Епидемиологиярак на хранопровода
В Узбекската ССР ракът на хранопроводае една от най-често срещаните туморни локализации; в структурата на онкологичната заболеваемост е на първо място (19,7%). В същото време честотатана разпространениетона тази форма на рак в определени географски региони на републиката има значителни разлики. При анализиране на статистически данни за заболеваемостта от злокачествени новообразувания сред населението за повече от 20 години и материали от редица експедиции, проведени в регионите на Узбекистан, служителите на Узбекския научноизследователски институт по онкология и радиология успяха да идентифицират висока честота на рак на хранопровода в две зони на републиката - западна (Каракалпакска АССР) и източна (Андижанска област).
При сравняване на даннитезаболеваемостот тази форма на рак (на 100 000 души население) за отделните региони се разкрива следната закономерност: на първо място е Каракалпакската АССР (50,2), на второ място е Андижанска област (26,4), на трето място е Наманган (20,7) и четвърто е Фергана (19,1); най-ниските показатели за републиката са регистрирани в Самаркандска и Сирдаришка област (7,6).
Тазизакономерностсе потвърждава и при сравняване на показателите за дела на рака на хранопровода в структурата на заболеваемостта от злокачествен тумор в републиката: например в Каракалпакската АССР делът на рака на хранопровода в структурата на онкологичната заболеваемост е 47,5%, в района на Андижан - 35,3%, в Наманган - 31,7%, във Фергана - 23,7%. %, в Сърдариш - 19,9%, в Самарканд - 10,6%.
Товасъобщениепредоставя регистрационни данни на регионалния онкологичен диспансер в Андижан за първи път открити големи ракови заболявания на хранопровода през последните 5 години (1966-1970 г.), както и материали от експедиционно изследване на града иселското население на региона, проведено през 1970 г. от института съвместно с областния отдел по здравеопазване в Андижан.
Важен критерийза определяне на характеристиките на разпространението на злокачествените тумори е оценката на заболеваемостта и смъртността на населението от тях в различни възрастови групи. Общоприето е, че хората на възраст 40-60 години са най-често засегнати от рак на хранопровода (AV Chaklin, 1963).На възраст до 29 годинина 100 000 души от населението са открити 0,1 големи ракови заболявания, 30-39 години - 3,8, 40-49 години - 31,1, 50-59 години - 120,5, 60-69 години - 143,1, 70 години и повече - 247,5.
Според A. I. Savitsky(1959), A. V. Chaklin (1963) и други, в райони с повишена честота на рак на хранопровода сред населението често се засягат и млади възрастови групи. Нашите данни потвърждават тази позиция: през 1970 г. в района на Андижан са регистрирани 20 пациенти на възраст под 40 години, 4 от тях са били на възраст под 30 години.
Трябва да се отбележи, че от общия бройпациентина възраст под 40 години с туморни лезии на хранопровода, регистрирани от онкологичните институции на Узбекската ССР, 50% са в райони с висока честота на тази форма на рак (Каракалпакска АССР и Андижанска област).
В района на Андижансе отбелязват сравнително високи нива на рак на хранопровода сред мъжете и жените.
Трябва да се подчертае, чесредселските жители на района на Андижан, както и в други региони на републиката, делът на рака на хранопровода в структурата на заболеваемостта от злокачествени тумори е по-висок, отколкото сред градското население (съответно 38,6 и 28,7%), а в някои селски райони тази цифра е почти същата.
При анализиране на материалите от онкологичния диспансерАндижанустановено е, че при 6,9% от пациентите рентгенологично се откриват тумори в горната трета на хранопровода, при 27% в средната му трета и при 66,1% в долната трета.
За да елиминираме възможнитегрешкина рентгенолозите при определяне на нивото на езофагеална лезия, ние специално проучихме честотата и характеристиките на лезиите на различни части на стомаха (въз основа на материалите на Андижанския онкологичен диспансер). В същото време беше установено, че ракът на кардиалната част на стомаха с или без преход към хранопровода се среща в района на Андижан много по-често, отколкото поражението на неговия антрум и тялото на стомаха.
В тази връзкаестественостана необходимо да се проведе експедиционно проучване на условията на живот на населението на района на Андижан, да се проучат неговия живот, навици и хранителни навици, за да се идентифицират възможните фактори, допринасящи за развитието на рак на хранопровода.
Екипите за прегледивключваха лекари от основните профили. Наред с разпита, прегледа и използването на физикални методи, всички прегледани пациенти са подложени на флуорография на гръден кош и контрастен хранопровод. Изследвани са 8673 души на възраст над 20 години (4878 жители на селата и 3795 жители на градовете). За всеки субект е попълнена специално разработена в института епидемиологична карта за получаване на необходимата информация. При необходимост се извършват допълнителни рентгенови, цитологични и ендоскопски изследвания.
Средпрегледани66 души се оплакват от дисфункция на хранопровода - дисфагия, усещане за болка или парене зад гръдната кост при поглъщане на хранителен болус и др. Флуорографското и последващото рентгеново изследване на тези лица разкриват рак на хранопровода при 7 (неговата средна трета - при 4 и в областтакардиоезофагеален преход - в 3); 12 бяха с тракционни дивертикули, 8 със сегментен спазъм на хранопровода, 2 с деформация на хранопровода поради медиастинални тумори и 7 с кардиоспазъм. Останалите 30 индивида не са имали фокална патология. Трябва да се отбележи, че сред пациентите, които са имали различни лезии на хранопровода, по-голямата част са жители на селските райони.
Освен това е изследвана честотата налезиитеот рак на хранопровода при различни етнически групи (узбеки и българи). Установено е, че заболеваемостта от рак на хранопровода при узбеките е почти 2 пъти по-висока, отколкото при българите (съответно 26,4 и 14,1 на 100 000 души от населението).
При изучаване на характеристиките на живота ихраненетобеше установено, че местното население на района на Андижан пие горещ чай няколко пъти на ден и използва горчив червен пипер в големи количества като подправка за различни ястия. Очевидно това системно въздействие върху лигавицата на хранопровода на горещ чай и постоянното му дразнене с червен пипер не минават без следа. И въпреки че не успяхме да установим ясна връзка между споменатите фактори и честотата на откриване на рак на хранопровода, не можем да изключим тяхното влияние и възможна стимулираща роля в развитието на тумори на тази локализация.
Проведенитеизследвания в района на Андижанпоказват необходимостта от по-нататъшно задълбочено развитие на този въпрос с участието на специалисти от различни области. Получените данни за разпространението на рак на хранопровода в района на Андижан, хранителните навици и навиците сред населението могат да се използват за целенасочено планиране на противоракови дейности и по-нататъшно развитие на онкологичните услуги в региона.