ЕЛЕКТРОМИОГРАФИЯ И ЕЛЕКТРОНЕЙРОГРАФИЯ

Търсене и избор на лечение в България и чужбина

нерв

  • ОРТОПЕДИЯ
  • АНДРОЛОГИЯ
  • УРОЛОГИЯ
  • ОНКОЛОГИЯ
  • КИБЕР НОЖ
  • ПРОТОННА ТЕРАПИЯ
  • ГРЪБНАЧНА ХИРУРГИЯ
  • • Консултация с невролог
  • • Рентгенова диагностика
  • • КТ на гръбначен стълб
  • • ЯМР - изследване на гръбначен стълб
  • • Изследване на междупрешленни дискове
  • • Контрастна миелография
  • • Електромиография и електроневрография
  • • Техника на лумбална пункция
  • • Структурата на междупрешленния диск
  • • Дискова херния на гръбначния стълб
  • • Прояви на спинална дискова херния
  • • Херния на шийния диск
  • • Торакална дискова херния
  • • Лумбална дискова херния
  • • Консервативно лечение на дискова херния
  • • Групи лекарства за лечение на дискова херния
  • • Видове операции на дискова херния
  • • Ендоскопска микродискектомия
  • • Смяна на междупрешленен диск
  • • Минимално инвазивна гръбначна хирургия
  • • Декомпресивна ламинектомия
  • • Интрадискова електротермична анулопластика
  • • Цервикална фораминотомия
  • • Балонна кифопластика
  • • Ендоскопска дискектомия на цервикална дискова херния
  • • Корпектомия - използване на костен имплант
  • • TFPS - стабилизиране на прешлените
  • • Ламинопластика
  • • Ишиас на седалищния нерв
  • • Методи за лечение на ишиас
  • • Вертебропластика на гръбначен стълб
  • • Спинална стеноза
  • • Шварцах - Клиника по оперативна и консервативна ортопедия
  • • Лечение на чести гърчове при пациенти с епилепсия в Германия
  • ЗЪБОПРЕТИЧНО ПРОТЕЗИРАНЕ
  • ЗЪБНА ИМПЛАНТАЦИЯ
  • ЗЪБОЛЕЧЕНИЕ
  • ОТОЛАРИНГОЛОГИЯ
  • ОФТАЛМОЛОГИЯ
  • ГИНЕКОЛОГИЯ
  • КЛЕТЪЧНА ТЕРАПИЯ
  • ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНА ХИРУРГИЯ
  • ЕЛЕКТРОМИОГРАФИЯ И ЕЛЕКТРОНЕЙРОГРАФИЯ

    Техниката на електромиографията намери широко приложение в медицината. Използва се за диагностициране на невромускулни заболявания, оценка на причината за болки в гърба и нарушения на двигателния контрол. Електромиографията е метод за изследване на електрическата активност на мускулите. Най-често електромиографията се извършва заедно с друг изследователски метод, например електроневрография.

    Движенията на мускулите се дължат на факта, че през нервите, които инервират тези мускули, преминава електрически сигнал (постоянен ток), което предизвиква свиване на мускулните влакна. При някои заболявания, включително патологията на гръбначния мозък, електрическата активност на мускулите и нервите е нарушена. Електромиографията, съчетана с електроневрография, е предназначена да идентифицира причините за тези дисфункции.

    Електромиографията може да се използва при диагностициране на компресия (компресия) на нерви или наранявания (т.нар. карпален синдром), патология на нервните корени (напр. ишиас) и други заболявания на мускулите и нервите. По-рядко този метод се използва при диагностицирането на амиотрофична латерална склероза, миастения гравис и мускулна дистрофия.

    Рискът от усложнения при електромиография е минимален. Обикновено по време на самата процедура пациентът може да изпита краткотрайна болка по време на въвеждането на иглата, както и риск от инфекция с иглата, но за това изследване се използват само игли за еднократна употреба. По време на изследването малки електроди се прикрепят към кожата или около пръстите. Пациентът изпитва леко неприятно леко изтръпване. Не се изисква специална подготовка за електромиография.

    Как се извършва електромиографията?

    Заелектромиография, тънки игли се вкарват в мускула. Различават се от тези, които се използват за интрамускулни инжекции – малки са и не са кухи. Тъй като нищо не се инжектира през тези игли, няма дискомфорт по време на изследването. Лекарят ще ви помоли да свиете мускулите, като движите крайниците си. При едновременното провеждане на електроневрография към кожата се прикрепват специални електроди. Обикновено пациентът изпитва леко изтръпване, леко неприятно.

    Цялата електромиографска процедура продължава от 30 до 60 минути.

    В някои случаи след изследването може да остане болезненост на мястото на инжектиране.

    Нормални резултати от електромиография

    Мускулите в покой нямат електрическа активност. След като иглата е поставена в мускула, може да се открие известна електрическа активност, но след това не трябва да се записва електрическа активност, докато мускулът нормално не е в покой. Когато мускулът се съкращава, се отбелязва неговата електрическа активност. Тъй като мускулната контракция се засилва, все повече и повече мускулни влакна се стягат и електрическият потенциал се повишава.

    Електромиографията се използва за диагностициране на състояния като невропатии, патология на невромускулните връзки и миопатии.

    При невропатия по време на електромиографията се отбелязват следните промени: амплитудата на потенциала на действие е два пъти по-висока от нормалното поради увеличаване на броя на влакната поради повторното инервиране на денервираните мускулни влакна, увеличаване на продължителността на потенциала на действие и намаляване на броя на двигателните влакна в мускулите.

    Миопатията се характеризира при електромиография със следните промени: увеличаване на продължителността на потенциала на действие, намаляване на съотношението на площта към амплитудата на потенциала на действие, намаляване на броя на двигателните влакна в мускулите.

    Тези промени във всеки случай могат да бъдат изразени в различна степен и не винаги се проявяват.

    Аномалиите в електромиографията могат да бъдат причинени от различни заболявания както на мускулите и нервите, така и на гръбначния мозък: алкохолна невропатия, амиотрофична латерална склероза, синдром на предното отделение на долните крайници, дисфункция на аксиларния нерв, мускулна дистрофия на Бекер, брахиална плексопатия, синдром на карпалния тунел, центронуклеарна миопатия, хронична имунна недостатъчност линираща полиневропатия, дисфункция на общия перонеален нерв, дерматомиозит, дисфункция на дисталния среден нерв, мускулна дистрофия на фасциолно-рамото, дисфункция на седалищния нерв, миотубулна миопатия, миастения гравис, спинална стеноза, невромиотония, периферна невропатия, полимиозит, полиомиелит.

    Електроневрографията е метод за определяне на скоростта на нервните импулси по периферните нерви, т.е. нервите, които произхождат от гръбначния мозък. Целта на този метод е качествена и количествена оценка на увреждането на нервите.

    Електроневрографията се използва за определяне на наличието на невропатия. Анатомично има три вида невропатия, при които е нарушено провеждането на нервния импулс:

    • Демиелинизация (загуба на миелиновия нерв, който го покрива)
    • Блокиране на импулсната проводимост (увреждане, което пречи на провеждането на нервен импулс по нерва)
    • Загуба на аксон (смърт на нервна клетка).

    Електроневрографията се използва при диагностицирането на широк спектър от заболявания, придружени с увреждане на нервите. Това е рутинен тест при диагностицирането на травматични увреждания на нервите като карпален синдром или при диагностицирането на невропатии и дисфункции на периферните нерви. Още една индикация заелектроневрография са вирусни инфекции като HIV-1 или HSV-1. Електроневрографията може да открие увреждане на нервите, което възниква като страничен ефект от системни заболявания, като диабетна невропатия, дефицит на витамин B, множествено недохранване поради малабсорбция, бъбречна недостатъчност, амилоидоза или алкохолизъм.

    Електроневрографията може също да оцени увреждането на нервите от определени бактерии или токсини, като дифтерия, проказа, ботулизъм. Този метод на изследване се използва и за оценка и проследяване на прогресията на много заболявания на нервната и мускулната система, като амиотрофична латерална склероза, миастения гравис, мускулни дистрофии и множествена склероза.

    Електроневрографията се основава на принципа, че по време на електрическа стимулация на нерв се отбелязва реакция под мястото на стимулация или в инервирания мускул. Отговорът на стимулацията се записва чрез специални електроди, поставени върху кожата. Изследването на вида на реакцията и времето на нейното преминаване дава на лекаря информация за скоростта на предаване на нервния импулс в определен нерв и латентния период (времето от стимулация до реакция). Условието за това изследване е, че нервът трябва да е относително близо до повърхността на кожата, въпреки че иглени електроди могат да се използват за изследване на по-дълбоки нерви. За провеждане на електроневрография се използват два вида електроди - за стимулация и запис на нервен импулс.

    Обикновено стимулиращите електроди са направени от метал или под формата на филцови подложки. Точното поставяне на електрода изисква познания по невроанатомия и зависи от един или друг периферен нерв. За засилване на ефекта се прилага специален електропроводим гел. Обикновено катодът (черен електрод)е инсталиран под нерва от анода (червен електрод) по посока на импулса. Изследването работи най-ефективно, когато се постигне максимална стимулация на нерва. Това се определя чрез постепенно увеличаване на електрическата мощност, като стимулът е настроен на 25–50% над това ниво. Въпреки това, колкото по-голяма е силата на стимулация, толкова по-голям е рискът пациентът да почувства болка. Такъв дискомфорт обаче е по-скоро краткотраен. Този метод е най-труден за изпълнение при пациенти със затлъстяване, оток или дебела мазолеста кожа. Увеличаването на продължителността на стимулацията чрез повлияване на позицията на катода или използването на иглен електрод може да помогне за решаването на този проблем. Записващият електрод се настройва според типа на очакваната реакция на стимулация. Ако целта е мускулен отговор, активният записващ електрод се поставя върху корема, в проекцията на изследвания мускул, докато вторият записващ електрод се поставя върху сухожилието. Поставянето на електрода е правилно, ако графиката на отговора на пейсинг показва първоначално отрицателно отклонение на графиката на отговора. При изследване на нерв активният електрод се поставя директно върху нерва. Вторият електрод се поставя по-нататък (дистално). Записващите електроди при изследване на двигателния отговор често са метални, под формата на дискове, а електродите, които записват сензорния отговор, са под формата на бутони, пръстени, скоби, дискове или тел.

    Самото изследване е с продължителност от 20 минути до 2 часа, в зависимост от броя на изследваните нерви и дали електромиографията се извършва заедно.

    Ниската телесна температура може да окаже значително влияние върху резултатите от електроневрографията. Затова преди изследваниятастопли се.