Експерименти върху маймуни доказаха ефективността на въвеждането на стволови клетки след химиотерапия – наука
"Експериментът се състоеше в това, че животните бяха инжектирани с антибиотик, който сега се използва активно за лечение на ракови тумори, но има редица отрицателни странични ефекти. След като състоянието се влоши, на маймуните бяха инжектирани стволови клетки, под действието на които симптомите на интоксикация на тялото изчезнаха и се възстановиха некротичните тъканни лезии", каза Агрба.
Следващият етап от експеримента ще бъде определяне на точната доза и време на приложение на мезенхимни стволови клетки, изолирани от костния мозък на животни и хора. Според маймунски учени терапията със стволови клетки е станала известна с употребата си при напреднали заболявания, включително рак. „Проблемът със стволовите клетки е не само медицински, но и научен, трябва да се научите да различавате къде една стволова клетка е полезна и къде може да навреди“, казват учените.
"Невродегенеративните заболявания - болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, хроничната бъбречна недостатъчност, сърдечната недостатъчност и захарният диабет са много трудни за лечение с лекарства. Можете да поправите нещо с помощта на стволовите клетки, които са създадени от самата природа да изпълняват тази функция, само че трябва да бъдат "принудени" да запомнят предназначението си", сигурен е събеседникът на агенцията.
По-рано учени от Сочи също проведоха експерименти за използването на стволови клетки при лечението на инфаркт на миокарда. В една от двете контролни групи животни след изкуствено предизвикана исхемична некроза на сърдечния мускул се наблюдава пълно възстановяване на кръвоснабдяването на засегнатия участък. В допълнение към експериментите със стъблотоклетки, нови методи за отглеждане и трансплантация на изкуствени органи сега се тестват върху маймуни в Сочи.
На 95 - нов научен доклад
Академик Борис Лапин, научен директор на единствения в България научноизследователски институт по медицинска приматология към Българската академия на медицинските науки (РАМН), отбеляза в сряда 95-годишнината си с нов научен доклад. На третата международна конференция „Фундаментални и приложни аспекти на медицинската приматология“, която се провежда тези дни в Сочи, ученият разказа на колегите си за резултатите от дългогодишната работа по изучаване на влиянието на условията на безтегловност върху вестибуларния апарат и двигателните способности на приматите, към които принадлежи и човекът.
От биосателитите Bion, изстреляни в космоса, специалистите получиха данни и дори успяха да наблюдават поведението на маймуни с помощта на телевизионни камери. „Тези данни позволиха да се оценят физиологичните показатели, което по-късно помогна за създаването на програма за подготовка на космонавти за дългосрочни космически полети“, каза Лапин в интервю за ТАСС.
В конференцията на приматолозите участват около 120 специалисти от България, САЩ, Германия, Чехия, Грузия и други страни.
Изследователският институт по медицинска приматология датира от 1927 г. и до началото на 90-те години се намира на територията на столицата на Абхазия Сухум. През годините местни учени са тествали и впоследствие са въвели методи за активна профилактика на тетанус и дифтерия, азиатска холера, газова гангрена при маймуни, са провеждали изследвания на рецидивираща треска, пренасяна от кърлежи, епидемичен тиф, полиомиелит, вирусен енцефалит, морбили, вирусен хепатит, както и тествани нови антибиотици за лечение на инфекциозни заболявания. В началото на 80-те години изследвания върху СПИН, експерименти в областта на космосафизиология и медицина. Загражденията на разсадника сега съдържат почти 5000 африкански и азиатски вида маймуни.
">