първоначалната схватка на колесниците, като правило, решаваше изхода на битката.
Два колчана със стрели са разположени косо отстрани на колесницата. По ръбовете на колчаните стърчат декорирани пръти, които предпазват оперението на стрелите от случайни повреди. В калъф, наклонен напред, се съхраняват два резервни лъка и бойна брадва.