Електронни компютри (компютри)
Електронните компютри са технически устройства, направени на базата на електронни устройства (виж Електроника). Компютрите за секунди успяват да извършат милиони операции с многоцифрени числа, много сложни изчисления, освобождавайки човек от най-сложната и отнемаща време работа.
Пътят на числата до машината започва с кодиращия блок (виж фиг.). В него числата и командите се превеждат на "машинен" език и влизат във входното устройство. След това първоначалните данни на проблема се изпращат до устройство за съхранение, предназначено да съхранява условията и програмата за решаване на проблема, междинни и крайни резултати и множество числени стойности, които може да са необходими при изчислението.
След избиране на първоначалните данни в блока памет цялата необходима информация под формата на електрически сигнали влиза в аритметичния блок. Тук в работата са включени многобройни суматори - електронни "аритмометри", схеми за умножение, деление, изваждане.
Крайният резултат от изчисленията постъпва в изходното устройство и най-често се издава под формата на графики или цифрови таблици, които се отпечатват на хартиени ролки или формуляри. За тази цел се използват широко печатни телеграфни апарати — телетайпи и електрически пишещи машини. Екранното дистанционно управление е много удобно за получаване на информация от компютър - дисплей, който е телевизор с добавяне на устройства за съхранение на информация и показването й на екрана. Контролното устройство управлява цялата работа на компютъра. Той свързва отделните части на компютъра и им командва коя от тях кога да влезе в действие, какво и как да прави. Програмата на машината се изготвя предварително от квалифицирани специалисти (виж Програмиране).
Първите компютри се появяват в средата на 40-те години. 20-ти векВ развитието на компютърната техника се разграничават 4 поколения компютри. Първото поколение (40-те - началото на 50-те) се извършва на вакуумни тръби. Като памет са използвани магнитни барабани и електронно-лъчеви тръби. Тогава компютрите се използват само за числено решаване на научни и технически проблеми. Второто поколение компютри (средата на 50-те - началото на 60-те) се основава на полупроводникови устройства (виж Полупроводници), като машини с памет се използват магнитни феритни ядра. Тези компютри бяха 10 пъти по-икономични от машините от предишното поколение. Те се използват не само в операциите по броене, но и в автоматизацията на производствените процеси. Третото поколение (60-те години) беше снабдено с интегрални схеми (виж Микроелектроника) с миниатюрни (до 0,3 mm в диаметър) феритни сърцевини. Компютрите станаха икономични и бързи, бяха използвани в много отрасли на националната икономика. 4-то поколение компютри (от края на 60-те години до днес) се основава на големи интегрални схеми (LSI) и интегрирани носители на информация в устройства с памет. Широко приложение намират микропроцесорите – устройства за обработка на данни. Създаването на микропроцесори е свързано с успеха на най-новата микроелектронна технология, която направи възможно производството на широкомащабни (LSI) и изключително големи (VLSI) интегрални схеми с помощта на интегрирани методи върху повърхността на силициев кристал с размер само няколко квадратни милиметра. В съвременните интегрални схеми на един кристал са разположени до 500 хиляди електронни елемента! Използването на микропроцесори намали многократно размера на електронните устройства, увеличи тяхната надеждност и намали производствените разходи.
В бъдеще ще се появят изчислителни технологии, базирани на други физически принципи, по-специално оптични машини, устройствата на които се основават нахолографски методи, а комуникационните линии се заменят с оптични влакна.
Според производителността си електронните компютри се делят на големи, мини и микрокомпютри. С развитието на елементната база ще се извърши по-нататъшна микроминиатюризация на компютрите. Предполага се, че до края на 80-те години. персоналните микрокомпютри ще заемат първо място сред продуктите на електронно-изчислителната техника. Типичният персонален компютър се състои от интерфейсен модул, дисплейно устройство (дисплей) и клавиатура.
Оригиналната компютърна програма се компилира на един от алгоритмичните езици на високо ниво - BASIC, Fortran, Pascal, Focal и др. (Алгоритъмът е набор от правила, лежащи в основата на компютърната програма.) След това програмистът въвежда кодираната информация в паметта на машината с помощта на клавиатурата. Компютрите се използват широко в научните изследвания и техническите изчисления, обработката на информация (включително планиране, счетоводство, прогнозиране и др.), В автоматичното управление, в областта на образованието и се използват в различни сектори на националната икономика, включително производство, транспорт, комуникации и др.
От учебната 1985/86 г. в учебната програма на училищата у нас е въведен курс по информатика и изчислителна техника. В специалните училищни компютърни зали учениците се запознават с принципите на работа на компютрите, овладяват алгоритмични езици и основите на програмирането.
Компютрите се използват и в часовете по други учебни предмети.