Екзистенциалният смисъл на образите от романа на Камю "Чумата" (Чумата на Камю)
Екзистенциализмът възниква в навечерието на Първата световна война в България.Философската атмосфера на този период, в който възниква екзистенциализмът, се характеризира с отдръпването на заден план на методологично-теоретико-познавателните проблеми (Дилтай), обръщането към обекта (Хусерл), възраждането на метафизиката (Н. Хартман) и идеята за философска антропология (Шелер). По време на Втората световна война екзистенциализмът се премества във Франция, където е представен от гл. О. Жан Пол Сартр и Габриел Марсел след Първата световна война в Германия (Хайдегер, Ясперс, Бубер): понятието екзистенциализъм е въведено за първи път от К. Ясперс („Die geistige“
Разпознатата от Киркегор самота на човека пред лицето на Бога се е превърнала в екзистенциализма в самота на човека пред лицето на нищото; оттук възниква основното състояние на страх, което единствено може да отвори битието пред човека, да го доведе до независимо битие и до свобода. Следователно този страх трябва съзнателно да се поеме върху себе си и да се изтърпи.
Екзистенциализмът е антирационалистичен. Той смята разума за неподходящ инструмент за изследване на истината и приписва стойност на процеса на познание само ако познанието се разглежда като естествен ход на действие на човека като цяло, а не като духовна функция, взета изолирано.
В основата на произведенията на Камю е усещането за трагизма на живота. Трагична искра прескача между чувството за абсурдност и несправедливост на живота и нуждата да се живее. В творбите си Камю търси изход от тази колизия.
Всички сюжети на творбите му се въртят около индивида и връзката му с външния свят. Възгледите на Камю се развиват в условия, когато вярата в Бога е изгубена и става ясно, че човешкото съществуванеразбира се в абсолютния смисъл, т.е., че индивидът е предназначен за пълно унищожение. Ако човек е самотен и върви към своя неизбежен край, тогава смисълът на живота му се губи радикално.
Романът "Чумата" е съставен под формата на хроника. Авторът на тези събития е лекар - д-р Рие. Той признава само фактите, следователно в представянето на събитията те губят примеса на всякакви художествени украшения. Всъщност борбата с чумата е почти безнадеждна. Осъзнавайки това трезво, д-р Рие не спира работата си нито за секунда, рискувайки собствения си живот. Благодарение на логиката и сериозността на лекаря виждаме реалната картина на епидемията.
Градът е пълен с плъхове, които носят заразата и сами умират мъчително. Точно като плъховете, стотици хора умират след заразяване с чумен бацил. Противоепидемичните мерки са в ход, хората вече се погребват в масови гробове, а местният транспорт (трамваите) се превръща в средство за транспортиране на трупове. Естествено, това са ужасни снимки. Но много по-лошото е, че градските жители, заобиколени от карантинни постове, се променят вътрешно. Те развиват странно безразличие към съдбата дори на близки хора, опитват се да се забавляват колкото е възможно повече, сякаш това ще помогне да се избегне инфекция или да прогони болестта. Камю окончателно и неотменимо потвърждава: чумата осакатява не само тялото, но и душата. Чумата е начин на мислене, затворен в себе си. В същото време писателят се съгласява, че хората по природа са „по-скоро мили, отколкото зли“, но духовната ценност също е способна на унищожение. Единственото правилно нещо трябва да бъде да се съпротивляваш на злото, дори когато няма перспективи и надежди за бъдещето. Други герои от "Чумата" се събират около д-р Рие - Тару, Рамберт, Гранд. Тези хора изпълняват и своя професионален и граждански дълг, пренебрегвайки своясигурност, спокойствие в собствения ви дом. Особено интересна е съдбата на парижкия журналист Рамбер, който, попадайки в обзет от чума град, първо се опитва да го напусне, да се върне у дома при любимата си, но скоро разбира, че може да бъде много полезен точно тук, в епицентъра на епидемията. Затова Рамберт остана да работи в санитарната бригада.
Албер Камю беше член на френското съпротивително движение и имаше възможност да проследи модела на развитие на епидемията от фашизъм от собствения си опит. Неслучайно писателят решава да опише точно епидемията от чума, тъй като причинителят на тази опасна болест може спокойно да чака в продължение на много години, за да изпрати плъхове да умрат по улиците на щастлив град. В романа „Чумата“ епидемията приключи повече или по-малко щастливо и животът продължи както обикновено. Всъщност всеки, който е оцелял, всеки, който не е бил докоснат от черното крило на болестта, сега ще помни чумата в този град и в живота си до смъртта си.
Чума от универсално зло дебне някъде зад високите стени на съвременните градове. Той чака своето време, за да се разпространи по света със светкавична скорост под формата на войни, междуособици, епидемии, икономически кризи и т.н.
Какъв съвет може да се даде на човечеството, което живее в очакване на чумата? Нека се вслушаме още веднъж в гласа на Албер Камю: „За човек без щори няма по-красива гледка от съзнанието за единение с реалността, което побеждава.”