Екзема - разновидности - симптоми и лечение Екзема - разновидности, профилактика и диагностика

Атопичният дерматит е един от най-често срещаните видове екзема, така че двата термина се използват взаимозаменяемо. Въпреки това, има доста други термини, които описват специфични форми на екзема, които могат да имат симптоми, подобни на тези на атопичния дерматит, но не са. Те са изброени и описани накратко по-долу.

Атопичен дерматит

Атопичният дерматит е хронично кожно заболяване, характеризиращо се със сърбяща, възпалена кожа. Смята се, че това заболяване се развива поради неправилно функциониране на имунната система. Това състояние може да се появи и да изчезне в зависимост от излагането на задействания и определени фактори.

Като най-често срещаният тип екзема, атопичният дерматит се среща при около 10% от бебетата и 3% от възрастните. Ако заболяването се прояви в ранна възраст, понякога се нарича детска екзема. Атопичният дерматит обикновено е наследствен и хората, които го развиват, също имат фамилна анамнеза за заболявания като астма или сенна хрема.

себорейна екзема

Себорейната екзема (себореен дерматит) е форма на възпаление на кожата, за която причината не е ясна. Себорейната екзема се характеризира с жълтеникави, мазни, люспести петна по скалпа, лицето и понякога други части на тялото. Пърхотът и коричките по главата на бебето са често срещани примери за себорейна екзема. Себорейният дерматит не се проявява непременно със сърбеж. Това състояние също често се дължи на наследственост. Емоционалният стрес, мазната кожа, рядкото миене на косата и климатичните условия увеличават риска от развитие на себорейна екзема.

Монета екзема

Монета екзема(Монетоподобен дерматит) се характеризира с петна от раздразнена кожа с форма на монета, най-често разположени по ръцете, гърба, задните части и долната част на краката. Тези зони може да са покрити с кора, люспи и много сърбящи. Този вид екзема е сравнително рядък и обикновено се среща при по-възрастни хора. Екземата с форма на монета, като правило, не е хронично заболяване. Анамнеза за атопичен дерматит, астма или алергии в семейството и при индивида увеличава възможността за поява на това заболяване.

Невродермит

Невродермитът, известен още като лишей на Видал или локализиран невродермит, е хронично възпаление на кожата, причинено от цикъла на чесане-сърбеж. Започва с локализиран сърбеж (като ухапване от насекомо), който е бил силно раздразнен от чесане. Жените са по-склонни към невродермит от мъжете. Това състояние е най-често при хора на възраст между 20 и 50 години. Този тип екзема причинява люспести петна по кожата на главата, пищялите, китките или предмишниците. След известно време кожата става по-плътна, по-твърда. Стресът може да влоши симптомите на невродермит.

Стазисен дерматит

Стазисният дерматит е кожно дразнене на подбедрицата, обикновено причинено от проблем с кръвообращението, известен като венозна недостатъчност, при който венозните клапи не работят правилно. Стазисният дерматит се проявява изключително при хора на средна и напреднала възраст. Като цяло около 6-7% от населението има такова заболяване.

Рискът от развитие на стазисен дерматит нараства с възрастта. Симптомите включват сърбеж и/или червеникаво-кафяво обезцветяване на кожата на единия или двата крака. Прогресирането на състоянието може да доведе до образуване на мехури, сълзене на кожата заедно спри други форми на екзема могат да се образуват язви върху увредените зони. Хроничните проблеми с кръвообращението са причина за подуване на краката. Стазисният дерматит може също да се нарече варикозна екзема.

Дисхидротична екзема

Дисхидротичната екзема (дисхидротичен дерматит) е дразнене на кожата на дланите или стъпалата, характеризиращо се с прозрачни, дълбоки мехури, които сърбят и причиняват усещане за парене. Причините за дисхидротична екзема са неизвестни. Известен е още като везикулозен дерматит, дисхидроза или помфоликс. Този тип екзема се среща при почти 20% от хората с екзема на ръцете и е най-често през пролетните и летните месеци в топъл климат. Мъжете и жените са еднакво податливи на заболяването, също няма възрастови особености.