Емир Кустурица
- Информация
- Разпределения на персони
- Човек с топ ръка
Емир Кустурица (на сръбски Emir Kusturica) е югославски и сръбски режисьор, носител на награди от големи европейски филмови фестивали, включително две Златни палми от фестивала в Кан. Кавалер на Ордена на Почетния легион, чуждестранен член на Академията на науките и изкуствата на Република Сръбска. В допълнение към работата си във филми, Кустурица е известен като член на фолк-рок групата "The No Smoking Orchestra".
Обучение в Прага
На 18-годишна възраст Кустурица напуска Сараево, за да получи образование. Мястото на обучението му е Факултетът по кино и телевизия на престижната Академия за сценични изкуства (FAMU) в Прага (Чехословакия), чиито възпитаници по различно време са Милош Форман, Иржи Менцел и Горан Паскалевич.
Кустурица създава първите си филми, докато учи в Прага - това са късометражните филми Част от истината (1971) и Есен (1972). Дипломният филм на Кустурица, 25-минутен филм, озаглавен Герника (1978), разказва историята на еврейско момче в края на 30-те години. Насочен срещу нацизма и антисемитизма, филмът, в който Кустурица е едновременно режисьор, сценарист и оператор, получи главната награда на студентския филмов фестивал в Карлови Вари.
През 1979 г. се появява още един телевизионен филм - “Кафене Титаник” (сърбохорв. Бифе “Титаник”) по повестта на Иво Андрич. Действието на този филм, подобно на "Герника", се развива по време на Втората световна война в Сараево.
"Помниш ли Доли Бел?"
През 1981 г. Кустурица дебютира с филма "Помниш ли Доли Бел?" (Босн. Sjećaš li se Doli Bel?), който разказа за детството и израстването на един Сараевотийнейджър от шейсетте, чиято роля се изпълнява от Славко Щимац. — Помниш ли Доли Бел? е първият югославски филм, заснет не на официалния сърбо-хърватски език, а на неговия босненски диалект. Картината донесе на Кустурица първия голям успех - наградата за най-добър дебютен филм и наградата на FIPRESCI на Международния филмов фестивал във Венеция.
"Татко в командировка"
Следващият филм следва само 4 години по-късно, през 1985 г. - "Татко в командировка" (босн. Otac na službenom putu). Беше посветен на следвоенните години в Югославия, погледнати през очите на едно дете. Въпреки факта, че по това време маршал Тито вече не е между живите, следвоенните репресии и кавгата между Тито и Сталин, споменати във филма, все още са теми табу. В "Татко в командировка" Кустурица за първи път снима Предраг Манойлович, Миряна Каранович и Давор Дуймович, които по-късно се появяват в още няколко режисьорски ленти. Филмът донесе на Кустурица "Златна палма" и наградата на ФИПРЕССИ на фестивала в Кан, както и номинации за "Оскар" и "Златен глобус". Милош Форман, който връчи Златната палма на Югославия като председател на журито, нарече Кустурица главната надежда на европейското и световното кино.
Третата картина на Кустурица "Времето на циганите" ("Къща за обесване", сърбо-хорв. Dom za vesanje, 1988) е създадена с участието на британски и италиански продуценти. Заснета в Македония, лентата е първата обработка на Кустурица на цигански теми и първият филм за циганите в историята на киното на ромски език. Давор Дуймович играе ролята на тийнейджъра Перхан, а Горан Брегович, с когото Кустурица си сътрудничи в следващите два филма, написа саундтрака. За "Времето на циганите" Кустурица получи наградата за режисура на фестивала в Кан.
Приблизително по същото време режзапочва да свири на бас китара в сараевската пънк рок група „Zabranjeno pušenje“, която скоро временно престава да съществува.
Сценарият, написан от ученика на Кустурица Дейвид Аткинс, след лека редакция залегна в основата на англоезичния филм "Аризонска мечта" (англ. Arizona Dream, 1993), в който участваха "звездите" на американското кино Джони Деп и Фей Дънауей. Създаването на картината отне много време, а датата на премиерата беше многократно отлагана. Полученият филм не беше възхитен от критиците и се провали в боксофиса, въпреки че беше награден със Сребърна мечка на Берлинския филмов фестивал. Така "Аризонска мечта" стана първата и, очевидно, последната американска картина на Кустурица: сега режисьорът заявява, че не иска да работи в Холивуд.
Връщане в Югославия
През 1992 г. започва войната в Босна. Домът на семейство Кустурица в Сараево е разрушен, а бащата на режисьора Мурат Кустурица скоро след това умира от сърдечен удар. Семейството намери убежище в Черна гора. Виждайки какво се случва със страната му, Кустурица се завръща в Югославия, за да започне работа по нов филм - фантасмагоричен филм-притча с елементи на черна комедия "Ъндърграунд" (сръбски Underground, англ. Underground) по сценарий на известния югославски драматург Душан Ковачевич.
Филмът излиза през 1995 г. В тази нова режисьорска творба Кустурица свързва миналото на своята страна с епизоди от новата история (началото на войната на Балканите). Реакцията на критиците към картината беше двусмислена и Кустурица, решавайки, че не е разбран, дори заяви, че напуска киното. Underground обаче му донесе втора Златна палма на фестивала в Кан, а Кустурица стана четвъртият режисьор, печелил два пътитази награда (след Алф Сьоберг, Франсис Форд Копола и Бил Аугуст; по-късно това постижение е повторено от Шохей Имамура и братята Дарден).
Пълната режисьорска телевизионна версия на този филм – „Имало едно време една страна / Underground (Bila jednom jedna zemlja)” се състои от 6 епизода.
"Черна котка, бяла котка"
Този филм е последван от дълга пауза, по време на която Кустурица е зает основно с The No Smoking Orchestra. Мястото зад барабанния комплект в групата заема синът на режисьора - Стрибор Кустурица. През 2001 г. режисьорът прави документален филм за групата, Stories on Super 8. Не може обаче да се каже, че през този период Кустурица не е имал досег с игралното кино – като актьор той участва във филмите „Вдовицата от остров Сен Пиер“ (2000, реж. Патрис Леконт), „Добрият крадец“ (2003, реж. Нийл Джордан), а също така продуцира филма на своя сънародник Душан Милич „Ягода в супермаркета“ (2003).
През 2004 г. след дълга пауза излиза нов филм на Емир Кустурица „Животът е чудо“ (сръбски. Животът е чудо), в който режисьорът отново се обръща към темата за войната на Балканите, действайки в любимия си жанр трагикомедия. В главната роля участва Славко Щимац, на екрана се появиха още Весна Тривалич, Миряна Каранович (играла и във филма „Татко в командировка“), Стрибор Кустурица и двама музиканти от The No Smoking Orchestra – Неле Карайлич и Деян Спараволо. Филмът "Животът е чудо" беше представен на 57-ия филмов фестивал в Кан, но получи само наградата на френската образователна система. Въпреки това картината не остана без награди: за „Живот като чудо“ Кустурица получи наградата „Сезар“.
На следващата 2005 г. самият Кустурица оглавява журито в Кан, което под негово ръководство присъждаЗлатна палма за филма на братя Дарден „Детето“ (виж статията Филмов фестивал в Кан 2005). През същата година той участва в създаването на филмовия алманах "Невидими деца", поставяйки един от седемте епизода на този филм - "Син циганин".
Осмият игрален филм на Кустурица, чиято премиера беше през май 2007 г., се казваше „Заветът“ (сръбски. Завет, френски Promets moi; в някои източници можете да намерите българското заглавие „Обещай ми това“ или „Обещай“). С тази лента Кустурица участва в конкурса на 60-ия филмов фестивал в Кан и след като участва за пети път в този престижен филмов фестивал, за първи път не получава нито една награда.
Емир Кустурица е женен. Съпругата му е Мая Кустурица. Двойката е основател и съсобственик на филмовата компания Rasta Films, която продуцира всички филми на Емир Кустурица след Stories on Super 8, както и филми на други режисьори. Емир и Мая имат две деца - син Стрибор и дъщеря Дуня. Стрибор Кустурица е барабанистът на The No Smoking Orchestra; участва и като актьор във филмите на баща си „Животът е чудо“ и „Завет“, а в последния се изявява и като композитор.
През 2005 г. Емир Кустурица приема православието под името Неманя. Режисьорът твърди, че неговите далечни предци са били православни сърби и затова приемането на християнството е акт на завръщане към корените. Според него християнинът трябва да се стреми да направи света по-хармоничен и именно това е целта, която преследва Кустурица във филмите си.
Кустурица често е нападан заради политическите си възгледи. По-специално, режисьорът е известен с това, че е противник на разпадането на Югославия и въпреки факта, че тази страна вече не съществува, той продължава да се нарича югославски.
Друг известен случайС политическите възгледи на Кустурица се свързва дуел, на който режисьорът предизвиква Воислав Шешел, един от лидерите на сръбските радикални националисти, през 1993 г. Кустурица предложи дуел в центъра на Белград с всяко оръжие, което Шешел избере, но той отказа.
През 2007 г. Кустурица подкрепи дясната Демократическа партия на Сърбия на парламентарните избори в Сърбия, а по-късно заедно с други сръбски културни дейци участва в акция срещу отцепването на Косово от Сърбия.
Филмов фестивал в Кан 2007Номинации: Златна палма (Заветът)
Сезар, 2005Победител: Най-добър европейски филм ("Животът е чудо")
Филмов фестивал в Кан 2004Победител: Награда на Френската национална образователна система ("Животът е чудо") Номинации: Златна палма ("Животът е чудо")
Сезар, 2001Номинации: Най-добър актьор в поддържаща роля (Вдовицата на Сен Пиер)
Европейска филмова академия, 2001Номинации: Най-добър документален филм („Истории на Super 8“)
Филмов фестивал във Венеция, 1998Победител: Сребърен лъв за най-добър режисьор (Черна котка, Бяла котка); Малък златен лъв ("Черна котка, бяла котка"); Награда "Laterna Magica" ("Черна котка, бяла котка") Номинации: Златен лъв ("Черна котка, бяла котка")
Сезар, 1996Номинации: Най-добър чуждоезичен филм (Underground)
Филмов фестивал в Кан 1995Победител: Златна палма (Underground)
Берлински филмов фестивал, 1993Победител: Сребърна мечка - Специална награда на журито ("Аризонска мечта") Номинации: Златна мечка ("Аризонска мечта")
Сезар, 1990Номинации: Най-добър чуждоезичен филм („Времето на циганите“)
Филмов фестивал в Кан 1989Победител: Най-добър режисьор (Gypsy Time) Номинации: Златна палма (Gypsy Time)
Оскар, 1986Номинации: Най-добър чуждоезичен филм („Татко в командировка“)
Филмов фестивал в Кан, 1985 г.Победител: Златна палма ("Татко в командировка"); Награда на Международната асоциация на филмовите критици (ФИПРЕССИ) ("Татко в командировка")
Филмов фестивал във Венеция, 1981Победител: Златен лъв за най-добър дебют (Помните ли Доли Бел?); Награда на Международната асоциация на филмовите критици (ФИПРЕССИ) („Помните ли Доли Бел?“)